— Не е чудно. Сигурна съм, че той щеше да го направи без нейната намеса. Цялата ситуация доведе само до неприятности, но аз си казах, че има само един човек от твоите познати, който може да се справи с подобна намеса, и ти беше с него. Когато получих първото ти писмо, в което искаше цветя за градините му, разбрах, че най-лошото е минало — обясни Клео.
— Истината е, че ние с Лукас постигнахме разбирателство по въпроса.
Клео рязко повдигна главата си.
— Разбирателство? Така ли го наричате? Ти би трябвало да се видиш, когато си някъде наблизо около него, скъпа моя. Ти направо грееш. Надявам се, повече не се тревожиш, че вървиш по стъпките на бедната си майка?
Виктория внимателно смеси жълто с малко синьо, за да получи точния оттенък на зеленото, което търсеше.
— Лукас не е Самюъл Уитлок.
— Божичко, разбира се, че не. Точно както и ти изобщо не приличаш на майка си, скъпата Каролайн, мир на праха й. Тя истински обичаше баща ти, ти знаеш. Ако той беше жив, всичко щеше да бъде много по-различно. Тя никога нямаше да стане лесна плячка на чара на Уитлок. Но тя така жадуваше за любов след като баща ти почина, че веднага попадна под влиянието му.
— Любовта е опасно нещо, също като електричеството, струва ми се. Мисля, че е по-добре да се създаде едно солидно действащо партньорство с един мъж, както аз правя с Лукас. Ти знаеш, ние постигаме напредък.
— Моля за извинение. Ти си създала делови брачен съюз със Стоунвейл?
— Това е най-логичното нещо, което трябваше да се направи, като се имат предвид обстоятелствата, при които се оженихме. Няма защо да отричам, че Стоунвейл сам по себе си е едно отлично капиталовложение. Там земята е добра.
— Разбирам. — Клео изглеждаше смаяна. — Направо изумително.
— Спогодбата върши добра работа в по-голямата си част, въпреки че Лукас има ужасния навик да дава нареждания тогава, когато не може по друг начин да постигне своето, като се опира на здравия разум и логиката.
— Вики, скъпа, това е твърде интересно. Стоунвейл се придържа към тази партньорска спогодба, така ли?
— Като цяло, да. Срещам известна съпротива в определени области.
Очите на Клео се разшириха:
— Мога да си представя. Какви области?
— Той все още е твърдо убеден и вярва, че аз съм влюбена в него и никога не пропуска възможността да се опита да ме принуди да си призная.
Клео остави на земята лейката, която издаде тъп звук, и се загледа в племенницата си:
— Не си ли влюбена в него, Вики? Аз приех още от самото начало, че твоето сърце те води по този път. В противен случай никога нямаше да настоявам за брак.
— Разбира се, че съм влюбена в него. Никога не бих отишла в странноприемницата онази първа нощ с него, ако не го обичах. Но аз не смятам да му доставя удоволствие, като му го призная — заяви Виктория.
— И защо?
Виктория повдигна очите си от картината:
— Защото, ако трябва да бъда откровена, той не е влюбен в мен.
— Божичко, Вики, сигурна ли си? Той изглежда така, като че ли невероятно много те обича.
— Той ме обича. Това е една от причините, поради която сватбата се осъществи. Но той чувства, че не може да си позволи да ме обича, защото ако го направи, аз ще използвам това, за да се отнасям грубо с него. Той си мисли, че аз съм една сръдла, разбираш ли? Освен това — прекалено независима и твърдоглава — ако ми подаде пръст, ще му дръпна ръката, си мисли той.
— Може би той просто не е сигурен в теб и не може да признае любовта си, докато не научи, че и ти го обичаш — предположи Клео.
— Защо не трябва да е сигурен в мен? Той е женен за мен.
— Какво означава и колко струва това? Колко много омъжени жени от нашите познати са влюбени в съпрузите си? Не една е прибягвала до някоя благоразумна връзка, както добре знаеш. А жени като Джесика Атертън, които може би никога не биха се впуснали в някоя връзка, са привърженици на чувството за дълг у жените, а не на любовта, която жената дава. Мисълта да бъдеш женен, без да си воден от чувството за дълг, може би кара мъжете да настръхват.
— А защо? Лукас сигурно не е имал угризения на съвестта относно това, че се ожени за мен, без да е воден от чувството за дълг. Неговата цел от самото начало беше да спаси Стоунвейл, а не да търси дълбока и всеотдайна любов за себе си. — Виктория със замах ожесточено прокара четката по листа и веднага й се наложи да заличи едно продълговато зелено петно.
— Само защото мъжът е бил принуден да се ожени заради отговорността, която носи, не означава, че той не е достатъчно човечен и няма нужда да бъде обичан. Лукас ми каза, на сутринта след вашата женитба, че искрено би желал нещата да бяха завършили по доста по-различен начин. Той знае, че заради поражението в странноприемницата загубва възможността да довърши ухажването си така, както трябва и както той иска.
— Той го завърши много добре. Приключи целия въпрос с един специален брачен съюз, ако случайно си спомняш. — На листа се появи друго зелено петно.
— Моето мнение е, че той прекалено добре е наясно с факта, че не е имал възможността да спечели любовта ти. Ти не се омъжи за него изцяло по собствено желание и той знае това. По-късно, когато ти откри, че той е започнал да те преследва, защото си богата наследница, неговата позиция значително отслабна. Как при това положение би могъл да бъде сигурен в теб, докато ти не го убедиш в любовта си?
Виктория повдигна очите си, чувствайки се потисната:
— На коя точно страна си, лельо Клео?
— Не съм на ничия страна — въздъхна Клео. — Просто искам да те виждам щастлива, Вики.
— Ти мислиш, че аз бих могла да бъда щастлива, ако просто изцяло се отдам на съпруга си?
— Да се отдадеш? Какъв странен израз.
— Той го използва — промърмори Виктория. — С изключение на случаите, когато се опитва да открие някаква друга дума, например „уговорено примирие“.
— Наистина ли? Сигурно това е, защото е прекарал доста време във войската, а след това се е посветил на игрите с карти. Военните и комарджиите имат много сходен речник, разбираш какво имам предвид. Те всички винаги мислят със стратегически термини — да победя, да загубя. Разликата между тях е много малка.
— Да, аз също забелязах това.
— Жените, от друга страна, са способни на по-голяма гъвкавост на мисълта — продължи Клео.
— Това без съмнение е една слаба страна, когато дойде време да си имаш работа с мъже. Тогава те дават воля на собствената си праволинейност. Не, аз съм се омъжила за мъж, който разсъждава като войник, и аз трябва или да пречупя навиците му, или да го науча да се задоволи с партньорството, което сме създали. Единственото нещо, което няма да направя, е да рискувам всичко, като му се отдам така, както той иска.
Клео се замисли над думите й за известно време.
— Кое точно е това, което би рискувала?
— Моята гордост.
— Това от такова значение ли е?
— Разбира се, че е.
— Е, добре, той е твой съпруг, скъпа моя. Ти трябва да направиш това, което смяташ, че е най- добро.
Успокоена, че са привършили с тази тема на разговор, Виктория побърза да започне друга:
— Може би няма да имаш нищо против да идем по магазините днес? Аз смятам да купя няколко книги
