Трябва да говоря с вас. Въпросът е много важен.
Нито една от восъчните фигури не се раздвижи и не заговори.
— Спешно е — настоя Лавиния. — Мисля, че е въпрос на живот и смърт.
Погледът й падна върху фигурата, застанала пред нещо като огнище. Това е ново, помисли си бегло. Скулптура на жена с престилка на икономка и огромно боне, чиито рюшове скриваха профила. Жената беше леко приведена в кръста и държеше в ръка маша, с която очевидно се готвеше да разрови догарящия огън.
Това не е мисис Воун, каза си Лавиния. Тази жена е прекалено едра и закръглена.
— Моля ви, мисис Воун, ако сте тук, покажете се. Нямам никакво време за губене. — Лавиния заобиколи дивана и изведнъж спря. На килима лежеше по лице дребна фигура. — Велики боже!
Отпуснатите крайници показваха, че това не е преобърната восъчна фигура. През ума й мина страшна мисъл.
— Мисис Воун!
Лавиния се отпусна на колене, свали едната си ръкавица и опипа шията на припадналата. С облекчение установи, че още е жива.
Мисис Воун не беше мъртва, но бе загубила съзнание. Лавиния скочи с намерението да изтича до вратата, за да повика помощ, и погледът и спря върху восъчната фигура на икономката, наведена към печката. Обувките й бяха изкаляни.
Гърлото й пресъхна.
В първия момент не беше в състояние дори да си поеме дъх. За да излезе от малкото помещение, трябваше да мине в обсега на машата. Нямаше смисъл да крещи, защото икономката на мисис Воун беше глуха. Единствената й надежда беше Тобиас да е получил известието й и да дойде веднага. През това време тя щеше да отклонява вниманието на убиеца.
— Виждам, че сте дошли тук преди мен — заговори с учудващо спокойствие Лавиния. — Как успяхте, лейди Невил?
Жената до печката потрепери и се изправи с рязко движение. Лейди Констанс Невил се обърна към Лавиния, размаха тежката маша над главата си и се усмихна.
— Не съм глупачка. Отдавна знам, че вие непрекъснато създавате проблеми, мисис Лейк. Затова наех един добър детектив да ви следи. — Констанс направи крачка към вратата, за да й отреже пътя за бягство. — Моят човек уловил момчето, което изпратихте при мистър Марч, и му платил, за да прочете бележката. После веднага дойде при мен. Не се надявайте, мисис Лейк, никой няма да ви помогне. Не очаквайте мистър Марч, той не знае нищо.
Лавиния отстъпи крачка назад и се опита да застане така, че диванът да е между нея и другата жена. Сложи ръка върху верижката на шията си и заговори:
— Вие сте били, нали? През цялото време. Вие сте художничката. Видях фигурите в музея на Хугет на първия етаж. Наистина необикновени…
— Необикновени? — Констанс я изгледа презрително. — Вие нямате представа от изкуство. Моите фигури са брилянтни.
Лавиния откопча внимателно верижката и я стисна между пръстите си. Предпазливо протегна ръка и я завъртя така, че среброто да улови бледата светлина от близкия прозорец.
— Брилянтни като моята верижка, нали? — Гласът й прозвуча меко, успокояващо. — Не е ли красива? Само погледнете как блести. Толкова е светла. Толкова е светла. Толкова е светла.
Констанс избухна в смях.
— Да не мислите, че можете да откупите живота си с този мизерен накит? Аз съм богата жена, мисис Лейк. Много богата. Имам кутии със скъпоценности, една от друга по-хубави и ценни. Не искам жалката ви верижка.
— Но тя е толкова светла. Нима не забелязвате? — Лавиния внимателно залюля верижката. Докато се движеше напред назад, среброто светеше и блещукаше. — Мама ми я подари. Толкова светла.
Констанс примигна.
— Вече ви казах, че нямам интерес към евтини накити.
— А пък аз ви казах, че восъчните ви фигури са необикновени, но според мен им липсва близостта до живота. Живото излъчване, което мисис Воун влага във фигурите си.
— Вие сте глупачка. Какво знаете вие? — Симпатичното лице на Констанс се разкриви от гняв. Тя се взря в люлеещата се верижка и се намръщи, сякаш искрите на светлината я дразнеха. — Моите восъчни фигури са много, много по-добри от тези банални скулптури. За разлика от мисис Воун аз не се плаша да влагам в работите си най-тъмните, най-необикновените страсти.
— Вие сте изпратили смъртната заплаха на мисис Доув, нали? Проумях го едва днес следобед, като видях рисунката на шивачката. В тетрадката й е съхранена първоначалната версия на зелената рокля. Вие сте моделирали восъчната сцена според нейната рисунка, а не според готовата рокля. Като клиентка на мадам Франческа сте имали възможност да разгледате проекта, но не сте видели роклята в окончателния й вид, защото не сте били поканени на годежния бал. Ако я бяхте видели, щяхте да знаете, че полата е с два реда рози, не с три.
— Това вече няма значение. Тя е мръсница, не по-добра от другите жени. И тя ще умре. — Констанс направи крачка напред.
Лавиния затаи дъх, но продължи да движи верижката напред-назад, без да променя ритъма на люлеенето.
— Вие сте уредили Филдинг Доув да бъде отровен, нали? — попита тя, все така с мек, успокояващ глас.
Констанс хвърли поглед към верижката, но бързо отмести очи. Само след секунди обаче отново заследи ритмичните движения.
— Аз планирах всичко, всяка подробност. Направих го за Уесли, нали разбирате? Правех всичко за него. Той имаше нужда от мен.
— Но никога не е оценил по достойнство вашия ум и вашата непоколебима вярност, нали? Приемал я като нещо разбиращо се от само себе си. Оженил се е за вас заради парите ви и през цялото време е имал и други жени.
— Жените, които използваше за забавления, не бяха важни. Уесли имаше нужда от мен — само това беше от значение. Той ме разбираше. Ние бяхме партньори.
Лавиния потрепери и едва не изпусна верижката от скованите си пръсти. „Съсредоточи се, глупачке! Животът ти зависи от това.“
— Разбирам. — Верижката продължи да описва меки дъги. — Партньори. Но вие сте умът в тази връзка.
— Да. Да! Аз първа разбрах, че Филдинг Доув е започнал да разследва действията на Уесли през войната. Освен това виждах, че Доув старее и не работи с предишния размах. Тогава разбрах, че е дошло време да го премахна. Знаех, че когато Доув умре, вече нищо няма да стои на пътя на Уесли. Трябваше да уредя още само няколко неща. Аз винаги съм уреждала тези неща вместо него.
— Колко от любовниците му убихте?
— Преди две години най-сетне проумях, че тези евтини уличници нямат право да живеят. — Констанс се взираше като замаяна в движещата се верижка. — Започнах да ги издирвам. Не беше просто, знаете ли? Досега съм премахнала пет глупачки.
— Създавали сте восъчните сцени от изложбата на Хугет, за да увековечите способностите си на убийца, така ли е?
— Трябваше да покажа пред света истината за тези жени. Използвах таланта си, за да демонстрирам, че жените, които стават уличници, неизбежно свършват в болка и страх. За тях няма страст, няма поезия, няма радост. Само болка.
— Но последната ви избяга, нали? — попита предпазливо Лавиния. — Какво се случи? Каква грешка допуснахте?
— Не съм допуснала грешка — изкрещя Констанс. — Някаква тъпа чистачка беше оставила до вратата кофа със сапунена вода. Спънах се и паднах и курвата успя да ми избяга. Но рано или късно ще я пипна и тогава…
