— Малък подарък, мадам. Копие от твоята книга, предназначено за теб.
Тя се изправи и я пое с вълнение.
— Тя не е моя книга. Знаеш, че авторът е викарият Уърт.
— Ще ти открия една малка тайна, скъпа. Леля Клео казва, че хората купуват книгата най-вече заради твоите прекрасни рисунки, а не заради описанията на викария.
Виктория погали с ръка книгата и каза:
— О, съмнявам се.
— Това е самата истина.
— Благодаря ти, Лукас! — Тя го погледна и в очите й се четеше любов. — Леля Клео беше права в едно нещо — ти умееш да правиш такива подаръци, каквито не могат да се купят.
Той се усмихна леко и отвърна:
— А ти, любов моя, ми даде много повече от това, което търсех и очаквах, когато си търсех наследница.
— Знаеш ли — измърмори тя, като докосваше леко с ръка медальона, който висеше на врата й, — мисля, че е време Кехлибарения рицар и неговата дама да направят една разходка из земите на Стоунвейл през нощта.
— Минал е само един месец, откакто роди. Забрави това, скъпа. — Лукас въздъхна, след което се загледа замислено в сина си. — Освен това ти имаш да вършиш и други неща през следващите нощи.
— Е, добре, може би не тази вечер, може би не и утре, но скоро. — Тя се засмя, като очите й блестяха. — Ти знаеш как да ме глезиш, Лукас.
— Защо така се получи — попита той, като с любов леко наведе устните си към нейните, — че аз все още продължавам да се питам кой от нас на кого се отдаде?
Отговорът на Виктория се изгуби в целувката. Една целувка, която носеше обещанието за живот, изпълнен с великолепни, страстни нощи.
Информация за текста
© 1990 Джейн Ан Кренц
© Анна Златева, превод от английски
Jayne Ann Krentz
Surrender, 1990
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Аманда Куик. Отдаването
Редактор: Севелин Захариев
Коректор: Мая Арсенова
Технически редактор: Лидия Николова
Издателство „Калпазанов“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13891]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
