— Знаех си, че това е убийство още преди той да си признае.
— Да, вие се досетихте за това веднага, нали? Не бяха изминали и два месеца и той започна да се държи много странно. Казваше, че виждал призрака на майка ви. Страхувах се да не си загуби разсъдъка и да бъде изпратен в лудница, преди да се е оженил за мен. Така че реших сама да видя какво става посред нощ в неговата къща.
Пръстите на Виктория още по-силно стиснаха торбата.
— Вие сте били там последната нощ, когато той тръгна към мен с нож в ръката, така ли?
— Кой, мислите, му даде ножа и го насочи към вас? Аз му казах, че трябва да убие Каролайн още веднъж и този път тя ще си остане мъртва. Той беше толкова упоен от алкохола и от това, че Каролайн се е завърнала, за да го преследва, че направи всичко, което му наредих.
Пулсът на Виктория се ускори от яростен гняв и ужасен страх едновременно.
— Къде е съпругът ми? Какво общо има той с всичко това?
— Всичко с времето си, Виктория. Всичко с времето си. Той ще дойде тук, не се притеснявайте. Еджуърдс ще го доведе.
— Значи и Еджуърдс е въвлечен?
Изабел стисна по-здраво пищова и тихо се изсмя.
— О, да. Това е идея на Еджуърдс — да приключим въпроса по този начин. Той има лични сметки за разчистване със Стоунвейл, нали разбирате? Аз се съгласих да го направи, както иска, стига да съм сигурна в смъртта ви.
— Вие сте били толкова загрижена за затъпелия от алкохол втори мой баща, че сега желаете да си отмъстите, така ли? Аз съм ужасена от вкуса ви относно мъжете, лейди Рикот, макар че, предполагам, не би трябвало да бъда изненадана. Все пак вие се занимавате с Еджуърдс, а той не е образец на мъжественост, достойна за уважение, не намирате ли? Може би Вие харесвате само мъже, които стоят по-ниско от вас самата?
— Веднъж ви бях казала, че аз харесвам мъже, които могат да бъдат контролирани. Мъже, които са слаби и поради това можеш да правиш с тях каквото си поискаш. Тогава всичко става много лесно, нали разбирате? Уитлок се намираше изцяло под моята власт. Еджуърдс сега също.
— Как така избрахте Еджуърдс за ваш съдружник?
— Чух мълвата, че между него и Стоунвейл има силна неприязън. Когато Стоунвейл започна да ви преследва, реших, че един човек, който не може да го понася, какъвто е Еджуърдс, ще ми бъде от голяма полза.
— Малко късно е да ме убивате — изтъкна Виктория. — Моят съпруг има законния контрол върху парите ми сега. В случай на неговата смърт наследството отива при останалите ни роднини, включително и леля ми. Вие никога няма да видите дори и пени от него.
Очите на Изабел проблеснаха от гняв.
— Да не мислите, че не знам това? Вие ме лишихте от всякаква възможност да получа богатството ви в нощта, когато накарахте бедния, глупав Самюъл да падне по онези стълби. Това провали всичките ми планове и сега ще си платите за това.
— Защо чакахте толкова дълго, за да си отмъстите? Защо заминахте за континента след смъртта на Уитлок?
— Защото се страхувах да не разберете, че аз съм замесена. Вие сте толкова дяволски умна, че не виждах никакви шансове. Нямах начин да разбера до каква степен знаете и какво ви е казал Самюъл онази нощ, когато се опита да ви убие. Аз избягах през нощта на убийството му, защото се страхувах да не разкриете цялата история, но вие не го направихте.
— Не, но през последните няколко месеца имах странното усещане, че е останало нещо недовършено. — Кошмарите й бяха започнали малко след като я бяха запознали с Изабел Рикот, осъзна Виктория с леко изтръпване.
— Животът на континента не ме интересуваше — продължи Изабел студено. — О, отначало много добре си прекарвах, но възникнаха проблеми, след като се замесих с един млад италиански граф. Майка му се страхуваше, че нейният скъпоценен син може да се ожени за мен, а тя не можеше да понесе мисълта богатството на рода да попадне в моите ръце. Съумя да ме изхвърли от висшите кръгове на обществото, като провали всичките ми възможности. Много неприятно.
— И вие решихте да се върнете в Англия?
— Тук е мястото, където имам най-добрите шансове да си намеря богатство. И, помнете ми думата, аз ще си намеря друг Самюъл Уитлок, и то скоро. Пропилях парите на първия си съпруг и изпитвам остра нужда от повече пари. На континента аз не Ви изпусках от очи с помощта на приятели. След няколко месеца се уверих, че съм спасена, и се завърнах в Лондон.
— И решихте да ме накарате да платя за това, че ви провалих плановете?
— Именно. Но аз също така исках да ви отстраня от пътя си, защото това просто е една добра стратегия за прочистване след някого, който вече не е на белия свят. Винаги съществуваше възможността да свържете всичко и да разберете истината, нали разбирате? За да си стоя спокойно в Англия, не можех да живея с риска, че вие евентуално можете някой ден да кажете, че съм замесена в смъртта на майка ви.
— Вие бяхте тази, която остави табакерата и шалчето там, където знаехте, че ще ги открия — каза спокойно Виктория.
Изабел погледна надолу, към бричовете и ботушите си, и се усмихна особено.
— Вие не сте единствената, научила се да се наслаждава на свободата, която дават мъжките дрехи. Между другото това дължа на вас. Мислите ли, че някога ще дойде ден, когато жените ще могат свободно да носят бричове на обществени места?
Виктория не обърна внимание на думите й, а каза:
— Вие сте ме проследили през нощта?
— О, да. Аз ви проследих и ви наблюдавах много внимателно през изминалите седмици, преди да направя своите планове, като изучавах вашите навици и предпочитания. Когато се събрахте със Стоунвейл, всичко стана още по-лесно — вие започнахте да поемате твърде много рискове.
— Да. — Много по-големи рискове, отколкото и Лукас е предполагал, помисли си Виктория. — Кой ме повали онази нощ край кръчмата?
— Това бе Еджуърдс. Казах му само, че искам да ви сплаши, и не ми се вярва да е направил тази глупост да реши да се отърве от Стоунвейл, като се възползва от случая. След това бях страшно разгневена.
— А разбойникът, който нападна моя съпруг?
— Еджуърдс го нае заради мен. Бях решила отново да ви изплаша. Поне леко намушкване с нож, само толкова. Както и да е, нещо се провали. Вие не следвахте обичайното си поведение онази нощ. Както обикновено, Стоунвейл Ви изпрати през градината, но вие не се върнахте с него в каретата. Тъпият разбойник го нападна. Все пак той трябваше да си заслужи парите — каза Изабел.
Виктория си припомни онази нощ, когато задържа Лукас в градината, за да му каже, че иска да започне любовна връзка с него. Тя не беше планирала приключения за онази нощ, така че не се върна с него в каретата.
— Защо избрахте тактиката на преследване, Изабел? Защо се захванахте с шалчето и табакерата и онзи памфлет за възвръщане на мъртъвци към живот?
Очите на Изабел силно заблестяха, когато отговори:
— Разбира се, взех идеята от вас. Не оценявате ли иронията? Исках да се изплашите от собствените си мисли и да знаете, че няма към кого да се обърнете. Преди всичко кой би повярвал, че Уитлок е станал от гроба, за да ви убие? Моят план беше да ви тероризирам, докато повярвате, че сте си загубили ума. Всичко щеше да е много просто, ако вие бяхте отишли в лудницата. Представете си себе си завързана с вериги за стената, където ще гниете до края на живота си. Една нормална жена, заклещена в света на лудите. Това щеше да бъде най-пикантният завършек. И една по-голяма сигурност за мен.
Виктория отбеляза:
— Не е трябвало да рискувате собствената си глава, като прибягвате до убийство.
Изабел замълча, като се замисли над думите на Виктория:
— Права сте. Аз не обичам да се замесвам в убийства. Както и да е. Изведнъж вие се омъжихте за
