относно градинарството и всичко свързано с него и да ги занеса в Йоркшир.
— Ще ми бъде много приятно! Тези книги за библиотеката ти в Стоунвейл ли са?
— Някои от тях са за библиотеката, но останалите ще ми послужат като подарък за нашия местен викарий и жена му. Те много ни помагат. Викарият пише книга за градинарството. — Виктория се поколеба за момент и след това добави: — Аз рисувам илюстрациите.
— Вики, това е направо чудесно! — Клео се усмихна. — Ти се каниш да публикуваш прекрасните си ботанически творби! Толкова съм доволна! Как успяхте да осъществите този договор?
— Лукас го уреди — призна Виктория тихо.
— И как постигна той това? — Клео присви очи.
Виктория се изчерви и отвърна:
— Той е показал една от картините ми на викария, който веднага помолил за среща с художника, за да разбере дали той ще прояви интерес и ще изрисува илюстрациите към книгата му. Лукас се кълне, че изобщо не е повлиявал на викария, като не му е казвал кой е художникът, докато Реверънд Уърт не се възхитил от картината. Викарият е невероятно възхитен, че аз ще изработя илюстрациите. Трябва да призная, че аз също съм много развълнувана.
Клео се наведе напред и замислено се възхити от картината на Виктория.
— Довери се на Стоунвейл да намери начин да поднесе на своята наследница един подарък, който тя никога не би могла да си купи.
Жълтата рокля с цвят на кехлибар беше изумителна с простотата и елегантността си. Виктория беше много доволна от ефекта. Полата й падаше леко надиплена до самите й глезени, като наподобяваше стройна колона. Високата талия, покрита с малък, изящно изработен корсаж, разкриващ бялата й кожа, подчертаваше нежните извивки на гърдите. Пантофките бяха блестящо изработени и бяха бродирани със златни конци, за да подхождат по цвят на дългите й елегантни ръкавици.
На врата й висеше с цялото си великолепие единствено кехлибареният медальон. С един последен поглед в огледалото Виктория реши, че вече е съвсем готова за приема у Джесика Атертън. Тя взе позлатеното си ветрило.
— Ще взема черното наметало — онова с качулката, подплатена със златния атлаз, Нан.
— Вие изглеждате направо великолепно тази вечер, мадам! — Нан затаи дъха си с благоговение, докато внимателно обвиваше с дългото влачещо се наметало раменете на господарката си. — Негово благородие ще бъде толкова горд. — Тя нагласи качулката така, че златният атлаз да образува една дълбока, богато надиплена яка около врата на Виктория. — Прекрасно!
— Благодаря ти, Нан! Аз трябва да тръгвам. Негово благородие чака в приемната. Моля те, не ме чакай! Аз ще те събудя, като се върна, ако имам нужда от теб.
— Да, мадам.
Лукас нетърпеливо крачеше пред стълбището, но когато видя Виктория загърната в черно кадифе и злато той рязко спря. Очите му бяха изпълнени с изгарящо чувство на обожание, докато я наблюдаваше как тя бавно слиза по стълбите.
— Готови сме за битката, нали? — промълви той, докато й поемаше ръката.
— Нека просто кажем, че не желая Джесика Атертън да те съжалява заради мен.
Григс им отвори вратата, а Лукас се изсмя:
— Тя по-скоро би изпитала съжаление към мен.
— О, нима! А защо, ако смея да попитам, милорд?
Лукас по-силно стисна ръката на Виктория и отвърна:
— Тя ще разбере, че съм безпомощен да устоя на моята Кехлибарена дама. И без съмнение ще се разтревожи за това, че вече си поела командването в този брак.
Виктория му хвърли един поглед отстрани, докато той й помагаше да се настани в каретата.
— И ти си безпомощен и не можеш да ми устоиш?
— А ти как мислиш? — Той се качи след нея.
— Мисля, че пак ме дразниш.
Той се протегна, взе ръката й и галантно наведе главата си над пръстите й, облечени в ръкавица.
— Мадам, уверявам ви, че ви намирам абсолютно неустоима!
— Ще го имам предвид.
Улиците около огромната къща на Атертънови бяха препълнени с карети. Десетки елегантно облечени хора задръстваха предните стъпала, но Лукас и Виктория, като почетни гости, бяха бързо въведени през тълпата.
Когато Виктория свали наметалото си в просторната, блестящо осветена приемна, кехлибарено жълтата й рокля се разкри с цялото си великолепие. Лукас хвърли един поглед към разголените рамене и грациозната шия на жена си, към гърдите, показващи се от малкия корсаж, и стисна зъби.
— Не е чудно защо, докато дойдем дотук, ти така плътно се беше обгърнала с това наметало — изръмжа той. — Това ще ми е за урок за в бъдеще да проверявам облеклото ти по-внимателно, преди да те заведа където и да било.
— Повярвай ми, Лукас! Тази рокля е точно по модата.
— Тя показва много повече, отколкото роклята на някоя кръчмарка. На практика тя те разкрива цялата! Ако те бях видял, преди да излезем, щях да те пратя право горе по стълбите да се преоблечеш.
— Вече е твърде късно за това — каза му тя оживено. — Сега престани да се мръщиш. Скоро ще съобщят имената ни и сигурно не желаеш лейди Атертън и гостите й да си мислят, че се караме.
— Засега спечелихте, мадам, но бъдете сигурна, че този разговор ще продължи по-късно у дома. — Той я поведе към стълбите, които водеха към блестящата препълнена бална зала.
Когато съобщиха имената на графа на Стоунвейл и неговата дама, над навалицата от красиво облечени хора се възцари тишина. След това се понесоха звънтящи наздравици за поздрав, докато Лукас и Виктория заслизаха по стълбите, за да поздравят домакина и домакинята.
Погледът на лейди Атертън беше изпълнен с тъга и копнеж, докато се усмихваше на Лукас. Лорд Атертън, един неприветлив и студен човек, който се занимаваше с политика, наклони плешивата си глава над ръката на Виктория.
— Много мило от ваша страна — и на двама ви, че ни удостоихте с този прием тази вечер. — Виктория се насили гласът й да прозвучи колкото може по-искрено.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа моя — каза Джесика на Виктория. — Тази рокля е просто изящна. А е и в толкова необичаен стил за една току-що омъжена жена. Но все пак ти винаги си била много оригинална, нали?
— Правя каквото мога — увери я Виктория. — Още повече, не бих желала да отегчавам съпруга си.
Лукас й хвърли един предупредителен поглед. Усмивката му беше изпълнена със заплашителен чар.
— Скуката не е нещото, от което страдам, още от вечерта, в която те срещнах, скъпа моя.
Лорд Атертън едва се усмихна:
— А аз, доколкото разбрах, това важно събитие се е случило тук — в тази бална зала, нали?
— Лейди Атертън беше достатъчно любезна да ни запознае — каза учтиво Виктория.
— И аз така чух. — Лорд Атертън протегна ръката си: — Ще бъдете ли така любезна да ми окажете честта за първия танц, мадам?
— За мен ще бъде удоволствие.
Докато отиваха към дансинга, Виктория се обърна и погледна през рамото си навреме, за да види как около Лукас се натрупаха познати. Той улови погледа й над главите в навалицата и слабо се усмихна — усмивка на притежание, обожание и чувствено обещание, усмивка на любящ човек.
Стоплена от тази усмивка, Виктория отдаде вниманието си на лорд Атертън, който вече беше започнал да говори за политика.
Лукас държеше под око Кехлибарената си дама през цялата вечер, но имаше много малка възможност да говори с нея. И по-добре, помисли си той. Ако се намираше близо до нея, сигурно нямаше да се стърпи да повдигне въпроса за облеклото й отново, а тъй като бедата се беше вече случила, би било безсмислено да се продължава спорът.
Един съпруг трябва да се научи кои битки няма смисъл да се започват, и в случая военният стратег не
