Алис се вкопчи още по-силно в него, а езикът й се преплете в див танц с неговия. За миг се отдръпваха, после отново се галеха. Страстта им бе изгаряща.
Дълго потискания глад избухна с нова сила, когато Лусиън притисна силно гърди в нейните, карайки я да се извие в ръцете му. Устата му за сетен път завладя нейната, после се отдръпна. Дъхът му излизаше на накъсани хрипове, а очите му сияеха с такава нежност и любов, че Алис нито за миг не се усъмни в дълбочината на чувствата му.
Завладяна докрай от силата на собствените си емоции, тя протегна ръка и нежно погали бузата му. Веднъж, втори път. Трети път. С всяка милувка вкусваше от мекотата на кожата му, за да съхрани завинаги усещането и да го запечати дълбоко в сърцето си. Спомен за приказно мек и гладък сатен, с едва набола брада…
Пръстите й обходиха всяка извивка на лицето му, а когато се спуснаха надолу по брадичката, той извърна глава и притисна устни към дланта й.
За един кратък миг погледите им се срещнаха — неговият, пламнал от желание; нейният, леко замъглен от страст Лусиън издаде дрезгав вик и притисна лице към шията й. Устните му, горещи и настойчиви, жадно я обсипаха с целувки, продължиха надолу и спряха чак когато стигнаха до деколтето.
Тогава изръмжа от нетърпение, разкъса панделките, разтвори пеньоара и разкри нежната падина между гърдите й. Остана така, поглъщаш с поглед меката им заобленост и девича чистота. После наведе глава и се впусна в сладостното си изследване. Целувките му разтопяваха тялото й в екстаз и отмала. Алис тихо изохка и се изви, молейки го за още. Гърдите й бяха натежали и жадни за докосването му. Подивяла от желание, чиято сила я изплаши, тя дръпна ръцете му и ги насочи към тях.
Със сподавен вик Лусиън прие предложения му дар. Отначало докосването му бе нежно и плахо — деликатно разтриваше и милваше гърдите й през тънката материя на нощницата, а палците му леко дразнеха набъбналите им зърна. Алис помисли, че ще умре, ако не продължи.
Никога, дори и в най-смелите си фантазии, не си бе представяла, че да се люби с него ще бъде толкова прекрасно. Предполагаше, че ще й бъде приятно, но… Въображаемите усещания изобщо не можеха да се сравнят с истинските. Внезапно изпита неистовото желание да открие всички жарки тайни на любовта, скрити в телата им, затова дръпна колана на халата му и трескаво го разтвори.
Както всичко останало от мечтите й за Лусиън, реалността на голото му тяло бе много по-великолепна от бляновете. Мускулестите гърди, тънкият кръст, плоският корем всичко беше съвършено.
Обзета от благоговение пред мъжката му красота, тя протегна ръка и нежно го докосна. Пръстите й се заровиха в тъмните къдрици на гърдите му и дразнещо ги погъделичкаха. Лусиън потрепери и от гърлото му се изтръгна глухо стенание. Окрилена от реакцията му, Алис плъзна ръка надолу, нетърпелива да познае всяка частица от това великолепно тяло.
Спусна се по плоския корем и се спря чак когато стигна колана на панталоните му. Изгаряща от желание да докосне това, което се криеше под тях, ала в същото време твърде срамежлива, за да го направи, Алис с копнеж прокара пръст по линията, където плътта се срещаше с плата.
Лусиън се изви и силно притисна възбудената си мъжественост към хълбоците й. Усещането за члена му, толкова твърд и нетърпелив, взриви тялото й от желание за по-пълна интимност. Алис отметна глава, издаде гърлен звук и безсрамно го подкани да се слее с нея.
Лусиън дрезгаво шепнеше любовни слова. В следващия миг пъхна ръка под нощницата й. Пръстите му погалиха бедрата и корема й. Всяка частица от тялото й тръпнеше от наслада. За един миг пръстът му погъделичка пъпа й, после се спусна надолу, за да подразни най-съкровеното й място.
Алис се напрегна в очакване и започна да се трие в ръката му, мълвейки името му. Лусиън разтвори нежните листенца на женствеността й и напипа розовата пъпка. Алис извика, смаяна от силата на усещането. Устните му се впиха в нейните, а пръстът му потъна още по-навътре, галейки и разтривайки пулсиращата й плът.
Тялото й се разтърси и изви. Вече мислеше, че умира от чувствено мъчение, когато пръстите му спряха и той отдръпна устните си.
Очите му бяха две дълбоки езера, блестящи от желание. Опря потното си чело в нейното и пламенно прошепна:
— Кажи, че ме обичаш, моя малка кукло. Обещай ми, че ще бъдеш моя завинаги.
Алис изпъшка безпомощно, притисна се към неподвижната му ръка и отчаяно се затърка в нея, опитвайки се да се освободи от мъчителната болка между краката си.
Лусиън се усмихна, погали пламналата й плът и пак се отдръпна.
— Кажи го!
Твърде замаяна от желание, за да разсъждава разумно, Алис обви ръце около врата му:
— Обичам те, Лусиън Уор! Сега и завинаги!
В мига, в който думите се откъснаха от устните й, ти усети как някаква позната сила я засмуква. Пред очите й усмихващото се лице на Лусиън затреперя, накъдри се и се изкриви като отражение в развълнувано езеро. Внезапно избухна в хиляди частици от разноцветни светлини Последва непрогледен мрак.
Крещейки името му, ритайки и опитвайки се да се вкопчи в нищото, Алис отчаяно се мъчеше да спре пропадането си. В следващия миг бе заслепена от искряща до бяло светлина.
И… тупна в краката на Алура.
Глава 18
Твърде замаяна, за да говори, Алис лежеше неподвижно, взирайки се в Алура. Феята обаче изглеждаше не по-малко изненадана и това силно я обезпокои. Ако Алура не я бе пренесла обратно в света на духовете, тогава значи бе Ангъс. А това означаваше, че е в беда.
Ужасът бавно пропълзя по гърба й и тя страхливо огледа кабинета на Алура, очаквайки разгневеният крал на феите и духовете всеки миг да се материализира и да я осъди, както бе сторил в нощта на смъртта на Лусън. И какво би могла да каже тя в своя защита? И сега, и тогава бе причинила зло на сина му. Ала този път може би нямаше да избегне проклятието му. Завинаги.
Както често ставаше, Алура отново прочете мислите й.
— Ангъс не е тук — промърмори тя, а мелодичният й глас раздвижи натежалата като олово тишина. — Той изчезна, откакто ти отиде в света на смъртните.
— Не е тук? Тогава кой…?
— О, права си да предполагаш, че Ангъс е отговорен за връщането ти тук, макар че това не е съзнателно действие от негова страна. Ти си тук заради нещо, което той направи към магията по-късно. Нещо като защита.
— Защита? Не разбирам!
— Как ще разбираш. Но, преди да ти обясня, позволи ми да ти задам един въпрос: влюбена ли си в Лусиън Уор?
Нещастната Алис само кимна.
— И призна ли му чувствата си?
По начина, по който феята оглеждаше раздърпания й външен вид, бе ясно, че знае отговора.
Алис се смути, седна и припряно се загърна с пеньоара. Нямаше смисъл да отрича очевидното, затова отново кимна.
Алура въздъхна.
— Ангъс се страхуваше, че това може да се случи. — В следващия миг феята се озова на тапицирания в златно и пурпурно диван на срещуположната стена. — Ела. Седни. Ще ти обясня. Доколкото мога.
Алис се подчини.
— Алис, въпреки лошото ти държание спрямо неговия син, Ангъс вярва, че ти искрено си го обичала. Независимо, че това е било повърхностна и егоистична любов, недостатъчна, за да спаси живота му, ала все пак е било любов. А когато хората се обичат, независимо дали като приятели, или с обожанието на детето към родителите му, или пък със страстта между мъж и жена, техните души остават свързани завинаги.
— Значи затова аз бях толкова силно привлечена от Лусиън още в началото, въпреки че той се държеше доста отблъскващо?
Феята кимна.
