— Каква истина желаете да ви кажа? Че веднъж съм поискал ръката на Джесика? Това се стари неща, Вики, и не ви засягат.
— По дяволите — изсъска тя, — знаете много добре коя истина искам да чуя. Вие преднамерено сте искали да се запознаете с мен, защото съм богата наследница. Имате ли наглостта да го отречете?
— Не, но ако си спомняте, вие непрекъснато го предполагахте. Много добре си спомням вашите заплахи. Вие се съгласявахте на всичко независимо какво ви предлагах, нали? Играхте рискована игра и я загубихте, но това си беше ваш избор. Нали ми казахте веднъж, че няма истински риск без истинска опасност.
— Трябва ли да посочвате глупостта ми по този начин?
— Защо не? Аз не съм нищо друго, освен един безсърдечен зестрогонец, който се е сдобил със зестра.
Тя се почувства така, сякаш я бяха ударили в стомаха.
— И сега вие очаквате да приема своето унижение, без да протестирам?
Той прекоси стаята с няколко бързи крачки и я сграбчи за рамената. Очите му пламтяха.
— По дяволите! Очаквам от вас да ми се доверите. За последните няколко седмици ми доверихте вашата сигурност и чест. Сега, когато сте моя съпруга, очаквам същото.
— Да ви се доверя? След всичко, което направихте с мен?
— Какво толкова лошо съм направил? Не съм организирал нещата така, че да ни хванат. Предупредих ви, че целият план е опасен, но вие искахте да имате вашата нощ на научни изследвания на всяка цена, помните ли?
— Не смейте да ми се подигравате!
— Не ви се подигравам. Само ви припомням как се опитахте да оправдаете своето желание да се любите с мен. Аз извърших това миналата нощ така, както го пожелахте. По дяволите! Та вие дори ми казахте, че ме обичате.
Виктория извърна глава и очите й се навлажниха.
— Казах го, защото мислех, че ви обичам, но явно съм сбъркала.
— Ти ми даде рисунката на „Кралица Стрелица“, а после ми се отдаде безрезервно. Аз повярвах, че ме обичаш. Когато леля ти почука на вратата, първата ми мисъл бе как да те защитя. Какво можех да направя? Да откажа да ви предложа брак?
— Моля ви, не изопачавайте моите думи. Вие видяхте една възможност, която очаквахте, и се възползвахте. Не се опитвайте да отричате.
— Няма да отричам, че поисках да се оженя за вас. Аз не бих рискувал нощес нито вашата, нито моята чест, ако не бях сигурен, че рано или късно ще се оженим. Леля ви ни откри неочаквано и това ускори събитията, но крайният резултат бе неизбежен.
— Не беше неизбежен! — избухна тя.
— Вики, бъди разумна. Ти трябва да разбереш, че ние не можехме да продължаваме дълго по този начин. Нещата бяха станали твърде опасни още преди да излезем миналата нощ. Хората говореха, а ти не направи нищо, за да се противопоставиш на слуховете. Поехме опасен риск, за да се удовлетворят среднощните ти прищевки. Рано или късно ние щяхме да бъдем разкрити и тогава никой от нас нямаше да има избор. Не си ли помисляла, че можеш да забременееш?
— Защо не ми казахте цялата истина, преди да започнем? — гласът й постепенно се превръщаше в истеричен крясък на разярена жена. Тя яростно се бореше да се овладее.
— Ще бъда откровен. Не ти казах нищо, защото исках да те спечеля, а ако ти беше наясно с моето финансово положение, никога нямаше да ми дадеш тази възможност. Ти бе твърдо решила да не се омъжваш, бе така наплашена на тема зестрогонци, че нямах друг избор. Никога не ще узнаеш колко тежки бяха последните седмици за мен, Вики. Най-малкото, което можеш да направиш, е да проявиш разбиране и доброта.
Тя го погледна недоверчиво.
— Доброта? Как можеш да искаш от мен да те съжалявам?
— Защо не? Ти винаги си готова да бъдеш добра с всички, включително и с лейди Атертън. Видях те как се опитваше да я утешиш, докато тя се бе облегнала на рамото ти в оранжерията.
Лукас я пусна внезапно и прокара пръсти през косата си.
— Защо не мога да поискам малко доброта и за себе си? Въпреки всичко аз съм твой съпруг и само Господ знае, че тази ми роля няма да бъде никак лесна.
— Какво предлагате в замяна?
Той пое дълбоко въздух:
— Ще дам клетва, че ще бъда добър съпруг. Имаш моята дума.
— А как точно тълкувате съпружеската вярност? — тя скръсти ръце, а пръстите й се впиха в нежната й плът, като оставиха червени следи. — Очевидно не можете да ми дадете материална сигурност. Според вашата бивша любов аз съм тази, която носи парите в семейството. Вие ми давате титла. Ще ви се отблагодаря както трябва, но аз никога не съм се интересувала от титли.
— Аз ви донесох също и приключенията, които търсехте.
— Искате да кажете, че ме подлъгахте с приключенията?
— Вики, послушай…
— Има едно нещо, което трябва да знам, Лукас. Възнамеряваш ли да установиш романтична връзка с лейди Атертън сега, когато вече си семеен?
— Господи! Не! Толкова е ясно, че ти в момента не мислиш за моята честност, но ако познаваше Джесика така добре, както аз мисля, че я познавам, щеше да разбереш, че самата мисъл за любовна връзка с нея е безсмислена.
— Прости ми. Разбира се, че е така. Лейди Атертън е образец за всичко благоприлично.
— Точно така.
— Тя е толкова благородно същество! Няма никакви угризения особено когато трябва да следва диктата на дълга пред зова на сърцето. Както преди четири години прие предложението на лорд Атертън, вместо твоето.
— Тя направи това, което бе задължена да направи — отвърна невъздържано Лукас.
— Колко ужасни разбирания имате по въпроса — каза Вики.
— Четири години са много време — рече Лукас и сви рамена. — И да ти кажа истината, аз съм много доволен сега, че не се ожених за Джесика. По-късно осъзнах, че това щеше да бъде голяма глупост.
Виктория го изгледа многозначително.
— Защо говориш така? Тя изглежда точно като за теб. Тя е от тези жени, които са изпълнителни съпруги, както вече казах — образец за женско подражание.
— Прибери си ноктите Вики! — Лукас се усмихна дяволито. — Истината е, че я намирам доста тъпа. — По-късно открих, че предпочитам по-буйни натури. А след последната нощ трябва да заявя, че предпочитам и по-страстни жени.
— Нима? — Виктория навири нос. — Предполагам, говорите от собствен опит. Вие сте имали възможността да сравнявате мен и лейди Атертън в леглото?
— Не се прави на глупава, Вики — Лукас се захили открито. — Можеш ли да си представиш дори и в най-смелите си мечти Джесика да се промъква в странноприемница с този или онзи мъж? Уверявам те, тя бе толкова превзета и благоприлична преди четири години, колкото е и днес. Тя никога не би рискувала своята репутация заради един мъж или за една нощ на научни изследвания като тази в страноприемницата.
— Не като мен — въздъхна Виктория.
— Да, не като теб. Напълно вярно. В действителност, аз досега не съм срещал жена като теб. Ти си твърде необикновена, Вики. Затова аз не винаги знам как да се държа с теб, но те уверявам, че съм изпълнен с добри намерения. А сега, Вики, изгубихме твърде много време в този безсмислен разговор. Отиди горе и се облечи. Имаш точно 15 минути.
— За последен път ви казвам, милорд, няма да отида никъде с вас.
Тя отскочи леко назад, когато той тръгна напред без каквото и да е предупреждение, като взе разстоянието между тях с познатите й резки, странно балансирани крачки. Той я хвана за брадичката и я накара да го погледне в очите. Когато тя направи това — застина. Там гореше цялата сила на неговата ярост. Виктория внезапно разбра защо мъжете са го следвали в битките и защо цялата прислуга се
