високо ножа, готова да нанесе убийствен удар. Неравните тонове на песента се проявяваха в пискливи звуци.
Грейс усети, че въздействието на музиката върху нея намалява. Сега можеше да се движи свободно.
Скочи на най-близката седалка, прекрачи облегалката й и се озова на следващия ред, оттам се втурна към пътеката. Тичаше между редовете, но се оказа трудно. Бедрото й се блъскаше болезнено в страничните облегалки на столовете.
Вивиан пищеше с дрезгав глас, силата й привършваше. Тя надигна кървавата си роба и се втурна към края на първия ред, за да пресрещне Грейс на пътеката и да забие ножа в тялото й.
Грейс спря внезапно, качи се на един стол и прескочи на третия ред, после на четвъртия, за да остави по-голямо разстояние между себе си и Вивиан. Бързо напредваше, а халатът се развяваше около краката й.
Ослепителна светлина нахлу откъм фоайето. Появи се силуетът на мъж.
— Грейс! — извика Лутър.
— Добре съм — отвърна му тя. — Внимавай, тя има нож, но вече изобщо не може да пее.
Вивиан спря на пътеката. Учестеното й дишане се чуваше сред настъпилата тишина в залата. Светлината от фоайето огря окървавената роба и разрошената й коса. Аурата й беше като дъга, съдържаше всички цветове на кошмарите.
— Аз съм Сирената — прошепна тя.
Тя изпусна ножа, обърна се и побягна по пътеката към сцената.
Лутър тръгна след нея, стиснал бастуна си в едната ръка и пистолет в другата. Аурата му беше оцветена в горещия спектър на насилието.
— Не — каза тихо Грейс. — Не е нужно. Остави я.
Няколко секунди тя не беше сигурна, че той ще я послуша. После той отпусна пистолета си и аурата му се успокои.
Вивиан изкачи бързо стъпалата и изчезна зад кървавочервената завеса.
48.
„Джоунс и Джоунс“ изпратиха още доверени хора от офиса в Ел Ей да се погрижат за Нюлин Гътри. Щом те пристигнаха, Лутър ги информира за случилото се и после настани Грейс в колата.
— Сигурен ли си, че е необходимо да се връщаме в Ел Ей тази вечер? — попита тя, като се прозяваше.
— Докато Сирената е на свобода, ние няма да останем в Акейша Бей.
Това беше твърдо решение. Грейс беше прекалено изтощена, за да спори. Тя отпусна глава на седалката си и се загледа в тъмните води на океана.
— Много се радвам, че петната върху дрехата на Лучия не са били от истинска кръв — каза тя. — Бил е костюм от гардероба на операта.
— Фалън Джоунс смята, че твоята теория за бавното й умопомрачение е вярна. Тя е била нестабилна от началото. Като е използвала гласа си да убива хора без причина, просто е обезумявала все повече. А с лудостта идва и загубата на контрол върху нормалната й природа.
— Ти как ме откри? — попита тя.
— Винаги ще те откривам — отвърна той.
Тя се усмихна.
— Такъв си романтик! Говоря сериозно.
— Аз също.
Тя се извърна и го погледна.
— Хайде, кажи ми как разбра, че Гътри ме е завел в операта.
— По пътя на елиминирането. Сирената е имала ограничен брой места, където да те затвори. Това е малък град. В дома на Гътри имаше голям прием, така че там не можеше да е. Трудно би могла да те отведе тайно в хотелския си апартамент. Къде другаде би могла да отиде? Ти сама ми каза, че тя обожава светлините на прожекторите. А Нюлин Гътри има достъп до най-добрата сцена в града.
— Гениално.
— Да. Работил съм като детектив, ако си забравила.
Тя отпусна ръка върху ранения му крак.
— Който е бил детектив, винаги си остава такъв.
49.
Сирената гледаше вълните, които се разбиваха далече под нея. Лъч студена лунна светлина огря сцената — идеалното осветление за последното й представление. Скалите наподобяваха Замъка на Светия ангел, от който Тоска се хвърля, след като любимият й е бил разстрелян.
Всичко беше свършило. Онази Ренкуист се беше оказала по-силна от Гласа. Силата почти я беше напуснала и тя знаеше, че никога няма да се възстанови. Сирената беше обречена. По-добре беше да напусне сцената тази вечер. Утре критиците щяха да я направят отново известна, щяха да възхваляват нейната Кралица на нощта и да скърбят за загубата на невероятния й талант. Смъртта й щеше да бъде водещата новина.
Разпери широко ръце, запя песента и се хвърли от стената на замъка.
Наистина беше по-добра от Калас. Тя беше Сирената.
50.
Двамата проведоха разговор по телефона с Фалън от хотелската си стая в Ел Ей на следващия ден.
— Тялото на Райън е било намерено на скалите край брега на едно място, наречено Адския огън — съобщи им Фалън. — Изглежда това място е някаква голяма туристическа атракция в Акейша Бей. Там се образуват много големи и опасни вълни. Фотографите го обожават. Строго забранено е за къпане или гмуркане.
— Тоска се е хвърлила от стената на крепостта — каза Грейс. — Подходящо място за последното представление на Сирената.
— Знаела си, че ще скочи? — попита Фалън с любопитство.
Лутър също я погледна от другия край на стаята.
— Не знаех как ще го направи — обясни Грейс. — Но да, бях почти сигурна, че ще се самоубие. Видях го в аурата й, когато побягна към сцената.
— Е, изглежда, че този път няма да се нуждаем от услугите на Суитуотър — заключи Фалън. — Това опростява нещата.
— А какво става с Дамарис Кембъл? — попита Лутър.
— В момента разговарят с нея. По-късно днес ще получи първата си инжекция от антидота.
— Толкова скоро? — попита Грейс. — Нали имаше запаси за три седмици от лекарството.
— Така предпочете — обясни Фалън. — Искаше да започне с антидота възможно най-бързо. Очевидно е имала много неприятни ефекти от формулата. Предоставила е останалото й количество на лабораторията, за да проучат състава му. Специалистите още се опитват да разберат как става генетичното модифициране на лекарството, така че да е съобразено с индивидуалността на този, който го приема. Тази информация може да бъде полезна за антидота.
— Тя как прие новината за смъртта на сестра си? — попита Грейс.
— Един от психоаналитиците на Обществото, който разговаря с нея, ми каза, че била натъжена, но не изненадана.
— Горката Дамарис — прошепна Грейс. — Загуби баща си и сестра си само година, след като ги е открила. А сега отново е сама.
— Обаче е жива — изтъкна Фалън.
