начин.
В продължение на часове след това тя се чувстваше всемогъща. Но нямаше ослепителен прилив на еуфория, който идваше след някое от специалните й представления. След тези ангажименти тя знаеше какво е да си истинска богиня. Усещането за безсмъртие траеше с дни.
Тя беше на двайсет и три години, в начало на кариерата си, когато за пръв път откри висшата сила на таланта си. Пеенето винаги й беше слабост, разбира се. Майка й беше планирала кариерата й още преди раждането, избирайки много внимателно донора на сперма не заради конкретния му психичен талант, а заради силата на естествената му енергия.
Произхождаща от множество хора с парапсихични способности, майка й беше изучила сложните закони на психичната наследственост, обръщайки внимание на всяка подробност. Всички бяха надарени с някакъв талант, но в долния край на скалата — така наречената нормална степен — талантът обикновено се проявяваше под формата на някаква неосъзната интуиция, която изумително голям брой хора приемаха за даденост или пренебрегваха съзнателно.
Имаше и други хора, надарени със значителна психична сила, за да бъде потисната или пренебрегната. Когато този талант беше достатъчно силен, за да бъде регистриран като пета или по-висока степен по скалата на Джоунс, той се диференцираше в някакъв по-специфичен тип способности. Беше известно, че когато някой имаше много силен талант, той винаги беше само един. Майка й беше обяснила, че това е законът на еволюцията, че така природата със сигурност няма да създаде суперхищници.
Майка й беше разбрала и че определени таланти, включително почти митичният талант на сирените, доминират, обусловени от пола. Исторически погледнато всички сирени са били жени, вероятно защото само жени — и то жени с музикална подготовка — можеха да достигнат така наречените ноти на парите, невероятно високите „ре“, „ми“, „фа“ и дори „сол“ от четвърта октава — единствените, в които се фокусираше особеният тип психична енергия на сирените. Не всички колоратурни сопрани бяха сирени, разбира се, но истинските сирени, ако бяха с музикално образование, можеха да изпеят колоратурния репертоар.
Майка й беше разгадала и още един от сложните закони на психичната генетика: когато една доминантна характеристика, като например талантът на сирена, е допълнена от силата на друг талант, резултатът е една още по-силна сирена. Затова и майка й беше избрала точно по този начин донора на сперма.
Уроците по музика бяха започнали още преди Сирената да проходи.
— Ти ще бъдеш по-известна от Съдърланд, Силс или Калас — уверяваше я майка й. — Имаш силата да станеш най-великото сопрано на века, може би и на всички времена. Талантът е в кръвта ти.
Разбира се, тя беше избрала пътя към славата и величието, но не и без да преодолее някои препятствия. Първото сериозно препятствие беше една амбициозна млада конкурентка, която се беше появила на важно прослушване, когато Сирената беше на двайсет и три години. Проклетото създание получи главната роля в „Лучия ди Ламермур“. Беше очевидно, че тя едва успяваше да изпее „ми“-то в сцената с лудостта, камо ли да достигне „фа“ от четвърта октава, което Сирената пееше брилянтно. Слуховете, че бездарната кучка спи с най-богатия и влиятелен спонсор на операта, бързо се разпространиха. Това със сигурност обясняваше всичко.
Сирената знаеше от известно време, че теоретично е възможно да убие с гласа си. От майка си беше научила, че някои от жените в рода им можели да го правят. Въпреки това тя не го вярваше до онази нощ, когато остана насаме с нея в залата за репетиции и изпя сцената с лудостта така, както само тя можеше да го направи.
Аутопсията показа, че причината за смъртта е аневризъм. Каква трагедия — обещаваща млада певица, прекършена на прага на толкова блестяща кариера, дрън, дрън, дрън. Но шоуто трябваше да продължи. И то продължи, като ролята на Лучия беше изпълнена от великолепното колоратурно сопрано, известно като Сирената.
Тя си даваше сметка, че може би ангажиментът в Мауи не беше чак такова осуетяване на плановете в крайна сметка. Тя винаги пееше най-добре в дните и седмиците след някое от частните си представления. Гласът трябваше от време на време да се упражнява, за да остане безупречен.
Представлението в Акейша Бей трябваше да бъде съвършено.
18.
До десет и петнайсет вечерта бяха идентифицирали общо десет души с блуждаещи вълни в аурата, петима, от които приличаха на шефове. Другите петима бяха бодигардове с незавършени профили на ловци.
Грейс и Лутър седяха в дъното на неосветената открита тераса на хотела. Тя пиеше газирана вода, слушаше изпълнението на китариста в бара и наблюдаваше набелязаните обекти.
Петимата мъже с ръководни функции седяха заедно, пиеха и си говореха по начин, който Грейс беше виждала много пъти през годините. Техните бодигардове заемаха една от съседните маси и изглеждаха напрегнати и нещастни на фона на спокойната атмосфера на острова.
— Знаеш ли, ако се пренебрегнат промените, причинени от лекарството, в аурите им, както и фактът, че всички те са силни таланти и че се охраняват от бодигардове, профилите им са присъщи за хора на високи ръководни постове — отбеляза тя. — Мисля, че господин Джоунс е прав. Попаднали сме вероятно на делова среща на хора на високи позиции в „Нощните сенки“.
— Все още нямаме доказателства, че те са от организацията — изтъкна Лутър. — Но съм съгласен, че които да са те, изглеждат като ръководители на корпорации. Иска ми се да знам какво е мястото на Юбанкс в йерархията им.
Тя отново проучваше аурите им.
— Бих казала, че те се възприемат почти като равни, което означава, че са на едно ниво в организацията. Адресните етикети на куфарите им го показват — всички са от Западния бряг плюс един от Аризона.
— Според Фалън „Нощните сенки“ са концентрирани точно на Западния бряг и в Аризона — обясни Лутър. — Може би тези са някакви регионални шефове.
— Определено всички са много приятелски настроени помежду си — каза тя, — но в истинската им същност има много агресия.
— Това и аз го забелязвам — каза Лутър. — Обзалагам се, че всеки от петимата с удоволствие би прерязал гърлото на всекиго от останалите, ако прецени, че това ще му бъде от полза. „Нощните сенки“ е Дарвинов тип организация. Само най-силните и безмилостните се издигат на върха.
Грейс потрепери.
— Нивото на потенциално насилие около тях е много силно, но най-тревожното е, че двама-трима от тях изглежда са започнали да се сдобиват с допълнителни таланти.
— Мислех, че това е невъзможно от генетична гледна точка.
— Не съвсем. Като генеалог знам, че множествените таланти са изключително редки. Но през вековете е имало доста изключения. Работата е там, че те винаги са загубвали ума си и са умирали млади. Получава се прекалена стимулация на мозъка.
— Значи тези таланти имат изкуствен интелект благодарение на лекарството.
— Да. Виждала съм подобно нещо в аурата на господин Крокър, след като се отдаде на тъмната енергия, макар да не знаех какво означава.
— Трябва ни повече информация за Юбанкс. Искам да разбера каква е връзката му с „Нощните сенки“.
— Какво предлагаш?
Той остави чашата с газирана вода на масата.
— Ще направя оглед на стаята му, докато е зает в ресторанта.
Тя потрепери.
— Тази идея не ми харесва.
— Какъв е проблемът? Знаем къде се намира той. Ти ще го наглеждаш, докато аз проверявам апартамента му.
