— Ще ми разрешите ли, госпожице Болингър? — Грейстоун извади от джоба си дълга жица и леко я пъхна в ключалката на чекмеджето. Чу се слабо, но ясно щракване. Аугуста учудено наблюдаваше как той с лекота отвори горното чекмедже и започна да изучава съдържанието му. После я повика с ръка и я подкани да потърси това, което искаше. Тя предпазливо погледна графа, прехапа долната си уста, стоя напрегната няколко секунди, после се наведе бързо и започна да рови в чекмеджето. Под свитъците намери малка, облечена с кожа книга и я грабна.
— Господине, не зная какво да кажа — Аугуста стисна дневника и вдигна очи, за да срещне погледа му.
На светлината на свещта строгите очи на графа изглеждаха още по-мрачни. Той не беше красив, но тя го намираше някак странно неопределим още от онзи момент, когато чичо й го представи в началото на сезона. Имаше нещо в тези сиви очи, което я караше да поглежда дълбоко в тях, макар и да знаеше, че той нито ще иска, нито ще й благодари за това. Усещаше, че в него има една затворена врата, която тя копнееше да отвори. Не беше нейният тип мъж. И все пак тя го смяташе за опасна загадка.
Грейстоун имаше гъста прошарена коса. Беше около четиридесетгодишен. Лицето му изразяваше твърдост и сериозност, които говореха за доста жизнен опит и познания. Лице, необичайно за учен-класик. Това беше другата страна на загадката.
Халатът очертаваше ясно широките рамене и стройните и здрави форми на тялото му. Той излъчваше скрита мъжка привлекателност, която я караше странно да настръхва. Никога досега не бе срещала мъж, който да има такова въздействие върху нея. Не можеше да разбере защо толкова я привлича. Те бяха напълно противоположни по темперамент и обноски. Тръпка на вълнение и възбуда вибрираше вътре в нея, докато стоеше близо до графа. Завладяваше я чувство на безпокойство и копнеж, когато разговаряше с него. Тя беше напълно убедена, че Грейстоун преживяваше загубата така, както и тя. Нуждаеше се от смях и любов, които да победят пустотата и студенината в очите му. На всички беше известно, че си търси съпруга, но Аугуста знаеше, че той няма да намери жена, която да промени неговия стриктно направляван живот. Ще избере съвсем друг тип жена. Беше чула клюките и знаеше каква графът предпочита за съпруга. Носеше се слух, че стриктен и систематичен, Грейстоун си е съставил списък от имена. Знаеше се също и за неговите високи изисквания. Всяка жена, която би искала да бъде в този списък, би трябвало да е образец на добродетелност, пример за съвършенство. Сериозна, изискана в маниерите и поведението си, напълно неопетнена дори и от най-дребни клюки. Накратко казано, съпругата на Грейстоун би трябвало да бъде идеал за благоприличие. „Такава жена, която никога не би се решила посред нощ да пребърква писалището на домакина си“ — помисли си Аугуста.
— Бих предположил — измърмори графът, като погледна книгата в ръцете й, — че колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Вероятно притежателят на този дневник е ваш близък приятел.
Тя въздъхна. По-нататъшните опити да доказва своята невинност бяха напълно излишни. Грейстоун очевидно знаеше много повече за тази нощна авантюра.
— Да, господине — Аугуста вдигна глава. — Моята приятелка направи глупава грешка, записвайки в този дневник някои сърдечни неща. По-късно тя трябваше да се разкайва за чувствата си, когато научи, че този мъж не е бил искрен.
— Този мъж Енфилд ли е?
Тя сви устни.
— Отговорът е ясен. Дневникът е в неговото писалище, нали? Лорд Енфилд може да е приет в най- изисканите салони заради титлата и показания героизъм през войната, но се боя, че е един презрян грубиян, що се отнася до жените. Дневникът на приятелката ми беше откраднат непосредствено след като тя ми каза, че не го обича повече. Ние смятаме, че е подкупил прислужницата.
— Ние? — повтори тихо Грейстоун.
Аугуста нарочно подмина въпроса му. Нямаше намерение да му разказва всичко. По-скоро само да го осведоми какво бе направила, за да попадне в имението на Енфилд точно през този уикенд.
— Енфилд каза на моята приятелка, че възнамерява да поиска ръката й и че ще използва съдържанието на дневника, за да бъде сигурен, че тя ще приеме.
— Защо Енфилд ще я изнудва? Той е доста популярен сред жените.
— Те всички изглежда са полудели по него заради героизма му при Ватерло. Моята приятелка е наследница на голямо богатство, господине — сви рамене Аугуста. — Клюките говорят, че Енфилд е проиграл на континента по-голямата част от своето наследство. Под влияние на майка си той е решил да се жени за пари.
— Разбирам. Не съм и предполагал, че новините за загубите на Енфилд ще се разпространят толкова бързо сред нежния пол. Той и майка му доста добре прикриват това.
Аугуста се усмихна.
— Да, когато мъжът започне да преследва по-особен вид съпруга, слуховете за неговите намерения го изпреварват и по-интелигентните от набелязаната плячка вземат мерки.
— Да не намеквате за моите намерения, госпожице Болингър?
Аугуста усети как се изчервява, но не отвърна на неговия студен и неодобрителен поглед. Той й изглеждаше все така подозрителен, докато разговаряше с нея.
— След като ме питате, мога да ви кажа. На всички е известно, че вие търсите особен вид съпруга. И дори се знае, че имате списък — каза строго Аугуста.
— Зашеметяващо. А знаете ли кой е в този списък?
— Не. Чу се само, че не е много дълъг. Но мисля, че това е напълно разбираемо, ако разгледаме вашите изисквания, за които се говори, че са абсолютно стриктни, определени и строги.
— Заинтригувахте ме. Какви са по-точно моите изисквания за съпруга?
Аугуста искаше да премълчи. Но в характера на един Болингър от рода Нортъмбърланд благоразумието никога не е било свойствена черта.
— Слуховете говорят, че вашата съпруга, подобно онази на император Цезар, трябва да бъде извън съмнение във всяко отношение. Една сериозна жена с изключително изтънчени чувства и маниери. Образец на благоприличие. С други думи, вие търсите съвършената жена. Желая ви успех.
— От тона ви личи, че няма да бъде никак лесно да намеря истинската добродетелна жена.
— Зависи какво разбирате под добродетелност — троснато отвърна тя. — От това, което чух, съдя, че вие сте доста строг в изискванията си. Много малко жени могат да бъдат истински примерни. Знаете ли, много е отегчително да бъдеш образец, господине. Наистина трябва да направите един доста дълъг списък и да подберете най-подходящата, както лорд Енфилд например, който търси богата наследница. А ние знаем, че те са съвсем малко.
— Това зависи от гледната точка и ситуацията. Не търся богата наследница. Може би имам други изисквания. Слуховете за моите лични намерения ме учудват. Изглежда, че сте добре информирана. Мога ли да ви попитам как стигнахте до тези подробности?
Тя, разбира се, нямаше намерение да му разказва за женския клуб „Помпея“, бездънен кладенец на клюки и информация.
— В града винаги се носят мълва и слухове, господине.
— Да, наистина — Грейстоун присви очи и я изгледа подозрително. — Клюките са нещо обикновено и често срещащо се явление, както калта из лондонските улици. Нали? Вие сте напълно права, че предпочитам неопетнена и порядъчна съпруга.
— Вече казах. Желая ви успех, господине. Надявам се, че няма да съжалявате, щом имате толкова високи изисквания. Бихте ли ме извинили, искам да се кача в стаята си.
— О, разбира се — Грейстоун се поклони сдържано, отстъпи встрани и направи място.
Аугуста се възползва от възможността да избяга, заобиколи тежкото писалище и профуча покрай графа. Осъзнаваше напълно деликатността на ситуацията. Облечен спортно или официално, Грейстоун винаги беше привлекателен. Буйната й натура нямаше да издържи дълго, гледайки го така по халат.
Беше стигнала средата на стаята, когато си спомни, че забрави нещо много важно. Спря се и обърна лице към него.
— Господине, трябва да ви задам един въпрос.
— Да?
— Ще сметнете ли за свое задължение да споменете нещо за този неприятен инцидент пред лорд
