— И как е бил спасен Езмънд?
— Остави ме да довърша! — Хедли почака няколко секунди и тогава продължи: — Случило се така, че неговата истинска любов, Мъртайс, била слугиня от селото, която работела в кухнята на господарския замък. Също като лорд Надут пуяк, и той бил високомерен безделник, който никога не забелязвал тези, които стоели по-долу от него. Мъртайс обаче от пръв поглед се влюбила. Затова изпаднала в отчаяние, когато той се разболял и легнал на смъртно легло.
— По същия начин като Лусиън ли?
Хедли кимна.
— И той лежал неподвижен като статуя пред камината в голямата зала и бавно гаснел. Както и да е, в нощта, в която трябвало да умре, Мъртайс отишла да сложи още дърва в огъня. Докато хвърляла цепениците, забелязала, че Езмънд трепери, сякаш зъзне от студ. И понеже го обичала с цялото си сърце, се пъхнала под одеялото му, за да го стопли. — Хедли млъкна и силно се изкиска. — И високомерният Езмънд не могъл да устои. След това съдбата поела всичко в свои ръце. И когато Ринън се появил на сутринта, за да оплаче сина си, той го заварил да се люби с Мъртайс.
— Възстановил се е толкова бързо?
— Нали ти казах! Същото ще стане и с лорд Надут пуяк, ако се появи истинската му любов и се нахвърли отгоре му.
— Хедли! Много добре, че си тук. Може би ще се нуждаем от помощта ти.
Гласът на Алура накара Алис тутакси да скочи, без да обръща внимание на недоволните писъци на духа, който се търкулна на пода.
— Какво ново? Откри ли нещо в свитъците?
Алура я изгледа тъжно за миг, после бавно кимна.
— Да, намерих нещо, макар че не мога да обещая, че то ще спаси Лусиън Уор.
— Но има някакъв шанс?
— Много малък. Съвсем нищожен.
— Дори и да е едно на милион, ние сме длъжни да опитаме!
— Ти си длъжна. Но ентусиазмът ти може тутакси да се изпари, ако чуеш какво трябва да направиш.
— Ще го направя, каквото и да е то — твърдо заяви Алис, вирна брадичка и изпъна рамене.
— Дори и ако това означава да пожертваш себе си?
— Дори и тогава! — Алис срещна погледа на феята, без да трепне. — Не излъгах, когато казах, че обичам Лусиън Уор. И понеже го обичам, няма нищо, което да не бих пожертвала за спасението му. Нищо! Дори и себе си…
Феята се усмихна тъжно, но в погледа й се четеше гордост, която Алис никога не бе очаквала да види.
— След всичките тези векове ти явно най-после си разбрала какво означава любовта…
— Да, изглежда, че съм разбрала. И сега знам отговора на въпроса на Ангъс на какво ме е научил моят сватовнически опит.
— Дрън-дрън ярина! Ще ни кажеш ли най-после какво трябва да направим, за да спасим лорд Надут пуяк? — прекъсна ги Хедли, притича през стаята и се настани с подскок върху един стол.
Алура поклати глава, без да отмества поглед от лицето на Алис.
— Не. Ще кажа на Алис какво съм открила в свитъците и ще я оставя сама да реши как да действа. Не мога да й дам съвет.
— Очаквам да чуя какво си открила.
Алура кимна.
— Първото нещо, което узнах, е, че съдбата е отредила само една истинска любов на човешките същества, независимо колко пъти ще се прераждат.
— Искаш да кажеш, че когато умрат, смъртните не отиват направо на небето или в ада? — смаяно попита Алис.
— О, не. За един живот повечето от тях не са направили достатъчно добри или лоши неща, за да бъдат изпратени на небето или в ада. Обикновено са необходими няколко. Предопределените от съдбата да се обичат, се прераждат отново и отново и в повечето случаи са заедно във всеки живот. Истинската любов остава във вечността.
Хедли шумно се прозя.
— Това е много хубаво и затрогващо, обаче аз не виждам какво общо има с лорд Надут пуяк и неговия проблем.
— Ако това, което подозирам, е вярно, има много общо — продължи Алура, без да откъсва поглед от Алис. — Лусиън Уор не е могъл да открие истинската си любов, понеже тя не е била преродена заедно с него.
— Не е била преродена? Не разбирам…
— Очевидно и Ангъс не го е разбрал. В противен случай нямаше да бърза да те отвлича, а щеше да обмисли вероятността ти да си истинската любов на сина му.
— Аз? — едва чуто прошепна Алис.
— Да, ти. Ако се замислиш сама ще разбереш, че е така. Това обяснява защо е отнело толкова много време на половината душа на Лусиън да се прероди.
— Наистина ли? — дрезгаво попита Алис, твърде смаяна, за да разбере каквото и да било.
Алура кимна.
— Разбира се. Бог очевидно е чакал Ангъс да се осъзнае, да те освободи и да те върне на земята, за да изживееш живота си, а накрая да умреш като всички смъртни и да се преродиш отново заедно с Лусиън. След като минаха толкова много векове и Ангъс не го е разбрал, на Него не Му е оставал никакъв избор, освен да върне половината душа на Лусиън на земята, макар да е знаел, че тя вероятно е предварително осъдена.
— Но ако Ангъс ме беше освободил и аз се бях преродила, както казваш ти, откъде щях да знам, че тъкмо аз съм предопределена да възстановя веригата на съдбата на Лусиън? — Объркването на Алис растеше с всяка изминала секунда.
— Не е било нужно да го знаеш. Всичко, което се е изисквало от теб, за да поправиш скъсаната нишка, е да дариш Лусиън Уор с истинска любов, от която твоят егоизъм го е лишил в предишния му живот. Твоята искрена любов в този му живот, е щяла да го спаси.
— Но аз наистина го обичам — прошепна Алис, макар да разбираше, че това вече няма никакво значение.
— Знам — съчувствено кимна феята. — И ако смъртната ти същност не бе променена от магията на Ангъс, той щеше вече да е спасен.
Отчаянието обгърна Алис като плътна пелена.
— Но аз съм омагьосана и… — Гласът й замря. Сълзите рукнаха. — О, каква полза да го обсъждаме! Цялата ситуация е невъзможна!
— Казах, че има някакъв шанс, нали? — спокойно и напомни Алура.
Алис и хвърли невярващ поглед.
— Не виждам никаква надежда за спасението му, освен ако ти не намериш начин да развалиш магията на Ангъс и да ми върнеш смъртната същност.
— Не, за съжаление никъде в свитъците не се казва как се развалят магии. Обаче… — Алис отвори уста да я прекъсне, но Алура вдигна ръка. — Открих нещо. То потвърди онова, което отдавна подозирах: ако някой успее да избяга от света на духовете и феите, преди напълно да изгуби душата си, той отново става смъртен, но с първите лъчи на зората ще се превърне в пепел.
Сърцето на Алис замря.
— Значи ако успея да избягам и да прекарам часовете до настъпването на зората, обичайки Лусиън, аз ще спася и живота, и душата му.
— Да, ако си истинската му любов, предопределена от съдбата. Ако аз греша и това не си ти, е… — Алура тъжно поклати глава, — тогава твоята жертва ще е напразна.
