лято. Чудиш се защо го е направил сега? Никога не е имал високо мнение за този град, а и след онова, което направи, повечето хора в града със сигурност нямат високо мнение за него.
Даяна понечи да зададе още един въпрос. Отново я връхлетя любопитство към Колби. Но преди да отвори уста, дочу познатото ръмжене на джипа.
— Ето го. Изглежда си преценила времето много добре. — Спунър пусна чистачката в някаква кофа и се доближи до прозореца на Даяна. — Десетачка за бензина.
— Благодаря, Еди. — Даяна посегна към портмонето си, като с периферното си зрения следеше черния джип, който спря пред пощата.
Спунър взе парите и се вторачи в Спектър, който се бе настанил на дясната седалка с поглед, вперен напред.
— Сигурно това куче си го намерила там.
Спектър се прозя и показа зъбите си. Беше свикнал да го наблюдават.
— Понякога ми е за утеха — измърмори Даяна и потупа Спектър по рамото.
— Да, сама жена има нужда от куче. И аз имах куче едно време. Истинска овчарка. Но умря преди няколко години. — Спунър извърна глава, за да види как един доста стар кадилак паркира на паркинга пред пощата.
— По-добре да тръгвам — рече Даяна и завъртя ключа. — Ако бях на твое място, нямаше да се втурна веднага към пощата — посъветва я Еди. — Освен ако не искаш да се забъркаш в истинска бъркотия. — На лицето му се появи разкривена усмивка, сякаш изпитваше извратена наслада от тайната мисъл за това, което предстоеше.
— Нещо не е на ред ли? — попита Даяна направо.
— Може би. Виждаш ли онзи синия кадилак, дето тъкмо паркира?
— Да. — Колби беше изчезнал в пощата. Очевидно не беше забелязал колата й от другата страна на улицата. А ако я беше забелязал, беше избрал да не й обръща внимание. Нямаше да е лесно.
— Виждаш ли онази стара дама, която излиза от кадилака?
— Коя е тя? — нетърпеливо попита Даяна и насочи поглед към възрастната сивокоса жена с царствена осанка, която излизаше откъм дясната седалка. Помагаше и шофьорът, едър, пълен мъж на около четиридесет и пет, чийто корем напираше да скъса копчетата на ризата му.
— Това е самата госпожа Фулбрук. Семейство Фулбрук притежава почти всичко в този град още от времето на прадядо ми.
— Така ли?
Спунър сигурно беше доловил липсата на интерес от нейна страна. Той постави омазнената си длан върху покрива на буика на Даяна, наведе се и с присвити очи я погледна.
— Не знаеш нищо за високопочитаемата и всемогъща госпожа Маргарет Фулбрук, нали?
— А какво трябва да знам?
— Ами, за начало — рече Спунър провлачено, — тя е тъщата на Колби Савагар.
— Негова тъща!
— Да. Ще ти кажа още нещо. Мрази го от дъното на душата си. — Спунър отстъпи от колата, очевидно доволен, че най-после предизвика любопитството и. — Ще се видим следващата седмица, госпожице Прентис. Хубавичко си поговорихме.
— Довиждане, Еди. — Даяна потегли от бензиностанцията, усещайки замаяност. Тъща на Колби? Но Колби не беше женен.
Беше сигурна, че той не е женен. Не можеше да бъде женен. Щеше да й каже, ако имаше съпруга. Колби Савагар не играе такива игри.
Толкова много неща не знаеше за Колби Савагар, помисли си Даяна, докато паркираше колата си до джипа му. Именно тази липса на информация я беше възпряла да легне с него миналата нощ.
Изключи двигателя и излезе от колата. Един тих глас в нея я подканяше да се обърне и да си тръгне от предстоящата неприятна сцена. Но много по-силен мотив беше потребността й да узнае фактите.
— Стой тук, приятелче — рече на Спектър. — Ще те извикам, ако имам нужда от помощта ти.
През това време Спектър си разменяше хладни погледи с мъжа, който шофираше кадилака. Даяна огледа възпълния шофьор. Месестото му лице имаше суровите и не твърде интелигентни черти на роден хулиган. На драго сърце би се обзаложила, че като дете се е забавлявал да къса крилата на птиците. Тя забърза крачка към пощата.
Когато отвори стъклената врата бе поразена от напрежението във фоайето, което я връхлетя като приливна вълна. Тишината беше неестествена. Няколко човека стояха така неподвижни, все едно бяха заковани за пода. Вместо да обменят клюки и впечатления за времето, както обикновено, те мълчаха и гледаха отнесено това, което се разиграваше пред очите им.
Колби тъкмо се извръщаше от гишето с куп писма в ръка. Той погледна към вратата и видя Даяна. За миг закова прелестните си сиви очи, но след секунда насочи вниманието си към Маргарет Фулбрук, която беше застанала точно на пътя му.
— Хари ми каза, че ще се върнеш това лято, Колби Савагар. — В гласа на госпожа Фулбрук прозираше властния тон на жена, която цял живот е командвала другите и положението наоколо. Почти на седемдесет тя демонстрираше ледена, непреклонна гордост. Косата й беше вдигната в царствен кок, а кафявите й очи пробождаха. — Отначало не бях склонна да повярвам. Но после си спомних, че никога не ти е липсвало дяволско самообладание.
Колби смразяващо погледна възрастната жена.
— Понякога ми оставаше само самообладанието. Извинете, госпожо Фулбрук. Чакат ме.
— Кой? Онази Прентис ли? Съжалявам я. И за нея дочух. Тя наясно ли е що за човек си ти?
— Не, но и вие не сте наясно — отвърна Колби със смекчена суровост.
— Копеле — изсъска госпожа Фулбрук.
— Не сте първата, която изказва такова предположение и сигурно няма да сте последната. Но със сигурност, не можете да кажете такова нещо за сина ми, нали? Всъщност, ако изобщо някога чуя да казвате каквото и да е за сина ми, ще…
— Добро утро, Колби. — Даяна отлепи с усилие крака от пода и се приближи с най-общителната си усмивка, сякаш не беше чула нито дума. — Чудех се дали ще те видя тук днес. Щях да ти позвъня по-късно, за да ти напомня за онова пътешествие до водопада, което ми обеща. — Тя насочи усмивката си към пощенската служителка зад гишето, която наблюдаваше сблъсъка със зяпнали уста. — Имаш ли нещо за мен днес, Бърнис? Бързам.
Бърнис затвори уста, а погледът й се стрелкаше от Колби към госпожа Фулбрук, и към Даяна.
— Само това писмо. — И тя й го подаде през гишето.
— Благодаря. — Даяна хвърли поглед към познатия мъжки почерк и пусна плика в чантичката си. Спокойно хвана Колби под ръка, усещайки в мускулите му напрежение и готовност за битка. После се усмихна към мрачното лице на Маргарет Фулбрук. — Нали ще ни извините? От няколко дни Колби ми е обещал този малък излет. Приготвила съм обяд и всичко останало.
— И ти като дъщеря ми си голяма глупачка. Но поне не си млада и невинна девойка. Имаш вид на достатъчно възрастна, за да правиш свои собствени грешки. И запомни думите ми, всяка жена, която се забърка с Колби Савагар, после горчиво съжалява. — Госпожа Фулбрук се обърна и се измъкна с отвращение от фоайето.
Инстинктивно Даяна поведе Колби по следите на възрастната жена. Трудно щеше да инсценира края на сцената, ако предполагаемите жертви не приемаха нещата сериозно. Даяна искаше да е сигурна, че никой в пощата не предположи, че Колби прие присърце тази сцена.
— Днес ще е горещо — разговорчиво отбеляза Даяна, докато водеше Колби през въртящите се врати. — Мислех си да взема банския си костюм за нашия пикник. О, добре е да взема малко чипс от магазина.
Тя млъкна, когато излязоха навън сред топлината на яркото утро. Мъжът в кадилака излезе бавно и замислено, за да помогне на Маргарет Фулбрук да се настани на седалката. Когато шофьорът хвърли на спътника й злъчен поглед, Даяна насочи вниманието си в противоположната посока.
— Добре — обади се тихо Колби, когато наближиха черния джип. — Спасителната операция свърши. — Той се подиря на бронята и с длан потупа купчината писма. — Трябва ли да ти благодаря?
