— Така ли? — той закрачи и спря пред нея. — А какво ще кажеш за тази вечер? Не беше ли това акт на неподчинение?
Виктория се изпъна на стола и каза:
— Е, добре, това наистина може да изглежда така, като че ли съм се държала лошо, но аз никога…
— Поне да беше казала, че си го направила, защото ме обичаш.
Очите на Виктория се срещнаха с неговите и спалнята се изпълни с напрегната тишина. Тя се поколеба за момент, изкашля се леко и промълви:
— Вие сте напълно прав, милорд. Точно затова го направих.
— Мили Боже, не го вярвам! — Лукас беше шокиран и объркан, после клекна и обгърна краката й. — Кажи го пак, Вики! След всичко, което преживях тази вечер, аз заслужавам да чуя тези думи.
Тя се усмихна и с вълнение каза:
— Обичам те! Обичам те от самото начало! Вероятно още от нощта, когато се срещнахме у Джесика Атертън.
— Значи това е истинската причина, затова си тръгнала да ме спасяваш и затова не ми позволи да убия лейди Рикот, както трябваше да направя. Ти ме обичаш! — Той обгърна ръцете й и я придърпа към себе си. — Моя мила съпруго! Толкова дълго време чаках да чуя тези думи. Мислех, че ще полудея от чакане.
— Мислиш ли, че ще дойде и това време, когато ще можеш да ми кажеш същите думи, Лукас? — Гласът й се приглуши от халата му.
— Мили Боже, обичам те, Вики! Мисля, че го разбрах в онази нощ, когато те заведох в странноприемницата да се любим. След това никога не съм желал друга жена, а и никога не съм желал друга така, както съм желал теб. Но всичко отиде по дяволите още на следващия ден, когато влязох в оранжерията и разбрах, че Джесика Атертън ти е казала истинския повод за нашето запознанство. Всичко, което осъзнах тогава бе, че тя ми струваше много повече, отколкото можеше да си представи. Искаше ми се да бичувам всички и всичко. Знаех, че няма да ми повярваш, че те обичам след онази нощ.
— Тогава не бях в състояние да приема обяснение в любов. Но ти можеше да го направиш и по-късно, Лукас.
— След това ти беше твърде заета да ми обясняваш, че би могла да направиш делово сдружение с мен. И така преобърна взаимоотношенията ни в съдружие, че аз се отчаях. Единственото, което ме крепеше в тези трудни моменти, бе фактът, че ти никога не свали кехлибарения медальон.
Тя изглеждаше развълнувана.
— Медальонът? Аз никога не го свалих, защото той бе единственото нещо, което ми даваше надежда.
— Грешката е изцяло твоя. Ти беше толкова упорита — каза Лукас.
— Едва ли можеше да очакваш да ти се обясня в любов, след като научих, че си се оженил за мен заради парите ми. Освен това беше твърде зает да ми обясняваш, че няма да допуснеш да получа каквато и да е свобода, за да не се опитвам да те контролирам и направлявам. Ти искаше да се предам, Лукас.
— Аз те обичам до полуда, скъпа, и много добре те разбирам. Ти никога не допусна да използваш непозволени средства в нашата малка война и аз не бих могъл да те обвиня. Имаше моето уважение като противник, но аз гледах на теб преди всичко като на обичана съпруга, Вики.
— Много добре казано, милорд. — Тя го прегърна страстно. — О, Лукас, толкова много те обичам!
Лукас я целуна топло и нежно и продължи:
— Тъй като сме започнали да говорим, нека да изясним още един въпрос. Не се ожених за теб заради парите ти. Започнах да те ухажвам заради тях, но се ожених за теб, защото не можех да си представя, че мога да се оженя за друга жена. Мили Боже, бях влюбен в теб, Вики! Иначе как бих могъл да се омотая около една жена, която превърна живота ми в поредица от неприятности, ако не я обичах.
— Смятам, че това е вярно. Но нека не забравяме, че ти нямаше избор. Оставаше само единствено изрядната мис Пилкингтън, към която винаги можеше да се обърнеш в случай на нужда.
— Подиграваш ли ми се — каза той и я разтърси нежно.
— Никога! Дори не бих помислила да се подигравам на собствения си съпруг. Аз изпитвам дълбоко уважение към него. — Тя повдигна глава от прегръдките му. Очите й горяха. — Значи ли това, че ще престанеш да ме укоряваш за нощес?
— Не бъдете толкова самодоволна, мадам. Аз все още не съм свършил.
— Нима? Какво ще последва? Ще ме призовеш пред военен съд? Ще бъда ли лишена от моя сан и привилегии?
— Мисля — каза Лукас, — че просто ще те заведа до леглото и ще те лиша от дрехите ти. След което ще те любя, докато осъзнаеш по колко погрешен път си тръгнала.
Виктория обгърна с ръце врата му, докато той я носеше към леглото. Тя се усмихна мило и каза:
— Звучи прекрасно.
Смехът му бе дрезгав и изпълнен със страст. Той я сложи на леглото.
— Както обикновено, за тази част от нашия брак сме постигнали съгласие.
Той свали халата си и легна до нея напълно възбуден. Бързо се справи с дрехите й и легна върху нея. Кехлибареният медальон висеше на врата й и се опря в къдравите косми на гърдите му.
— Кажи ми отново, че ме обичаш, Вики.
— Обичам те и винаги ще те обичам! — Тя промуши главата си между дланите му и го целуна с всичката обич, която се бе събрала в сърцето й. — Ти си единственият мъж на този свят, за когото бих се омъжила. Кой друг мъж би могъл да обсъжда с мен проблемите на наторяването през деня, а през нощта да прескача градинската стена, за да ме води на забранени места? Ти си уникален, Лукас! А сега ми кажи още веднъж, че не си се оженил заради парите ми.
Ръцете му се увиха около главата й, докато я целуваше.
— Няма значение поради каква причина съм се оженил за теб, моя Кехлибарена лейди. Така съм се омотал в твоите примки, че никога няма да се освободя. Обичам те, Вики! Ще се справя с всяка стена или среднощно приключение, ако ми обещаеш, че ще ме обичаш до края на живота си.
— Имате моята тържествена клетва, милорд!
Тази нощ тя му се отдаде напълно.
Лукас се събуди през нощта, налегнат от поредната болка в крака. Помисли си, че няма да е зле да изпие една чаша порто, но преди да успее да стане, Виктория сложи ръката си върху бедрото му и започна да го разтрива. Той затвори очи, отпусна се и в следващия миг бе вече заспал.
ЕПИЛОГ
На следващата пролет през една утрин Лукас обикаляше къщата и търсеше жена си. Както обикновено, намери я в оранжерията, където рисуваше една лилия, наскоро пристигнала от Америка.
Тя се върна към рисуването веднага щом се оправи от раждането миналия месец. Бе вдъхновена от издаването на книгата „Методи, които гарантират създаването на красива цветна градина“. Първото издание на книгата се бе изчерпало и се подготвяше второто й издание.
Викарият бе напълно убеден, че невероятният успех на книгата се дължеше на прекрасните илюстрации, изпълнени от Виктория. Той бе загрижен за продължаването на поредицата от книги, този път — за екзотични растения от частни градини.
Радостни бебешки звуци поздравиха Лукас, докато вървеше по пътеката между прекрасните цветя. Той се спря до люлката, поставена точно до статива, и се загледа в бебето — бе толкова малко, но бе един символ и залог за бъдещето.
Градините извън оранжерията бяха пълни с цъфнали цветя, а полята зад тях бяха потънали в зеленина, която обещаваше добра реколта. Това щеше да бъде първата добра година на Стоунвейл от доста време насам.
Той се наведе да целуне съпругата си, която бе заета със смесването на цветове, и видя, че е изцапала носа си с оранжева боя.
— Какво има, Лукас? — попита тя, като се загледа в подвързаната с кожа книга, която той държеше в ръка.
