условия.
При това положение той счете за разумно да не се разпространяват повече върху пионерната дейност на Уили — дали тя е свързана с минно дело или с някакво инженерство, той не можеше да отгатне — и затова се въздържа да проявява повече интерес.
— Когато имате време, ще се радвам да видя снимките. Но това, което всъщност ме интересува, е вашата работа тук.
Тя неволно направи плах, срамежлив жест.
— О, нищо особено. Просто обикновено наглеждане на болните от района, визитации и тем подобни. Обикалям селата с велосипед или пеша. Освен това тук има здравен център за бременни и родилки с клиника, която наричаме млечен бар за бебета. А понякога се отбивам и до селската болница в Далхейвън.
— От всичко това личи, че твърде много ви обременяват. — Той бе вече забелязал, че ръцете й бяха груби и зле напукани.
— Хубаво е човек да е погълнат от работа — каза тя развеселено. — А и хората са много добри. Следобедите ми в четвъртък са свободни, а в годината имам три седмици отпуск. Всъщност от него ми остава да вземам още две седмици.
— Значи, харесвате работата си?
Тя просто кимна с резервираност, която бе по-убедителна от какъвто и да било израз на ентусиазъм. — Между другото тук няма особено поле за работа, но да, аз имам нещо много по-добро в перспектива.
При тази бележка и при сдържаността, с която тя я направи, съзнанието му бе прорязано от една тревожна мисъл. Макар да знаеше, че не ще прозвучи подходящо, той трябваше да го каже:
— Смятате да се омъжите?
Тя така искрено се засмя, че белите й равни зъби се показаха на здравите и розови венци; чудесен смях, който кънтеше сладко и убедително в ушите му.
— За бога, не! — възкликна тя, когато се успокои. — Кого бих намерила тук, освен няколко чифликчийски синове, които мислят само за танците си в събота вечер и за кината в Далхейвън? Освен това — тя продължи бавно и много сериозно, — аз съм, да, така погълната от работата си, че едва ли бих помислила някак да се откажа от нея заради нещо или заради някого.
Всичко бе така както го бе желал. Съвсем сама и без излишно бреме, свързана, макар и не постоянно, с една достойна, но иначе скучна и нищо не обещаваща професия, тя не би могла да бъде по-съвършен обект за неговите благородни и благодетелни цели. Мислите му летяха напред. Незапознат със закона, той се чудеше дали не би могъл да я осинови: осиновяването му изглеждаше неосъществимо, свързано със сиропиталища и с разстроено родителство. Но да става каквото ще! Сърцето му се изпълни с чисто чувство. Той беше, винаги е бил, изключително щедър човек, и никой не би могъл да отрече тази му малка добродетел. Какво не би могъл да стори за нея! Не трябваше да изнасилва нещата преждевременно, за да не я разтревожи. Защото беше ясно, че тя го прие за човек с обикновени, средни възможности. Това положение му разкри и друга страна: той бе поразен от мисълта, че е богат, в двоякия смисъл на тази дума, с чудесни възможности за осъществяване на идеята си.
В мълчанието, което настъпи помежду им, той размишляваше за нея, докато, със сведен поглед, тя прибираше чаените прибори в подноса. Да, тя не беше съвсем живо копие на майка си, както му се бе сторило при първия му емоционален шок. Имаше същата свежа кожа на лицето, тъмнокафяви очи и къс, леко поразширен нос, същата мека кестенява коса, падаща на кичури по врата й. Все пак изразът й бе различен, замислен, почти сдържан; устата — по-широка, по-плътна, по-чувствено изрязана, а в очертанието на устните й се изявяваше вътрешна строгост. Имаше някакво равнодушие у нея, което той харесваше — белег на независимост. Усмихваше се рядко, но затова пък усмивката й бе най-сладкото нещо, което някога бе виждал. От всичко обаче най-много го порази вълнуващата й младост. Мери беше яко момиче, с пълни гърди и добре очертан ханш. Това момиче бе стройно, почти неразвито — една незрялост, контрастираща на сериозния й вид, която събуждаше буйно най-покровителствените му инстинкти. Не искаше да оскърби мъртвата, когато реши, че това мило дете, приличащо много на майка си, имаше повече дълбочина, дори по-остра чувствителност… Мъри дойде на себе си. Нещо в държането й, което не бе склонна да изрази, но което явно я притесняваше, му напомни изведнъж, че свещеникът Фодърингей му бе казал, че тя започва работа в 5 ч. Като погледна часовника си, той откри, че вече беше пет и десет. Рязко скочи.
— Моя мила Кети, останах твърде дълго — извини се той. — Пациентите ще ви чакат.
— Те нямат да се сърдят за няколко минути. Не всеки ден имам гости.
— Позволете ми тогава просто да изразя радостта си, че ви открих. Надявам се тази щастлива среща да бъде само начало на много срещи, защото трябва да разберете, че съм много задължен на вашето семейство.
След като тя го изпрати до вратата, той отиде до колата си и се върна в хотела, като развълнувано разсъждаваше върху случилото се през този изключителен, паметен ден. Тъга, примесена с някакво въодушевление. Бе дошъл тук с най-възвишени подбуди и вместо една възрастна жена, която можеше да го посрещне с упрек, дори с ненавист, оставайки глуха на разкаянията и предложенията му за подкрепа, той намери едно бедно, работно момиче, което се нуждаеше и трябваше да се възползва от неговата помощ. Мъри съжаляваше за смъртта на майката; той я посрещна като удар, да, и сърцето му бе наранено. Но в това мило дете той съзря възможност за компенсация. Ако не бяха възникнали някои неизбежни обстоятелства, Кети би могла да бъде негова дъщеря. За да се реабилитира за миналото, той с готовност и охота би пренесъл сега върху нея своето смирено, мъдро, закрилящо и бащинско внимание. Пътищата на живота бяха наистина мъдри и неразгадаеми за разума на един човек.
Глава V
След вечеря той уреди със собственицата на хотела да му отделят стая за гости. За щастие, в съседство с неговата спалня имаше голяма, удобна стая с хубава камина, за която мис Кармайкъл го увери, че „тегли“ добре. След като свърши и това, той се свърза по телефона с вилата си е Швейцария.
Когато Артуро се обади, Мъри едва ли не се зарадва на гласа му; нареди да му изпратят със самолет от Цюрих стиковете му за голф и допълнително дрехи. Колкото за личната му кореспонденция, Артуро трябваше да пази дискретност и да му препраща онези писма, които счита за важни. Имаше ли някакви новини? Всичко вървеше добре бе отговорил Артуро. Времето беше чудесно, а джанките и сливите бяха обрани, Елена беше направила десет килограма конфитюр, едно от децата на собственика на пристана беше болно, но вече било добре и мадам фон Алтисхофер бе телефонирала два пъти да пита за адреса му. Трябваше ли да й го даде? Въпреки че му беше приятно да научи за нейната загриженост, след като размисли за момент, Мъри каза, че сам ще й пише.
Но по-после, когато се канеше да легне, настроението му неочаквано се промени. Анализирайки този пълен със събития ден, изведнъж бе обхванат от чувство на самокритичност. Колко прибързано бе намерил утеха в намерението си да излее върху Кети своето състрадание и любов. Колко недостойно да забрави своята скъпа Мери, да приеме дъщерята, като отмине майката с не повече от едно мигновено чувство на скръб. Възрастна жена, която можеше да го приеме с ненавист? Наистина ли бе мислил така, само час след като бе хвърлил поглед върху самотния й гроб? Не, никога, никога нямаше да го посрещне така; тя можеше и щеше да го приеме само с прошка и любов. Облечен в дългата си копринена пижама с монограм — една от единствените по рода си пижами, нарочно ушита за него от Грунеман във Виена, — той вторачи поглед в тавана и се закле, че на другия ден открито ще поправи грешката си. Тази мисъл го успокои.
Сутринта, верен на клетвата си от снощи, той се осведоми от мис Кармайкъл за името на най-известният цветар в Единбург и поръча по телефона цветя. Не след дълго, със специална доставка, пристигна един огромен, великолепен венец от бели лилии. Лично той го занесе на гроба й и благоговейно го постави под келтския кръст. После, като тръгна с чувство на облекчение, полюлявайки бастуна си, той се обърна към морето и продължи по равното поле, вдишвайки дълбоко свежия въздух. Въпреки желанието си, той не се отби до Маркинч, като разсъждаваше разумно, че каквато и да беше Кети за него, за нея той оставаше все още повече или по-малко чужденец. Но на следното утро, в неделя, той облече тъмен костюм с тъмна връзка, осведоми се от безценната мис Кармайкъл за часовете на утринната служба и се отправи към
