— Лусиън?
— Хмм?
— Искам да направя с твоето тяло това, което ти току-що стори с моето… Да ти доставя същото удоволствие.
Той отвори очи и впи пламналият си от страст поглед в лицето й.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Добре. — Лусиън се претърколи по гръб и остана неподвижен.
Алис стъписано се втренчи в него. Той усети объркването й, усмихна се и й напомни:
— Каквото и да направиш, за мен ще бъде наслада. Само следвай инстинктите си.
Инстинктите й я отведоха при устните му. Отначало срамежливо захапа лекичко долната му устна, после горната, накрая плъзна език по тях. Задръжките й постепенно отслабваха и тя задълбочи целувките си. Отдаде се изцяло на страстта и жадно пъхна език вътре, за да изпие сладостта на пламенния му отклик. После се отдръпна и обсипа с целувки шията му.
Той изпъшка, а езикът й се плъзна надолу по ключицата и продължи чувствения си път към корема.
Макар да бе болезнено слаб, тялото му си оставаше красиво.
А кожата му! Разтри бузата си в мускулестите гърди и погъделичка леко черните къдрици по тях. Никога не си бе представяла, че мъжката кожа може да бъде такава: толкова гладка и безупречна, упойваща с аромата и вкуса си.
Езикът й се спусна по-надолу. Лусиън се напрегна. Най после достигна косматия триъгълник между бедрата. Тогава Алис спря, повдигна глава и погледна издутината. Беше твърде срамежлива, за да продължи.
Лусиън я наблюдаваше през полупритворените си клепачи, а лицето му бе толкова изопнато и пребледняло, че тя се изплаши да не би болестта му отново да се е завърнала.
— Лусиън? Любими? Зле ли ти е?
Намръщи се, искрено озадачен.
— Да ми е зле? Никога не съм се чувствал по-добре. Какво те накара да ме попиташ?
— Ами просто изглеждаше толкова… ами… напрегнат.
Бръчката между веждите му се задълбочи, после челото му отново се проясни и той се засмя:
— Наистина съм напрегнат… от желание. Целувките ти са страшно възбуждащи.
— О, значи ти харесва това, което правя?
— Много!
— Значи няма да възразиш, ако дръпна завивките и докосна твоя… — Усети как се изчервява.
— Моля те!
С треперещи ръце, но не от притеснение, а от радостно очакване, тя отметна одеялата. Знаеше, че ще е голям и възбуден, но не очакваше да е чак толкова внушителен.
Изпълнена със страх, но в същото време твърде очарована, за да извърне поглед, протегна ръка и го докосна. Тялото му потрепери и Алис го чу как си поема дъх. Странно, но дишането му ставаше все по- накъсано и учестено.
Привлечена от твърдата и в същото време копринено-мека пулсираща плът, тя я погали с пръсти и нежно я повдигна. После обхвана члена му в шепата си и го замилва по цялата дължина.
Лусиън силно изстена и тялото му се напрегна още повече. Смяташе, че е възбуден до крайност, но се бе излъгал. Сладкото мъчение се усилваше. Никога, дори и в обятията на най-опитната си любовница, не бе изпитвал подобно нещо.
Накрая бе принуден да вкопчи ръце в дюшека, за да не се нахвърли върху нея и да не я прониже на мига. Стисна зъби и си заповяда да остане да лежи неподвижно.
Коленете му започнаха да треперят. Още няколко секунди и бедрата му щяха да се замятат. Повече не можеше да издържа! Тогава отдръпна ръцете й, привлече я върху себе си и задуши въпросите й с изгарящи целувки.
С плавно движение се претърколиха и сега той бе отгоре й, без да отделя устни от нейните. Пъхна ръка между бедрата й и разтвори влажните гънки. Тя простена, изви се към него и извика името му.
Пръстът му отново се плъзна навътре, този път по-надълбоко. Бе влажна и топла, готова да го поеме. Обхвана здраво хълбоците й и я повдигна, насочвайки я към щръкналия си член.
— Съжалявам, любов моя, но сега може би ще те заболи.
Алис бе твърде замаяна от желание, за да се страхува, твърде нетърпелива да го почувства в себе си. Изпита единствено радост, когато главичката навлезе в нея. Прониза я болка чак когато се сблъска с преградата на девствеността. Извика леко и инстинктивно напрегна мускулите си, за да го изтласка.
— Шшт! Ей сега ще свърши, кукличке моя. Съжалявам. Само се опитай да се отпуснеш. Няма да боли толкова много, ако си отпусната. Обичам те — прошепна, тласна силно и разкъса нежната преграда.
Алис извика и сълзи на болка намокриха страните й. Лусиън спря, за да й даде време да свикне с размера му. Пръстите му отново погалиха най-съкровената й част. Болката постепенно утихна и когато той отново се раздвижи, Алис откри, че усещането й харесва.
— Искаш ли да продължа? Или те боли? — загрижено попита той, макар в сърцето си да се молеше да не го спре.
Щеше да намери и сам жадуваното облекчение, макар перспективата да не бе особено приятна. За негова огромна радост, тя обви ръце около врата му, привлече устните му към своите и чувствено измърка:
— Моля ви, продължете, милорд. Харесва ми да ви усещам в себе си.
Не бе нужно да повтаря молбата си. Лусиън изпъшка, издърпа члена си и после отново тласна навътре. Тя извика отново, тихо и чувствено, и обви бедра около кръста му, притегляйки го още по-навътре.
Отново и отново го вкарваше и изкарваше, нашепвайки любовни слова между целувките. Алис се бе вкопчила в него, а тялото и се гърчеше и извиваше под неговото, мълвейки името му при всеки тласък.
Никога досега жена не му се бе отдавала толкова изцяло; никога той не бе откликвал така. Нейната топлина и влага, нежното й тяло, тръпнещо от удоволствие, бе повече от всичко, за което някога бе мечтал.
Освобождението му бе толкова силно, че топлата струя на семето му се изля в нея като пълноводен поток. Викът му на върховен екстаз се сля с нейния точно когато часовникът отброяваше полунощ.
Лусиън бе разтърсен от поредната вълна на удоволствие, толкова силна и помитаща, че сякаш избухна в хиляди светлини. После настана мрак.
— Това бе самото съвършенство — въздъхна Алис, след като страстта им утихна. Очевидно и Лусиън още не можеше да се съвземе, понеже не бе помръднал, откакто преди минути се бе отпуснал върху нея.
Нежна усмивка се изписа на устните й и тя леко плъзна ръка по гърба му. После игриво го стисна за хълбоците. Сподави смеха си и зачака.
Ала той остана да лежи неподвижно.
Съвсем неподвижно.
Обзета от внезапен страх, Алис задъхано извика името му.
Никакъв отговор.
Отново извика, този път по-високо. Тишина.
Паниката й растеше с всеки изминал миг. Тя повдигна отпуснатата му върху гърдите й глава и тревожно се втренчи в лицето му. Очите бяха затворени, а лицето — отпуснато.
Неестествено отпуснато.
Сърцето й замря.
Мъртъв?
В гърлото й се надигна ридание, тя сложи пръсти върху разтворените му устни, молейки се да почувства дъха му. Нищо.
Отчаяно потърси пулса на врата му. Едва доловимо потрепване.
Взря се в безжизненото лице. Беше твърде зашеметена, за да направи каквото и да било. После мъката й избухна със разтърсващ стон.
