обратната страна на китката й. Ръката му, усети с тревога Онър, изглеждаше силна, както всичко останало у него. Едра, правоъгълна, силна. При пръв поглед една жена не би разбрала, че тези груби пръсти биха могли да бъдат толкова невероятно чувствителни. Все пак погалването предизвика у нея тръпка.
— Вече съм се замесил в твоите неща, Онър. Платих парите на Грейнджър и му казах да няма нищо общо със сестра ти.
Втренченият поглед на Онър изразяваше изумление.
— Платил си му! Дал си му пет хиляди долара?
— Толкова му е дължала сестра ти.
— Да, но…
— Онър, всичко свърши — каза Кон с изненадващо нежен глас. — Не трябва да си имаш работа с Грейнджър. Вече се оправих с него.
Объркана и разтревожена от недомлъвките, че този мъж се е погрижил за нещо толкова лично и опасно, Онър усети, че търси думи на яд и протест.
— Нямаш право! Трябваше да ме попиташ. Сега аз ти дължа тези пет хиляди долара. При положение, че ми казваш истината. Може и да е измама, за да ме завлечеш с още пет хиляди. Откъде да знам, че не си толкова опасен, колкото Грейнджър?
— Не знаеш.
— Върви по дяволите с твоите двусмислени забележки!
Тя размаха салфетката над масата и бе готова да скочи на крака. Голямата силна ръка, която преди миг я бе галила по обратната страна на китката, изведнъж я стисна като в менгеме.
— Седни, Онър — заповяда тихо Кон.
— Защо? — изсъска в отговор тя.
Устните му се повдигнаха във вече познатата лека усмивка.
— Защото ми дължиш пет хиляди долара? — подхвърли успокояващо той.
Онър направо замръзна. Тя не би могла да стане от стола, дори ако в стаята имаше пожар. Очите й срещнаха неразгадаемия поглед на Кон.
— Чековата ми книжка е у дома. Заведи ме там и ще ти върна парите. Тези, които щях да дам на Грейнджър. Оставам с впечатлението, че не е кой знае колко важно на кого от вас двамата ги давам. С Грейнджър имате нещо много общо.
За част от секундата тя почувства, че е отишла твърде далеч. Пръстите, които оковаха китката й, сега я стискаха като стоманени пръстени, а студът в очите на Кон можеше да идва единствено от най-далечните части на Вселената. В този напрегнат миг инстинктивната бдителност на Онър към този човек се превърна в истински страх.
След това изведнъж тя бе свободна. Ландри пусна ръката й и се облегна на стола, протягайки пръсти към чашата си с вино. Той отпи голяма глътка, преди да заговори. Когато отново я погледна, от очите му бе изчезнала смразяващата студенина и бе останал само обичайният му дистанциран израз. Ироничният му тон разпръсна голяма част от останалата тревога, която пронизваше тялото на Онър. Той свойски наклони глава към нея.
— Поздравления, госпожице, почти ме извадихте от равновесие с последната си шега. Малко хора успяват да ми причинят това.
Тя преглътна притеснено.
— Предполагам, че малко хора са си направили труда да се опитат.
— Изплаших ли те?
— Не знам как да те възприема, Кон — призна откровено тя. — Да, за момент ме изплаши. В края на краищата не знам много за теб, нали? А сега ти дължа пет хиляди долара.
— Не предпочиташ ли да ги дължиш на мен, вместо на Грейнджър?
— Още не знам. Поне ми е ясно какво е мястото на Грейнджър в голямата житейска игра. Той дава заеми и после тормози жертвите си. Щом му върна парите, ще се разкара. Ти си по-труден за класификация.
— Ще приема това като комплимент. Преди малко ти изтъкваше колко много приличам на Грейнджър. Очевидно мнението ти за моето положение не е чак толкова лошо.
— Защо го направи? — попита направо тя.
Той не се престори, че не я разбра.
— Защото не исках да си имаш работа с този човек — заяви абсолютно убедено той. — Изобщо не знаеш как да се справяш с хора като него. Как се е забъркала сестра ти с Грейнджър?
Онър въздъхна, поуспокоена от това, че Кон изглежда се бе овладял.
— Тази есен за известно време излизаше с един мъж, който освен всичко останало, играеше често на комар. Предполагам, че е представил всичко като нещо много приятно и забавно. Отвел я във Вегас и по време на надбягванията я насърчавал да опита късмета си. На „Санта Анита“ я запознал с Грейнджър. Струва ми се, че го е използвал като кредитор. Грейнджър с такава готовност осигурил парите, че сестра ми не е могла да се възпротиви. Искала да бъде в крак с високопоставената тълпа, в която се движела, но накрая била премазана от нея. За щастие се опомнила и изоставила приятеля си.
— Но тогава вече била длъжница на Грейнджър с пет хиляди долара?
— Всъщност тя взела на заем само три хиляди — каза рязко Онър, — но в света на Грейнджър държавата не регулира лихвите.
— Лихва две хиляди долара за заем от три хиляди. Да, Грейнджър е изпреварил много банки. Няма да предяви претенции към сестра ти, в случай че тя се появи на хиподрума, ако това може донякъде да те успокои.
Онър размисли.
— Защото си му казал да стои настрана ли?
— Точно така.
— Защо Грейнджър с такава готовност изпълнява нарежданията ти?
— Може би защото го изнервям така, както изнервям теб — подхвърли лаконично Кон, когато донесоха салатите от броколи.
Онър не обърна внимание на храната. Навеждайки се напрегнато напред, тя каза:
— Кон, тази вечер ще ти върна парите. Имам ги.
— Не е необходимо.
Онър рязко поклати глава.
— Абсолютно необходимо е. Тази вечер ще ти ги върна.
За известно време той се загледа в лицето й, сякаш се опитваше да вземе някакво решение. След това кимна.
— Добре. Щом така ще се чувстваш по-добре…
— Да, ще ми олекне.
Той леко се усмихна.
— Виждам. А наистина искам с мен да се чувстваш добре, Онър.
— Наистина ли? — попита скептично тя.
— За мен това е от изключително значение — увери я спокойно той.
Онър трябваше да си признае, че към края на вечерята Кон бе постигнал поне част от целта си. Чувството й за бдителност към него все още съществуваше, но той никога дотогава не бе я привличал толкова силно. Нямаше спор по въпроса тя да му върне парите, така че той очевидно изобщо не възнамеряваше да й го натяква. Както изглежда, главната му цел беше да я предпази от среща с Грейнджър.
Много странно, тази грижовност я накара да се чувства по-задължена към него, отколкото ако само му дължеше пет хиляди долара. Това е някаква особена ирония, помисли си тя, като му даде ключа за входната врата.
— Искаш ли да изпиеш чаша бренди, докато напиша чека? — любезно предложи тя, като влезе в дома си.
— Благодаря, с удоволствие — промърмори той, крачейки бавно през изумително добре подредения й
