изпълня желанието им.
— И никога не се ожени повторно?
Колби поклати глава.
— Реших, че преживях достатъчно брачен живот, който щеше да ми държи влага за цял живот. Освен това, бях зает със сина си. Отгледах Брандън сам. Направих много грешки, но момчето излезе читаво. — Очите на Колби се стоплиха от бащино удовлетворение. — Тъкмо приключи първата си година в колежа в Юджин. Голяма работа. Според него желае да става инженер.
— Поздравления — тихо рече Даяна. Тя скръсти лакти върху сгънатите си колене и постави брадичка на ръката си.
— Сигурно понякога ти е било трудно. Колби се намръщи.
— Не можеш да си представиш и половината. Както казах, направих много грешки. Със сигурност, не бих искал отново да ги преживея. Но двамата с Брандън оцеляхме.
— Значи това е великата сага на Колби Савагар и град Фулбрук Корнърс?
Той я погледна.
— Това е.
— Мисля, че разбирам защо не си си направил труда да се върнеш тук досега.
Острият поглед на Колби не напускаше лицето й.
— Отговорих ли на въпросите ти?
Даяна почувства топлина по лицето си. Тя извърна поглед.
— Да, отговори ми.
— И аз имам няколко въпроса — тихо рече Колби. Доволна, че най-после той демонстрира интерес към потеклото й, тя го погледна.
— Така ли?
— Повечето от тях могат да почакат.
— О. — Тя странно се разочарова.
— Всички, с изключение на един. — Колби протегна ръка и нежно я повали на гърдите си. — И той е доста директен въпрос. Трябва единствено да отговориш простичко с „да“ или „не“.
Инстинктивно Даяна се опита да намери равновесие. Тя се разположи върху него, лицата им бяха много близо едно до друго.
— Да или не, Даяна?
Ревът на водопада нахлу в ушите й, а топлото ухание на затоплените от слънцето дърва, я обгърнаха. Приказни облачета мъгла, същества от светлина и вълшебства изригваха над главите им. Единият й крак, обут в дънки се провря между бедрата на Колби и остана там. Тялото му беше силно, стегнато и безкрайно гостоприемно. Очите му бяха езера от сив огън, в очакване да избухне.
Даяна осъзна истината — влюбваше се.
— Да — прошепна тя и наведе глава да го целуне.
Трета глава
Не помнеше да се е чувствал така пулсиращ от живот. Всеки миг щеше да избухне в пламъци. Кръвта пулсираше във вените му, а болката в слабините му беше едва ли не непоносима.
Колби се притисна към жената в обятията му страстно, сякаш се боеше, че тя ще се изплъзне отново, както го беше правила всеки друг път, когато той се опитваше да я притежава.
Но този път тя не се съпротивляваше. Не се опитваше да се отдръпне. Тя му се отдаваше и от тази мисъл главата му се замая. Най-после тялото му щеше да получи отговор на всички горещи и яростни въпроси.
— Даяна, скъпа, желая те от толкова дълго време. Започвах да се побърквам.
Той вкуси отворените й устни, подсилвайки собствения си апетит. Обгърна нозете й, притискайки я силно към себе си. После плъзна ръце под ризата й и проследи грациозната линия на гърба. Беше топла и толкова женствена. Колби простена, усещайки как желанието го раздира като горящ въглен.
Понечи да откопчае копчетата на ризата й и с бързи и нетърпеливи движения изхлузи дрехата през главата й. Намери закопчалката на сутиена й и го разкопча. Меките й нежно заоблени гърди изпълниха дланите му и той притисна бедра към топлото й тяло. Кожата й беше нежна, копринена. Никога нямаше да й се насити.
— Колби, Колби, моля те. Да, моля те, точно така. Караш ме да се чувствам толкова добре.
Пленен от реакцията й, Колби разтърка с длан зърната й. Усети ги твърди и стегнати, изпълнени с желание. Не му беше достатъчно да ги докосва само. Той я изтегли нагоре върху гърдите си и захапа едното зърно.
— Да — без дъх рече тя.
През тялото й премина трепет. Колби стегна прегръдката си и с езика си предизвика у нея още един трепет на желание. Мисълта, че я кара да реагира така страстно наливаше масло в огъня, който го изгаряше.
Тя дращеше по дрехите му, разкопчаваше копчета и със замах отстрани дънковата му риза. И нейните, и неговите пръсти трепереха. Ръцете й бродеха по гърдите му. Когато тя наведе глава и докосна едното му зърно с върха на езика си, Колби простена силно.
Той намери с ръце ципа на дънките й и го отвори. Промуши ръка в оскъдното й бельо. Вкопчи пръсти в копринената материя, която скриваше тайните й.
Даяна изви тяло и тихо извика. Той не се спря дотук и когато усети топлата роса между нозете си, остана без дъх.
— Любима. Ти ме желаеш. Кажи ми го. Разкажи ми. — Нежно насочи палеца си и пръстите й се забиха в раменете му.
— Желая те.
— Погледни ме — настоя той като внимателно влезе в нея отново. — Отвори очи и го кажи.
Дългите й мигли се вдигнаха и разкриха златистите, зелените и сините нюанси на очите й.
— Толкова те желая, Колби. Никога досега не съм се чувствала по този начин.
Откровеността й го разтърси.
— И с мен е така — дрезгаво призна той. — Желая те повече от каквото и да било на този свят.
Той смъкна дънките й и я положи да легне на гръб. После коленичи, разкопча колана си и се освободи от панталоните. За миг той се поколеба, когато тя го погледна. Проблесна непозната искра на несигурността. Той отчаяно искаше да я удовлетвори. Искаше да й достави удоволствие. Тогава забеляза дълбокото, женско възхищение в погледа й и усети във вените си върховно облекчение. Тя харесваше това, което виждаше.
— Прекрасен си. — В погледа й светеше мекота, трепет и очарование.
— Ти също. — Той погали с ръка тялото й по цялата му дължина от гърдите до бедрата. — И ти също. О Господи, любима, съвършена си! Мека, сладка, красива. Съвършена.
Разтвори нозете й и се снижи към нея. В последния миг в замаяния му мозък проблесна искрата на разума. Спомни си за пакетчетата, които самонадеяно беше пъхнал в джоба си, преди да излезе от къщи.
— Само минутка — дрезгаво рече той.
Тя кимна с разбиране. Той се наведе и я целуна бързо, напористо. После посегна към дънките си.
Бързо и сръчно се справи с тази дребна, но съществена задача. После се приближи и привлече Даяна обратно в обятията си.
— Колби? Искам да знаеш, че аз…
Той докосна устните й с пръсти.
— Последното нещо, което ми се прави сега, е да разговарям. Толкова те желая, че ако не побързаме ще експлодирам преди изобщо да проникна в теб. Самообладанието му отиде по дяволите.
— Добре — простичко рече тя, а красивите й очи заиграха дяволито. — И аз не съм настроена да си налагам контрол. Не и сега. Колби, люби ме. Люби ме така, както ми обеща, че ще бъде първият ни път. Горещо, диво и безумно.
