Аризона погледна към ръката си, която беше докоснала пръстите на Грейс. Тя долови притеснението й и усети, че не изпита нещо необичайно заради неволното докосване до старата жена.
— Моята малка фобия май изчезна най-после — каза тя.
Аризона кимна доволна.
— Браво, пък и нали вие двамата ще се жените.
Лутър се засмя и взе чашата с кафе, която Грейс му подаде.
— Да, добре че стана така.
— Уайкики значи? — Аризона отпи от кафето си и се замисли, сякаш се взираше в миналото си. — Познавах едни хора, които се пенсионираха и се преместиха да живеят в Уайкики.
— Така ли? — попита Лутър.
— Помня, че се канеха да си купят ресторант или бар. Петра и Уейн Гроувс. Никога няма да ги забравя. Най-добрият екип снайперисти, който е имало някога. Аз се пенсионирах от агенцията точно след тях. Те бяха с няколко години по-млади от мен. Сигурно сега са около шейсетте. Всичките поостаряхме малко или много.
Грейс застина. Чашата на Лутър остана във въздуха. Той погледна Аризона, сякаш тя беше призрак.
— Познаваш Петра и Уейн? — попита той с равен тон.
— И още как. Те бяха като вас двамата. — Аризона докосна слепоочието си. — Имаха шесто чувство. Тази страна им дължи много повече, отколкото подозира. Хората като тях не получават ордени и почести, но със сигурност ги заслужават.
52.
Сватбата се проведе на малкия закътан плаж, който Лутър беше открил и смяташе за свой. Булката беше боса и блажено бременна.
Затвориха ресторанта за целия ден и поканиха редовните клиенти, както и Мили Окада, сервитьорката Джули и сина й. Общо осемнайсет души присъстваха на церемонията по залез-слънце. Всички получиха хавайски огърлици от цветя. Младоженците получиха по осемнайсет огърлици. Благоуханните цветя стигаха чак до устните на Грейс и тя докосна няколко венчелистчета, докато произнасяше сватбения обет.
Гостите стояха върху топлия пясък, слънцето залязваше и всички слушаха внимателно церемонията. След това Лудият Рей извади китарата си и изсвири „Хавайската сватбена песен“ подобно на Елвис.
По-късно отидоха в ресторанта на Мили Окада да хапнат супа. След това имаше изненада за всички — огромна торта с глазура, на която пишеше
Имаше много наздравици, но Уейн произнесе тоста, който направи деня незабравим.
— Да пием за Грейс и Лутър — каза той, като вдигна бирата си. — И за бебето, което трябва да пристигне след седем месеца и осем дни, не че има значение. Детето ще си има страхотно семейство. Ние ще се грижим добре за него. Ще го научим на всичко, което трябва да знае.
— Имам предчувствие — каза Петра.
Всички я погледнаха.
Тя се засмя.
— Хубаво предчувствие.
Информация за текста
© 2008 Джейн Ан Кренц
© 2009 Дори Габровска, превод от английски
Jayne Ann Krentz
Running Hot, 2008
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Джейн Ан Кренц. Горещи следи
ИК „Хермес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16926]
Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00
