В края на седмицата изведнъж се захлади, работата му и времето станаха по-малко трескави. Има̀ време да напише едно дълго любовно писмо до Мери с един лист вътре специално за Уили. Същия следобед той се почувства още по-добре, когато О’Нил го извика настрана и каза:
— Мисля, че няма да е лошо да ти кажа, докторе. Тази сутрин на мостика капитанът каза хубави неща за тебе. Фактически, когато чу за дечурлигата на Киндърли, каза, че ти вършиш дяволски хубава работа. Единственото премеждие, което имахме и което, въпреки всичко, не остави сянка зад гърба му. — Едрият ирландец замълча, погледна продължително новия часовник на Мъри и се ухили. — Подарък от благодарен пациент? Дръж здраво, момчето ми! Ако скоро не се издигнеш, да не съм от Каунти Даун.
— Не съм ли ви казвал, че не съм заинтересован? — каза Мъри раздразнено. — Само наистина я съжалявам, защото е малко дръпната.
— Ами като е дръпната, ти пък се понабутай! — каза О’Нил и се затресе от смях. — Е, сега не бъди толкова назадничав в настъплението си, моето момче. Всички гледаме да придърпаме някоя фуста в това проклето корито, иначе ще ни се спарят дирниците. Кажи, чул ли си тази някога…
Мъри трябваше да се засмее. Какъв свестен тип беше О’Нил. Нямаше нищо обидно в забележката му, той наистина не искаше да каже нищо лошо; както всичките му просташки истории, това бе просто шега. Защо и Киндърли не видят това по същия начин?
На следващия ден, когато се захлади още повече, Дорис се появи на палубата. Той я връхлетя точно в притуленото ъгълче, където си почиваше; косата й бе завързана с копринен шал, а върху коленете й имаше леко кашмирено одеяло; погледът й бе пуст, с тъмни кръгове под очите. Тя не се помръдна. Просто повдигна клепачите си към него.
— Здравейте, скитничке, къде се бяхте скрили? — Той седна на един стол до нея. — По-добре ли сте?
Засегната от веселостта му, тя не отговори.
— Съвсем малко хора излизаха навън през горещините — продължи той. — Но сега е наистина чудесно.
Те бяха в Индийския океан и мекият мусон пееше във въжетата и скрипците; едно стадо млади китове весело се гмуркаше и изхвърляше равномерни фонтани около кораба.
— Видяхте ескорта ни, нали? — продължи той. — Мислех, че китове има само в Арктика, но О’Нил ми каза, че те са постоянна гледка по този маршрут.
Тя не обърна внимание на забележката и с това я накара да прозвучи съвсем идиотски. С глава, облегната на възглавницата от едната страна на стола, тя го наблюдаваше с безизразен поглед, като че ли бе упоена.
— Тебе си те бива — каза тя.
— Защо, Дорис, какво има?
— След онова, което направи, не се преструвай! Това бе обида. Все още не съм ти простила. С кого си танцувал, докато ме нямаше?
— С никого. Чаках собствения си специален учител.
Изражението й леко се проясни. Тя се усмихна уморено.
— Защо не дойде да ме видиш? О, да, впрочем нямаше никаква нужда! И аз не мога да понасям никого, когато настъпват тези периоди. Идват съвсем нарядко. Забележи, не повече от един път на шест месеца.
Той я погледна с любопитство; значи, не бе това, което си бе помислил. Тя продължи:
— Но те не са съвсем приятни. Дори когато ми мине главоболието, оставам като сразена.
— Това не ти прилича, Дори.
— Не ми ги пробутвай такива, като мама. Когато ми стане така, аз непрекъснато мисля каква е ползата от каквото и да било. Защо да продължавам да живея, какъв е смисълът? Чувствам, че съм ужасен човек; различна от другите момичета, изпълнени със сладки хрумвания. Разбираш ли какво искам да кажа. Самки! — Тя се засмя изведнъж. — От къде съм взела тази дума?
— Е, да бъдеш малко по-различен от останалите е хубаво.
— Радвам се, че мислиш така. Опитвах се да измисля как да оправя всичко по онова време, когато бях напуснала училище за малко; исках да бъда уважавана, всичко да бъде както трябва. Но нищо не излезе. Така че сега правя онова, което чувствам, разбираш ли — каквото ми се иска. Не мога да се боря със себе си. Не си ли съгласен? Човек убива всичко, което е у него, ако не даде простор на чувствата си.
— Хм… — той я погледна объркано. Защо продължаваше в този дух? Той изобщо не я разбираше.
— Ти знаеш мотото „Бъди верен на себе си!“ Това е предизвикателство. Радвам се, че съм жена, Направена за любов, така че просто искам да съм вярна на себе си. Липсвах ли ти? Сигурно не, ах ти, мазник такъв, сприятеляваш се толкова леко и се сближаваш с всеки. Никога не съм имала каквито и да било истински приятели; изглежда просто, че не мога да се държа с хората, освен с тебе! — Тя млъкна и след това каза с нисък глас: — Не можеш ли да разбереш, че страшно съм лапнала по тебе?
Той бе развълнуван от признанието. Нейният апатичен глас и необикновената й депресия достигнаха до сърцето му. И, разбира се, бе и поласкан.
— Съвземи се, Дори, не трябва да губиш самообладание. — Той протегна ръка и притисна нейната. — Ако искаш да знаеш, ти наистина ми липсваше.
Навела главата встрани, тя го гледаше внимателно. След това задържа ръката му, когато той понечи да я отдръпне, и я пъхна под кашмиреното одеяло.
— Така е удобно. Ти ми липсваше толкова много.
Мъри бе страшно объркан не само от неочакваната й постъпка, но защото, без съмнение, без да иска, беше притиснала пръстите му към топлата мекота на бедрото си.
— Дорис — той се опита да говори спокойно. — Не бива да правиш това тук… не с корабния лекар.
— Но аз се нуждая от мъничко ласки. Запомни, не пускам никого в живота си. О, аз съм ходила с момчета, някои от тях високи, едри, красиви, но ти си различен. Имам такова неегоистично чувство към тебе.
— Моля ти се… някой сигурно ще мине насам.
— Можеш да кажеш, че ми проверяваш пулса. — Тя му отправи зъл и ласкав поглед. — Или ще им кажа, че докторът е наредил така. О, ти ми правиш такова голямо добро. Вече не се чувствам така убита.
Най-сетне тя го освободи със смях, но не преди горещата вълна да избие кръвта по страните му. Той бързо се помъчи да се овладее, правейки всичко възможно да й се усмихне с укор.
— Не трябва да опитваш тези трикове, моето момиче; в противен случай ще стигнеш до лош край. На първо място, ти си дяволски привлекателна и, второ, можеш да попаднеш на лош мъж.
— Но аз попаднах на тебе.
— Сега слушай, и бъди сериозна! — Той даде решителен обрат на разговора. — Има нещо, по което си мислех. Това е следното: тъй като ти не си много във форма, чувствам, че трябва да се откажем от турнирите.
— Какво! — възкликна тя и цялата й ленивост се изпари. — Да се откажем! След като изминахме целия път до финалите и почти сигурно ще спечелим?
— Ако спечелим всички призове, сигурно ще бъдем обвинени, че сме лакоми за наградите.
— Не ме интересуват наградите — този сребърен чаен сервиз и оня евтин Улуъртски порцелан — не бих го докоснала и с тояга. Но когато започна нещо, трябва да го завърша; да убедя хората, че си тежа на мястото — особено онази мръсна кучка Киндърли. Достатъчно се уважавам. Искам да докажа, че ние сме най-добрите на кораба.
— Добре, може и да сме, но защо да се натискаме?
— Защото аз искам, а когато аз искам нещо, обикновено го постигам. Може би съм малко зле сега, но бързо ще се оправя. За кратко време ще бъда в най-добрата си форма.
— Добре тогава — неохотно я успокои той. — Както искаш. Но трябва да играем в събота най-късно. Тогава капитанът дава вечеря и награждаването става преди концерта. — Той стана. — Сега трябва да продължа визитациите. Ще те видя след малко.
Дойде събота, те играха следобеда и, както Мъри предвиждаше, спечелиха и трите тура. Г-жа Киндърли и съпругът й се сражаваха упорито в мача по тенис, но Дорис бе отново във форма и изнесе една бърза,
