Отрова ли му дадохте?
— Трябваше да се отърва от него. След като войната свърши, Доув започна да разследва сделките ми с французите. Не знам какво привлече интереса му, но успя да се добере до истината и побесня от гняв.
— Доув е ръководил голяма криминална организация, но в сърцето си е бил истински англичанин, нали? Никога не е стигнал до държавна измяна като вас.
Невил вдигна рамене.
— И какво от това? По време на войната нямаше нищо против Карлайл и аз да се възползваме от обстоятелствата, които се предлагаха. Умният човек можеше да спечели куп пари, като снабдява армията с оръжия и муниции, с пшеница и жени. Да не говорим за ценните товари с крадено злато и скъпоценности, до които се добирахме след внимателни разследвания.
— Сделките са си сделки. Но Азур никога не би ви позволил да продавате британски тайни. Значи след войната е открил какви сте ги вършили?
— Точно така. — Невил стисна пистолета по-здраво. — За щастие научих навреме, че е заповядал да ме убият, и реших да го изпреваря. Нямах друг избор, освен да го убия, и то веднага. Ставаше въпрос за живота ми.
— Прав сте.
— Изненадата беше на моя страна, нали разбирате? Той нямаше представа, че са ме предупредили. Естествено, преди десет или петнадесет години нямаше да бъде никак лесно да се отърва от него. Но Азур остаря и започна да губи контрола над организацията.
— Наистина ли си въобразявате, че можете да ръководите организация като Блу Чеймбър?
Невил се изпъчи гордо.
— Сега аз съм Азур. Под мое ръководство Блу Чеймбър ще стане още по-могъща отколкото по времето на Доув. След една или две години ще бъда най-влиятелната личност в Европа.
— Наполеон имаше подобни видения. Всички сме свидетели докъде го доведоха.
— Аз няма да направя грешката да се намеся в политиката. Ще се занимавам със сделки.
— Колко жени сте убили?
Невил видимо се напрегна.
— Значи знаете за курвите?
— Знам, че сте убили няколко невинни жени, за да запазите тайните си.
— Пфу! Изобщо не бяха невинни. Те бяха уличници. Нямаха семейства и никой не разбра, че са умрели.
— Ала вие не искахте да ги изгубите завинаги, нали? Искахте трофеи, за да ви напомнят за добре свършената работа. Как е името на художника, на когото сте възложили да изработва восъчните сцени, изложени в галерията на Хугет?
Невил се изсмя одобрително.
— Значи знаете и за восъчните скулптури? Много весело, нали? Трябва да кажа, че съм впечатлен от уменията ви, Марч. Нямах представа, че сте толкова добър в занаята.
— Не беше нужно да ги убивате, Невил. Те не представляват заплаха за мъж с вашето положение. Никой не би обърнал внимание на обвиненията им. Никой не би поставил техните твърдения срещу думата на един джентълмен.
— Не можех да си позволя да рискувам. Някои от леките момичета са по-хитри, отколкото е добре за тях. Възможно е по време на връзката ни да са научили твърде много за мен. — Лордът изкриви уста. — Когато изпие няколко бутилки вино, мъжът става разговорлив. Да не говорим какво дрънка в леглото на похотлива млада жена, която с готовност го задоволява.
— Все пак не успяхте да убиете всички. Чували ли сте скоро за Сали?
— Кучката ми се изплъзна, но аз ще я намеря — закле се мрачно Невил. — Не може вечно да се крие в бордеите.
— Тя не е единствената, която ви се е изплъзнала. Джоан Доув също оцеля след планираното покушение.
Тази забележка явно изненада Невил. Ръката, която стискаше пистолета, затрепери.
— Значи знаете и за нея? Много дълбоко сте се заровили, Марч. Толкова дълбоко, че сте изкопали собствения си гроб.
— Прав сте да се страхувате от нея, Невил. За разлика от другите жени тя е умна, богата и добре закриляна. Тази вечер прояви непредпазливост и за малко да падне в ръцете ви. Но съм сигурен, че няма да повтори тази грешка.
Невил изгрухтя презрително.
— Джоан не е по-добра от другите. Когато свърших с нея, излезе на улицата. При това не беше много добра, казвам ви. Наситих й се само за няколко месеца. Направо не можах да повярвам, когато Доув се ожени за нея. С богатството и могъществото си можеше да избира между десетки почтени наследници.
— Той я е обичал.
— Да, тя беше единствената му истинска слабост. Затова трябва да се отърва и от нея. Надявам се, че ме разбирате. Вероятно е през двадесетте години на брака им да е узнала, че Доув е бил водач на Блу Чеймбър и да знае как работи организацията.
— Вече нямате време да се тревожите за Джоан Доув — отбеляза спокойно Тобиас. — За вас историята приключи. Ако нямате нищо против, партньорът ми и аз ще се оттеглим.
— Партньорът ви?
— Тук съм — обади се Антъни. — На капрата.
Невил изкрещя дрезгаво. Обърна се толкова бързо, че се препъна и едва не загуби равновесие. Понечи да насочи дулото на оръжието си към новата цел, но замръзна на мястото си, като забеляза пистолета на Антъни, сочещ право в сърцето му.
Тобиас извади своя пистолет от джоба на палтото.
— Както изглежда, имате две възможности, Невил — заключи все така спокойно той. — Можете да си отидете вкъщи и да чакате високопоставените джентълмени, които по време на войната бяха на високи постове в правителството. Те възнамеряват да ви посетят утре. Другата възможност е да избягате от Лондон още тази нощ и никога вече да не се върнете в Англия.
Антъни се усмихна с разбиране.
— Доста труден избор, бих казал.
Невил трепереше от ярост. Погледът му се местеше между двата пистолета, насочени към гърдите му.
— Копеле! — Думите му едва се разбираха. — От самото начало сте ме мамили. Целта ви е била да ме унищожите.
— Имах добри помощници — допълни Тобиас.
— Това няма да ви помогне. — Гласът на Невил трепереше все по-силно. — Аз съм водачът на Блу Чеймбър. Имам повече власт, отколкото можете да си представите. Ако ми причините това, ще умрете.
— Може би наистина щях да се уплаша от тази възможност, ако не знаех, че утре сутринта самият вие ще сте мъртъв или на път към Франция.
Невил изкрещя от гняв, обърна се рязко и изчезна в нощта. Тропотът на ботушите му по паважа постепенно заглъхна. Антъни скочи от капрата.
— Да го проследя ли?
— Не. — Тобиас бутна пистолета в джоба си. — Оттук нататък Крекбърн да се занимава с него. Ние приключихме.
Антъни все още се взираше в уличката, където Невил бе изчезнал в мъглата.
— Когато му разясни възможностите, пропусна една. Повечето джентълмени в неговото положение биха си пръснали главата с един куршум, за да предпазят семействата си от скандала с арестуването и съдебния процес.
— Сигурен съм, че приятелите на Крекбърн ще му отправят недвусмислено това предложение. Разбира се, ако утре сутринта го заварят вкъщи — отговори спокойно Тобиас.
Когато Тобиас се отпусна в креслото насреща му, Крекбърн остави вестника в скута си.
