и любезни хора.
— Напоследък беше мил и дори очарователен…
— Очарователен? Лорд Надут пуяк? — Хедли издаде един доста обиден звук и нави последния кичур около горещата пинцета. — По държание и характер изобщо не се отличава от някое злобно джудже.
Поради причина, която й бе трудно да обясни, презрителната оценка на Хедли я раздразни. Въпреки че самата тя имаше пълното основание да сипе хули и клевети по адрес на Лусиън. Изгледа малкия мъж и рязко изрече:
— Не бих казала, че определението очарователен е неподходящо за един мъж, който винаги се смее, шегува се и е забавен.
И това не бе лъжа. През последните няколко седмици Лусиън се бе изявил е невероятно чувство за хумор. Тогава в изражението му се появяваше нещо особено, нещо подобно на тревожна несигурност. Като че ли много желае да е забавен, а се страхува дали е успял. Тъкмо това разтапяше сърцето й. В такива мигове могъщият маркиз Тистълуд изглеждаше толкова уязвим, толкова различен от обичайния хладнокръвен и уверен благородник, че й бе нужно цялото самообладание, за да не го притегли в обятията си и да не го утеши с милувките си.
А какво се бе случило после? Възможно ли бе неговата душа отново да е започнала да се спаружва до първоначалното си състояние? При мисълта за последствията, гневът й тутакси се охлади и по гърба й полазиха студени тръпки.
Сякаш усетил лошите й предчувствия, Хедли спря да сваля хартиените ролки от главата си и срещна погледа и в огледалото.
— Само защото мърмори и се сърди не означава непременно, че нещо не е наред с душата му — рече той изненадващо нежно.
— А какво друго може да го накара да се държи като истински звяр?
— Струва ми се, че ти очакваш прекалено много от лорд Надут пуяк.
Тя се намръщи, озадачена от странната му забележка.
— Какво искаш да кажеш?
Хедли сви рамене и отново се зае с прическата си.
— Само това, че той е човек, а човешките същества, дори и да са светци, понякога се държат като негодници. И затова твоят очарователен и добър Лусиън понякога го прихващат, избухва и се държи така, че и едно зло джудже би се засрамило.
— Е и?
— Искам да ти кажа, че обикновено нищо не означава, когато някой човек се държи като луд. Просто такава им е природата. Те представляват кълбо от сложни и объркани чувства, непредсказуеми са и често се държат като безумни. Аз затова гледам да стоя по-далеч от тях.
Алис беше поразена от логиката му, макар че би трябвало да се чувства обидена от унищожителната му преценка за хората. За пръв път реши, че злобното дяволче говори разумно. Лусиън бе човек, а като такъв съвсем нормално бе да се отдава понякога на мрачни и потиснати настроения, които често измъчваха обикновените смъртни. В нетърпението си да излекува душата му, тя бе забравила този факт.
— Ако ме питаш, а ти никога не го правиш — в последните думи се съдържаше укор, — нещо е докоснало една нова част от него, нещо, което никак не му харесва. А както ти сама знаеш, Негова светлост не може да се справя добре с новите си чувства особено когато не са приятни. Спомни си какъв надут мърморко бе в началото. — След като каза каквото имаше да казва, Хедли насочи отново вниманието си към прическата.
Алис лежа мълчаливо известно време, наблюдавайки го как разрошва с пръст къдриците си в модерна фризура. Макар че това, което той каза, имаше смисъл, тя не можеше да повярва, че неприятният инцидент с Лусиън се дължи на някакви нови чувства. Освен ако…
Сърцето й прескочи. Освен ако той не е разстроен от завръщането на Даяна в Съсекс. Колкото повече обмисляше тази възможност, толкова повече се убеждаваше, че е напипала вярната следа.
Разбира се, че Даяна му липсва. И как би могло да бъде другояче? По нейно настояване тя ги придружаваше неотлъчно навсякъде през последните няколко седмици и според Лусиън госпожица Рамзи бе отлична компания. „Човек не би могъл да си пожелае по-добра“, на няколко пъти бе заявявал той и бе оставал много доволен, когато Алис охотно се бе присъединявала към оценката му. В такъв случай, какво друго, ако не отсъствието й, би могло да бъде причина за лошото му настроение?
— О, Хедли! Може би най-после съм успяла в мисията си!
Направи няколко пируета и един подскок, завъртя се около тоалетната масичка, сграбчи духа и залепи звучна целувка върху внимателно нагласената му прическа.
— Внимавай с косата ми! Внимавай с косата ми, глупава краво!
— Извинявай… Просто съм толкова щастлива!
Той изръмжа и се извърна към огледалото, за да опре дели размера на пораженията.
— Проклети шантави човеци — измърмори Хедли, подръпвайки смачканите си от целувката къдрици. — В едни миг са бесни, а в следващия подскачат от радост като пияна фея.
— Аз наистина съм радостна! — Алис скръсти ръце, за да не го сграбчи отново. — Почти съм сигурна, че лошото настроение на Лусиън се дължи на завръщането на Даяна Рамзи в Съсекс. И ако не греша, защото има чувства към нея.
— Разбира се. Тъй като непрекъснато му я завираш в лицето, навярно вече му призлява само като я види.
При това типично за Хедли песимистично изказване, Алис завъртя очи.
— Ако прекарваше повече време с Лусиън и по-малко се шляеше из магазините на „Бонд Стрийт“, щеше да знаеш колко му е приятно в нейната компания. Сам ми призна, че я харесва. А и никога не е възразил на молбата ми да се присъедини към нас, когато излизаме.
Хедли я изгледа с пренебрежение и вдигна тъмносиньото си сако от флакончето с парфюм, което му служеше за стойка за дрехи.
— Това последното не е доказателство. Той никога не ти отказва нищо.
— Не ми отказва, защото аз никога не искам неразумни неща. А фактът, че той смята за разумна молбата ми да каним Даяна да ни придружава, доказва безспорно, че тя не му е безразлична. Много добре знаеш, че Негова светлост никога не прави нещо, което не желае.
— Той е един твърдоглав негодник — съгласи се духът. Закопча и последното златно копче, обърна се и се изпъчи. — Е, как изглеждам?
— Като конте! — Алис плъзна поглед по колосаната му яка. Облечен с костюм в модерното синьо, златно и пурпурно, той бе истински образец на натруфено и превзето конте. Мадам Фаншон доста се бе учудила, когато Алис поиска да купи един от костюмите на куклите й манекени.
Хедли обаче прие думите й като комплимент.
— Отлично! В такъв случай вече мога да изляза.
— Да излезеш?! — Беше възмутена от намерението му да я изостави в толкова критичен момент. — Не можеш да излезеш! Нуждая се от теб, за да ми помогнеш да разработя план как да развием романтичната връзка между Даяна и Лусиън. Трябва да измислим начин как да го накараме да замине за Тистълуд.
— Дълбоко съжалявам, скъпа госпожице Феър — провлачено изрече Хедли, съвършено имитирайки говора на някой изискан член на висшето общество, — но самият аз имам романтична среща, която не мога да пропусна.
— Романтична среща? Ти? — Алис не можа да прикрие развеселената нотка в гласа си.
— Хмм… Да… — промърмори Хедли, докато внимателно нагласяваше копринения си цилиндър върху бухнатите къдрици. — Ухажвам фея на име Танзи. Тази вечер ще й кавалерствам на бала на цветята в Хайд парк. — Взе чифт миниатюрни ръкавици, които Алис не бе виждала досега. — Е, не бива да закъснявам! — с тези думи изчезна.
— Върни се веднага! — Алис въздъхна раздразнено и се отпусна върху малката пейка пред тоалетната масичка. Дяволите да го вземат този отвратителен малък звяр! И сама ще измисли как да свърже Лусиън и Даяна!
