Отново настана мълчание.
— Спомняш ли си, че веднъж споменах пред теб другите слухове, за които Смайлинг Джек ми разказа в „Грифон“? — попита след малко Тобиас. — Слуховете за битката в подземния свят кой да контролира Блу Чеймбър.
— Спомням си. — Лавиния отпи глътка шери и остави чашата си. — Тогава предположих, че фантастичната история, която ти е разказал Джек, не е била нищо повече от улични слухове. Нямаше никаква причина да вярваш в необоснованите му твърдения.
— Сигурен съм, че си права. — Тобиас затвори очи, облегна глава на възглавниците и внимателно разтри ранения си крак. — Но за да се развеселим, хайде да предположим, че в слуховете за криминална война има зрънце истина. Бихме могли да извлечем много интересни заключения за изхода на този конфликт.
— Прав си. — Лавиния се поколеба за миг. — От всички онези, които имат връзка с Блу Чеймбър, остана жива само Джоан Доув.
— Първото интересно заключение.
Последва дълго мълчание.
— Тя има чувството, че ни е длъжница — обясни Тобиас с безизразен глас.
— Иска да се обърнем към нея, ако имаме нужда от нещо.
— Намира, че ще е забавно да бъде част от нашите разследвания.
Пламъците в камината весело пращяха.
— Май имам нужда от още една чаша шери — заяви след малко Тобиас.
— Аз също.
28
В късния следобед на следващия ден Тобиас влезе в кабинета на Лавиния, помъкнал голям куфар. Тя се изправи иззад писалището си и го погледна озадачено.
— Какво носиш?
— Малък спомен за времето, прекарано в Италия. — Тобиас остави куфара на килима и се зае да го отвори. — Отдавна имах намерение да ти го дам, но в последно време бяхме много заети. Снощи си спомних и бързам да ти го донеса.
Лавиния заобиколи писалището и се изправи пред куфара. Любопитството й бе събудено.
— Надявам се да си донесъл няколко хубави статуи, които бях принудена да оставя в Италия.
— Няма нито една статуя — отговори с усмивка Тобиас, вдигна капака на куфара и отстъпи настрани. — Това е нещо друго.
Лавиния надникна вътре и откри грижливо наредени книги с кожена подвързия. Обзе я бурна радост. Коленичи до куфара и посегна вътре.
— Книгите ми. Всички томчета с поезия… — Прокара пръст по гравираните букви върху подвързията на една малка книжка и въздъхна доволно.
— Помолих Уитби да отиде в жилището ти още на следващия ден и да прибере книгите. Щях да го направя лично, но заради проклетия крак… Той се справи много по-добре.
Притиснала до гърдите си луксозно издание на Байрон, Лавиния се изправи.
— Просто не знам как да ти благодаря, Тобиас.
— Като се имат предвид обстоятелствата, това беше най-малкото, което можех да направя, скъпа. Както си изтъквала при най-различни случаи, за всичко съм виновен аз.
Лавиния избухна в тих смях.
— Съвсем вярно. Въпреки това съм ти благодарна.
Той се приближи до нея и обхвана лицето й с две ръце.
— Не искам благодарността ти. Единственото, което искам, е да обсъдим продължаването на нашето партньорство. Обмисли ли вече предложението, което ти направих преди няколко дни?
— Да работим съвместно и при други разследвания? Да, разбира се. Помислих, и то много сериозно.
— И какво ще кажеш? — попита напрегнато той.
Лавиния притисна томчето до гърдите си.
— Аз съм на мнение, че всяка по-нататъшна връзка между нас двамата ще бъде съпътствана от разгорещени спорове и шумни караници, да не говорим за лошото настроение.
Той кимна. Очите му останаха сериозни.
— Съгласен съм с теб. Но трябва да призная, че аз намирам разгорещените спорове и шумните ни караници за безкрайно стимулиращи.
Лавиния се усмихна и остави книгата на писалището си. Двамата се погледнаха дълбоко в очите. Тя направи крачка към него и го прегърна.
— И аз ги намирам стимулиращи — призна шепнешком тя. — Но какво ще кажеш за лошото настроение, което ни обзема?
— О, това ли? За щастие имам ефективно средство срещу него. — Тобиас очерта устните й с върха на палеца. — Признавам, че средството действа само временно, но пък мога да го използвам отново и отново. Всеки път, когато е нужно.
Лавиния избухна в смях.
Тобиас впи устни в нейните и я накара да престане. И после продължи да й доказва правотата си.
Информация за текста
© 2001 Джейн Ан Кренц
Jayne Ann Krentz
Slightly Shady, 2001
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Аманда Куик. Любов по неволя
ИК „Ирис“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11927]
Последна редакция: 2009-08-30 09:47:01
