затресе с такава ярост, че тя се изплаши.
Инстинктивно притисна дребното си тяло към неговото, за да го стопли. Ала напразно.
— Моя бедна любов, как да ти помогна?
За огромна изненада получи отговор. Е, може би не беше точно отговор, но начинът, по който тялото му прилепна към нейното, й напомни как Мъртайс бе помогнала на Езмънд.
Мисълта да последва примера й я накара да се изчерви. Трябваше да свали дрехите си и да легне гола до Лусиън. Дали ще има смелостта да направи нещо толкова дръзко?
О, не се страхуваше да бъде гола до любимия си и да го притиска в обятията си. Тъкмо обратното. Това бе най-силното й желание. Просто се срамуваше да го направи без някакъв подтик от негова страна.
Но след миг Алис решително стана от леглото. Обърна се с гръб и стеснително започна да се съблича. Сваляше дреха след дреха и докато всяка следваща падаше на пода, се молеше на Бог да й даде сили да продължи. Накрая прехапа долната си устна и се извърна към леглото. Оставаше да съблече и Лусиън.
С треперещи ръце започна да разкопчава долната му риза. На два пъти той се обърна настрани. И двата пъти тя спираше и го обръщаше отново по гръб, за да продължи.
После пъхна ръце под одеялата и слепешком свали панталоните. Справи се сравнително бързо и гладко. Най-трудното се оказа да измъкне ръцете от ръкавите на ризата. Когато най-после свърши, Алис си позволи да огледа тялото му.
И то бе много отслабнало. Макар че раменете си бяха широки, а кръстът тънък и строен, почти приличаше на скелет. Едва се сдържа да не избухне в сълзи, като си помисли за някогашния здрав и силен мъж.
Изпълнена с нежност и състрадание, тя се пъхна под одеялата и забравила моминския си свян, го привлече в прегръдките си. В мига, в който телата им се докоснаха, неговото се притисна до нейното, а от гърлото му се изтръгна задавен стон.
— Сега всичко ще бъде наред, любов моя. Аз съм тук и ще се погрижа за теб — ласкаво прошепна Алис и нежно го погали по гърба.
Той простена отново и се притисна по-силно към нея.
Дълго останаха така — тя, нашепвайки любовни слова и отчаяно опитвайки се да успокои треперенето му; той, инстинктивно притиснал тяло до нейното, приемайки топлината и утехата й.
Постепенно тръпките намаляха и когато часовникът удари единадесет и половина, Лусиън се отпусна успокоен и затоплен в обятията й.
Единадесет и половина? В гърдите й се надигна паника. Това означаваше, че й остава само половин час, за да го събуди, да го възбуди и да се люби с него. Мили Боже!
На ръба на истерията Алис повдигна лицето му, което се бе сгушило в рамото й, и го обсипа със страстни целувки.
— Събуди се, Лусиън. Отвори очи и ме погледни, любов моя. Това съм аз, Алис — шепнеше тя и целуваше клепачите му. Изведнъж миглите му леко потрепнаха.
Дъхът й секна и тя отново ги целуна. Да. Да! Те отново потрепнаха. Алис леко го плесна по бузите.
— Отвори очи, Лусиън. Събуди се. Отвори очи и ме погледни.
— Алис? — едва чуто промълвиха устните, но клепачите останаха затворени.
Тя го замилва с удвоена страст.
— Да, любими. Аз съм.
Устните отново се раздвижиха.
— Не може да е Алис… Алис е… Мъртва…
— О, не. Не! Аз съм жива… Както си жив и ти… — Прегърна го пламенно.
— Топла — пресипнало промърмори той. — Топла и мека… като Алис. — Разтвори крака и обхвана с тях тялото й, а лицето му отново се зарови в шията й. — Миришеш също като Алис… сладко… на лилия…
— Защото съм Алис.
Лусиън поклати глава.
— Сигурно си ангел. Алис не би била в леглото ми, особено гола. Тя… — по лицето му пробягна сянка — …се страхува от моята страст…
— Аз съм в леглото ти, понеже целият трепереше и по никакъв друг начин не можех да те стопля. А колкото до това, че се страхувам от теб, е, само ме погледни и…
Той се размърда и членът му се притисна към корема й. Дори и в отпуснато състояние бе впечатляващ.
— Ако ме погледнеш, ще се увериш, че съм Алис Феър и изобщо не се боя от теб. Моля те!
С видима неохота Лусиън отвори очи. Дълго се взира, сякаш не можеше да повярва. После простена и впи устни в нейните, завладявайки ги с почти болезнена страст.
— Алис… Моята кукла! Наистина си ти! Помислих, че съм те изгубил завинаги.
— Ще можеш ли да ми простиш, задето си тръгнах по този начин? Затова, че толкова много те нараних? — Гласът й се удави в ридания.
— Ти избяга, защото се нахвърлих върху теб като разгонен звяр. — Въздъхна, опря чело в нейното и отново затвори очи. — Ах, Алис! Нима не разбираш, че аз съм този, който трябва да те моли за прошка? Знаех, че си невинно и девствено момиче, а се държах с теб като с някоя уличница. Даже по-лошо. — На устните му се изписа тъжна усмивка. — Никога, дори и в бурната си младост, не съм се отнасял толкова грубо към жена, както постъпих с теб. Отвратително! Непростимо! И макар да знам, че няма извинение за постъпката ми, аз…
— Аз харесах твоята страст — срамежливо го прекъсна Алис.
Той се отдръпна и изумено я погледна.
— Моля?
Усети как страните й пламват, но повтори:
— Твоята страст ми хареса.
— Наистина ли? — Не би бил толкова смаян дори ако му бе признала, че е на петстотин години.
— Прекалено много! Затова избягах. Бях изплашена не от теб, а от себе си. — Хедли я бе посъветвал да каже така. Но следващите думи излязоха право от сърцето й. — Разбираш ли, Лусиън, аз не съм подозирала, че е възможно да се изпита толкова силна страст към един мъж.
— А аз никога не съм подозирал, че е възможно да обожавана жена толкова много, колкото те обожавам аз, моя скъпа госпожице Феър! — С тези думи я сграбчи в прегръдките си. — И ако ме желаеш, мен, нещастното и сластолюбиво създание, бих искал да се оженя за теб!
Алис впи поглед в лицето му, неземно красиво с блестящите от любов очи и зачервени от радост страни, и си помисли колко прекрасно би било да се събужда всяка сутрин до него. Искаше й се да заплаче на глас за трагичната им любов, но успя да се усмихне.
— Най-голямото ми желание е да те обичам през остатъка от живота си!
Погледна над рамото му към часовника върху тоалетната масичка и отново я обзе паника. Само двадесет минути!
Надявайки се, че Лусиън няма да я помисли за пълна безсрамница, тя свенливо изрече:
— Ако нямаш нищо против, бих искала още сега да започнем с любовта.
Да я люби? Лусиън се взря в милото зачервено лице. Не вярваше на ушите си. Дали тя все пак не е ангел и двамата не са в рая? Къде другаде мечтите ставаха реалност? А от горещите му молби Бог знаеше, че най-съкровената му мечта бе да прекара вечността в любов с Алис.
Лусиън наведе глава и устните му завладяха нейните.
Устата й бе топла и влажна, тръпнеща и покорна. Понякога отвръщаше на целувките му срамежливо, като неопитна девица; после ставаше дръзка и изненадващо пламенна. Ала без значение как го целуваше, резултатът бе един и същ — диво и изгарящо удоволствие, каквото никога досега не бе изпитвал. Гъвкавото женско тяло, притиснато до неговото, бе толкова топло и тръпнещо… Лусиън рязко се отдръпна, изплашен, че ще загуби самообладание и отново ще я изплаши.
— Лусиън?
Той безмълвно я изгледа, поразен от предизвикателното й излъчване. Със блеснали от страстта очи и подути от целувките устни, Алис бе въплъщение на женското изкушение. Не можеше да понесе повече това
