които бе смъртта на нейните роднини. Сър Томас му беше казал, че тя е загубила баща си и майка си, преди да навърши осемнадесет. Бяха загинали при катастрофа. Бащата на Аугуста карал каретата и се надбягвал с друга. Съпругата му настояла да го придружи. Безразсъдството, бе признал сър Томас, за нещастие е нещо типично за Нортъмбърланд-Болингър. Родителите на Аугуста бяха оставили в наследство на нея и брат й Ричард малко пари. Ричард разпродаде останалата част от наследството си, за да си откупи военния чин. Остана им една селска къща, където живееха с Аугуста.
Брат й беше убит не в битка, а от разбойник, когато се връщал от Лондон, за да посети сестра си. Убийството бе станало в една тиха и тясна уличка.
Според сър Томас Аугуста била смазана от смъртта на Ричард. Тя беше съвсем сама на света и чичо й бе настоял да живее при него. Няколко месеца Аугуста беше в дълбока меланхолия. Темпераментът и очарованието й, така характерни за рода й, сякаш бяха изчезнали. Тогава на сър Томас му дойде гениална идея. Той я помоли да представи дъщеря му в настоящия сезон. Клаудия — млада, привлекателна и образована дама, навършила двадесет години, не бе имала възможността да се появи в града поради смъртта на майка си.
Клаудия заслужаваше да се покаже в обществото, но като потомка на интелектуалните среди нямаше представа как да стане това. Аугуста имаше усет към тези неща, а беше и приятелка със Сади — лейди Арбътнот, на която държеше много. Тя прие отначало с неохота предложението на чичо си, но по-късно се втурна да урежда всичко със сърце и душа като истинска Нортъмбърланд-Болингър. Работеше от сутрин до вечер за успешното представяне на Клаудия. Резултатите бяха неочаквани. Добре възпитана, скромна и красива, тя бе незабавно приета и наречена Ангела. Но и Аугуста пожъна големи успехи. Сър Томас бе споделил с Хари, че е много доволен. Очакваше и двете дами да получат подходящи предложения.
Хари обаче знаеше, че няма да е лесно. Подозираше, че Аугуста няма никакво намерение да си търси съпруг. Тя просто се забавляваше. С тази буйна кестенява коса и живи, немирни очи с цвят на топаз Аугуста Болингър можеше да си намери стотина кандидати, но само ако наистина желаеше да се омъжи. Графът беше абсолютно сигурен в това. Нестихващият му интерес към нея го учудваше. На всичкото отгоре тя не отговаряше на неговите изисквания за съпруга. Въпреки това Аугуста не излизаше от ума му още от мига, в който лейди Арбътнот му предложи да впише името й в своя списък. Той беше омагьосан от нея. Завърза дори лично приятелство със сър Томас само за да бъде по-близо до бъдещата си съпруга, макар че тя не подозираше какво се крие зад новата дружба между нейния чичо и Хари. Много малко хора се досещаха за ловкия му ход и истинските причини. От разговорите си със сър Томас и лейди Арбътнот Хари научи, че упоритата и безразсъдна Аугуста притежава чувство за вярност към семейството и приятелите си. Той знаеше, че верността е най-голямата добродетел. През последните няколко седмици стигна до заключението, че макар да преживява моменти на душевна борба, ще се ожени за Аугуста. Към нейната вярност можеше да се прибави и това, че тя бе главозамайващо непредсказуема. Хари, който винаги бе завладяван от всякакви загадки, нямаше да пропусне и тази. Той бе омагьосан. Аугуста беше неговата съдба. В близост до нея цялото му тяло се изпълваше с напрежение. Тя излъчваше женственост и енергия и магнетично го привличаше. Мисълта за Аугуста го преследваше. Когато разговаряше с нея или я гледаше, той усещаше как очите му се плъзгаха по очертанията на гърдите й, които се подаваха от скандално дълбоките й деколтета. Тънката й талия и движението на бедрата й възбуждаха тялото му. Тя не беше красива, той си повтаряше това за стотен път. Не беше класически тип. Признаваше обаче, че в нейните очи се криеше необяснимо очарование и жизнерадост. Беше обхванат от неудържимия глад да вкуси аромата на устните й. Хари се задъхваше… Тя не притежаваше изключителна красота, но чарът и присъствието й бяха омайващи. Без съмнение той беше полудял, щом искаше да се ожени за нея. Тръгнал бе да търси съвсем различен тип жена — сериозна, благоразумна и възпитана. Някоя, която да бъде добра майка на дъщеря му Мередит, да бъде привързана към дом и семейство. Най-вече жена, която да не бъде въвличана в интриги и клюки.
Съпругите от рода Грейстоун са носели винаги нещастие и това се предаваше от поколение на поколение. Хари не възнамеряваше да продължава тази тъжна традиция. Следващата Грейстоун трябваше да бъде изключителна. Като жената на Цезар.
Беше тръгнал да търси онова богатство, което всеки интелигентен мъж винаги смяташе за по-ценно от всичко друго — добродетелна съпруга, а вместо това намери едно безразсъдно, твърдоглаво, непостоянно същество, наречено Аугуста. Тази жена несъмнено щеше да направи живота му ад. Хари осъзна, че трябва да зачеркне всички други имена в списъка.
2.
Аугуста спря пред вратата на лейди Арбътнот. Къщата й беше една доста внушителна сграда в Лондон. Дневникът на Розалинд Морис вече бе на сигурно място в плетената чантичка на Аугуста.
— Няма да се бавя дълго, Бетси каза тя на младата си прислужница, докато се изкачваха по стълбите. — Трябва да се върнем бързо, за да приготвим Клаудия за вечерята у семейство Бърнет. Това ще бъде много важна вечер за нея. Там ще присъстват най-отбраните мъже на Лондон. Сигурно ще намерим най- подходящия.
— Да, мадам. Госпожица Клаудия е хубава като ангел и вярвам, няма да изглежда по-различна и тази вечер.
— Така е, наистина — усмихна се Аугуста. Вратата се отвори тъкмо когато Бетси се готвеше да почука. Шръгс, възрастният прегърбен иконом на лейди Арбътнот, погледна новодошлите, докато изпращаше други две дами.
Аугуста позна Белинда Ренфю и Фелисити Отли, които тръгнаха надолу по стълбата. Двете бяха чести гости на клуба, както и много други изискани дами. Съседите отбелязаха, че болнавата лейди Арбътнот не се оплаква от липса на гости.
— Добър ден — поздрави ги весело Аугуста.
— Изглеждаш много добре тази сутрин.
— Да, наистина — промърмори Белинда и изгледа завистливо Аугуста, която беше наметнала над светлосинята си рокля модна тъмносиня пелерина, гарнирана с кожи. — Много се радвам да те видя, лейди Арбътнот те очаква.
— Няма да я разочаровам — отвърна Аугуста и ги отмина с усмивка. Тя знаеше, че Белинда и Дафни са се обзаложили на десет лири за връщането на дневника.
— Всичко ли мина добре у Енфилд? — изгледа я остро Белинда.
— Разбира се. Надявам се, че ще се видим по-късно тази вечер.
— Естествено, Аугуста. А също така ще видим и госпожица Норгров. Довиждане — усмивката на Белинда се изкриви в гримаса.
— Довиждане. Здравей, Шръгс — Аугуста поздрави червендалестия мустакат иконом, който затвори вратата зад нея.
— Госпожице Болингър, лейди Арбътнот ви очаква.
— Разбира се — тя не се смущаваше от раздразнителния възрастен човек, изправен до външната врата. Шръгс беше единственият мъж сред прислугата на лейди Арбътнот и се ползваше с голямо уважение. Той беше новоназначен и никой не можа да разбере защо Сали е избрала точно него. Може би от съжаление, защото възрастният човек едва се справяше с повечето от задълженията си. Не се появяваше по цели дни, тъй като вследствие на ревматизма си боледуваше често. Шръгс непрестанно се оплакваше — това му доставяше удоволствие. Оплакваше се от всичко — ставите си, времето, задълженията в домакинството, липсата на помощ, малката заплата. Но мнението на дамите от клуба беше, че Шръгс придава завършен, вид на всичко наоколо. Той беше ексцентричен, оригинален и много приказлив. Те изцяло го възприемаха такъв и се отнасяха с него като с ценна придобивка на заведението.
— Как е ревматизмът ти днес, Шръгс? — попита Аугуста, докато сваляше гарнираната си с кожи шапка.
— Не разбрах. Говорете по-високо, ако искате да ме питате нещо. Не мога да разбера защо дамите мърморят под носа си. Трябва да се научите да говорите по-високо.
— Питам те как е ревматизмът ти, Шръгс?
— Много е изострен, благодаря, госпожице Болингър. Но понякога е и по-лошо — Шръгс говореше
