действително е пипнал такава — живее си тук мирно и спокойно и нищичко повече не желае.
— Вярно, той има и дъщери. От делауерите, които идваха да ловуват насам, съм чувал най-различни истории за тия девойки. А нямат ли те и майка, Хари?
— На времето, естествено, имаха; но сега тя е мъртва; цели две години са минали вече, откак е спусната на дъното.
— Как? — промълви Ловецът и веднага с лека изненада погледна към своя спътник.
— Казах: мъртва и спусната на дъното и се надявам, че го казах на ясен английски език. За да се прости завинаги с нея, старикът я спусна в езерото. Мога да потвърдя това, защото лично присъствах на церемонията. Но дали Том го стори, за да си спести копането, което съвсем не е лесна работа сред тия коренища, или пък защото смяташе, че водата скрива греха по-бързо, отколкото земята, това вече не мога да кажа.
— Нима клетата жена е била дотолкова грешна, та мъжът й е трябвало да полага такива усилия за нейните останки?
— Не чак дотам, при все че си имаше недостатъци. Джудит Хътър според мен беше сносна на вид и умря като добра християнка дотолкова, доколкото и всяка друга жена, живяла тъй дълго далеч от звъна на църковните камбани. И, струва ми се, старият Том я спусна във водата и за да си спести, и за да си създаде труд. Вярно е, че в нейния характер имаше доста стомана, а тъй като старият Хътър е, кажи-речи, истински кремък, от време на време изхвърчаха искри, но, общо взето, може да се каже, че си живееха доста добре. Пламнеше ли между тях свада, присъстващите успяваха понякога да надникнат в миналото им тъй, както на човек се удава да погледне сред най-мрачните горски дебри, ако някой заблуден слънчев лъч си пробие път до корените на дърветата. Аз обаче винаги ще уважавам старата Джудит, защото няма за една жена по- голяма препоръка от тая, да бъде майка на същество като нейната дъщеря — Джудит Хътър.
— Да, тъкмо Джудит бе името, споменато от делауерите, макар те да го произнасяха по своеобразния си начин. Ако съдя по разказите им, не очаквам тая девойка да бъде по вкуса ми.
— Твоят вкус! — викна Марч, разгневен както от безразличието, така и от пренебрежението на спътника си. — Откога, дявол да го вземе, ти имаш изобщо вкус, и то като става дума за девойка, подобна на Джудит? Ти си още хлапак — фиданка, едва пуснала корени. А между обожателите на Джудит имаше мъже още когато тя бе петнайсетгодишна, значи преди пет години, и тя не ще погледне дори такова недорасло хлапе като тебе.
— Сега е юни, Хари, и между слънцето и нас няма нито едно облаче, така че съвсем не е необходимо да се горещиш — отвърна другарят му съвършено спокойно. — Всеки си има вкус и катеричката е в правото си да мисли каквото ще за ягуара.
— Да, но едва ли ще е много разумно да седне да го разправя на ягуара — изръмжа Марч. — Ти обаче си млад, безразсъден и ти прощавам невежеството. Хайде, Ловец — прибави с добродушен смях той, след като поразмисли малко, — хайде, Ловец, дали сме си клетва за приятелство и няма да седнем да се караме заради някаква лекомислена кокетка само защото по една случайност била хубава — особено пък след като ти никога не си я виждал. Джудит е родена само за мъж, комуто са поникнали всичките зъби, и глупаво е да се опасявам от някакво си хлапе. Какво разказваха делауерите за тая палавница? Защото в края на краищата индианците могат да съдят за жените не по-зле от белите.
— Казваха, че била красива и било приятно да разговаряш с нея, но прекалено много обичала да се въртят наоколо й обожатели и била лекомислена.
— Истински дяволи! Но в края на краищата кой ли учител може да се мери с индианците, щом става въпрос за познаването на човешката природа? Някои смятат, че ги бива само като следотърсачи или воини; аз обаче ти казвам: те са философи и познават човека също тъй добре, както бобъра, а жените — не по-зле от всичко останало. Характерът на Джудит е точно такъв. Нека ти кажа истината, Ловецо, щях да се оженя за това момиче още преди две години, ако не ме бяха спрели две неща, едното от които бе тъкмо нейното прекалено лекомислие.
— А кое е второто? — запита Ловецът, продължавайки да яде, като човек твърде малко заинтересуван от разговора.
— Второто е, че не бях съвсем сигурен дали тя ще ме иска. Тая палавница е хубава и знае това. Ех, момчето ми, нито едно дърво сред тия хълмове не е по-стройно от нея и не се привежда при полъха на вятъра по-леко, нито пък си виждал някога сърна да окача по-грациозно. И ако с това се изчерпваше всичко, всеки човешки език би я хвалил; но тя има такива недостатъци, че трудно мога да си затворя очите пред тях, и затова от време на време се кълна никога вече да не стъпя край това езеро.
— И тъкмо затова винаги се връщаш! Едва ли има по-сигурен начин човек да стори нещо от този, да се закълне, че не ще го стори.
— Ех, Ловец, млад и зелен си ти в тия работи и толкова ревностно се придържаш към възпитанието си, като че никога не си напускал поселището. А с мен работата е друга — не изпитам ли желание да се захвана за нещо, което ми е хрумнало, аз не се и кълна за него. Да знаеше всичко, което знам за Джудит аз, сам би оправдал и клетвите, и проклятията. Ето защо, понякога офицерите от фортовете на Мохоук наминават към езерото за дивеч или за риба и тогава онова същество сякаш се самозабравя. Това личи от начина, по който се гизди с накитите си и важничи пред своите кавалери.
— Такова нещо не подобава за дъщерята на беден човек — отвърна сериозно Ловецът. — Всички офицери са от знатни семейства и могат да имат само лоши намерения спрямо момичета като Джудит.
— Тъкмо това ме кара да се колебая и ме възпира. Имам известни опасения относно един капитан и ако бъркам, за това Джудит трябва да вини единствено своето лекомислие. Във всеки случай изпитвам най- доброто желание да гледам на нея като на скромна и почтена девойка; и все пак дори облаците, които се носят над тия хълмове, не са по-непостоянни от нея. Откак престана да бъде дете, не са я зърнали още и десетина бели мъже, а пък перченето й с двама или трима от ония офицери може направо да те съсипе.
— Не бих мислил повече за такава жена — бих съсредоточил мислите си върху гората. Гората никога не ще те измами.
— Ако познаваше Джудит, щеше да разбереш, че това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Да можех да се примиря с мисълта за тия офицери, щях да отвлека девойката насила до Мохоук и да я накарам да се омъжи за мен въпреки цялото й лекомислие и непостоянство, а стария Том щях да предоставя на грижите на другото му дете, Хети, която не е дотам хубава, нито притежава толкова пъргав ум като сестра си, но затова пък много по-добре знае своя дълг.
— И друга птичка ли има в същото гнездо? — запита Ловецът и вдигна очи с донейде събудено любопитство. — Делауерите ми говориха само за една.
— Това е съвсем естествено, щом става дума за Джудит Хътър и Хети Хътър, Хети е само мила, а сестра й — казвам ти, момчето ми — е такава, че втора като нея не можеш намери оттук чак до морето. Джудит е умна, сладкодумна и хитра като някой стар индиански оратор; а пък клетата Хети — бих казал — е „на самия ръб на невежеството“ и се плъзга ту от едната, ту от другата му страна.
— Има същества, които природата взима под свое особено покровителство — каза тържествено Ловецът, — защото грижливо бди над всички, лишени от нормалния дял разум. Червенокожите почитат и уважават такива хора — според техните схващания, злият дух предпочитал да се всели в някое съвършено същество вместо в някое лишено от хитрост, над която да може да въздейства.
— В такъв случай гарантирам, че не би се задържал дълго в клетата Хети. Старият Том обича девойката, а и Джудит е привързана към нея, при все че самата тя е толкова умна. Пък и как иначе ще си обясни човек, че Хети остава невредима сред такива хора, каквито се мяркат понякога на брега на езерото?
— Смятах, че езерото е непознато и че по тия места рядко идват хора — забеляза Ловецът, явно обезпокоен от мисълта, че се е приближил твърде много до пределите на обитаемия свят.
— Точно така е, момчето ми, досега не са го видели и двадесет бели мъже. Но дори само тия двайсетина чистокръвни граничари — ловци, трапери, разузнавачи и тям подобни, — стига да поискат, могат да сторят сума поразии. Ужасно ще бъде за мен, Ловецо, ако след шестмесечното си отсъствие намеря Джудит омъжена.
— А имаш ли думата на момичето, та да се надяваш на противното?
— Съвсем не. Просто не знам каква е работата. Аз не съм грозен, момко — това поне мога да видя във
