историята приключила. След смъртта на Ракланд можел спокойно да се посвети на грандиозния си план да поеме контрола над остатъците от организацията Блу Чеймбър в Англия.
Антъни се обърна към Лавиния.
— Само дето Невил не знаел, че Ракланд вече е споделил предположенията си с някои високопоставени мъже в Англия. Когато бил убит в Рим, тук веднага разбрали, че това не е случайна смърт.
— Аха. — Лавиния удари с длани по плота на писалището си и изгледа гневно Тобиас. — Знаех си. Знаех, че зад тази история се крие много повече, отколкото ми разказа. Значи Невил изобщо не ти е бил клиент?
Тобиас се усмихна предпазливо.
— Е, зависи от коя страна гледаме на нещата.
Тя го посочи с пръст.
— Не се опитвай да криеш истината. Кой те е наел да разследваш смъртта на Ракланд?
— Казва се Крекбърн.
— Казах ли ти, че мистър Марч си играе игрички с мен, казах ли ти? — попита възбудено Лавиния.
Емелин се усмихна с лека подигравка.
— Да, лельо Лавиния. Много добре си спомням.
Лавиния отново насочи вниманието си към Тобиас.
— Каква беше връзката ти с Невил?
— Малко след смъртта на Карлайл започнаха да се носят слухове за дневника на камериера. За мен това беше шанс да изплета мрежата си около Невил. Отидох при него в качеството си на частен детектив и му разказах за опасните клюки. Предложих му услугите си и обещах да намеря дневника.
— Невил гореше от желание да намери дневника — обясни Антъни. — Нямаше представа какво точно пише в него, но ужасно го беше страх, че ще бъде изобличен.
— Предполагам, че малко след като ме е наел, Невил е получил едно от прекрасните изнудвачески писъмца на Холтън Феликс — продължи Тобиас. — Последвал е Феликс до жилището му, както направихме ти и аз, но е стигнал там преди нас. Убил го е и е прибрал дневника.
— И тъй като е нямало как да признае пред теб какво е извършил, ти е позволил необезпокоявано да продължиш разследванията си, а когато е сметнал, че е дошъл подходящият момент, е уредил да намериш изгорения дневник — заключи Лавиния.
— Точно така.
Тя го погледна в очите.
— Тобиас, тази вечер лорд Невил ще се върне вкъщи и слугите ще му кажат, че в дома му е проникнал крадец. Пазачът, който те е преследвал, със сигурност ще му каже.
— Без съмнение.
— Той ще предположи, че си ти. Сигурно ще стигне до заключението, че знаеш твърде много. Трябва да сложиш край на тази история. Веднага, Тобиас.
— Колко странно, че го споменаваш. — Тобиас изпи шерито си и се изправи. — Имам намерение да направя точно това.
24
Над входната врата на бордея висеше газов фенер, ала светлият кръг почти не се виждаше в гъстата мъгла. Тобиас стоеше в сянката и чакаше вратата да се отвори.
Невил излезе на улицата и спря, колкото да вдигне яката на палтото, за да закрие ушите си. После слезе по стълбата, без да поглежда наляво и надясно, и се запъти с големи крачки към каретата, която бе спряла на ъгъла. Кочияшът, облечен в дълго палто с ревери, чакаше неподвижен и мълчалив.
Тобиас излезе от сянката и спря на няколко крачки пред Невил, като се постара да остане извън светлия кръг на фенера.
— Получих съобщението ви — каза той.
— Какво, по дяволите…? — Невил се обърна стреснато и ръката му се стрелна към джоба на палтото. Като позна Тобиас, част от напрежението изчезна. — Проклятие, Марч, как ме уплашихте! Би трябвало да знаете, че в тази част на града не бива да се промъквате зад гърба на минувача, защото може да ви застреля.
— При това разстояние и при слабата светлина от фенера е малко вероятно пистолетът ви да улучи целта, особено ако се опитате да стреляте през джоба на палтото.
Невил гневно изкриви лице, но не извади ръката си от джоба.
— Получих съобщението ви, но си помислих, че ще се срещнем в клуба ви. За какво става дума? Новини ли имате? Намерихте ли човека, който е убил Феликс и е откраднал дневника?
— Тази игра ми омръзна — обясни тихо Тобиас. — А и вие вече нямате време за игра.
Невил го изгледа злобно.
— За какво говорите, по дяволите?
— Всичко ще свърши тук. Тази вечер. Вече няма да има убийства.
— Какво говорите, човече? Нима ме обвинявате в убийство?
— Да, дори в няколко — отговори твърдо Тобиас. — Включително в убийството на Бенет Ракланд.
— Ракланд? — Невил отстъпи крачка назад. Светкавично извади ръката си от джоба на палтото и насочи пистолета към Тобиас. — Вие сте луд. Нямам нищо общо със смъртта на Ракланд. Той бе убит в Рим, а през това време аз бях тук, в Лондон. Мога да го докажа.
— И двамата знаем, че сте поръчали убийството му. — Тобиас хвърли презрителен поглед към пистолета в ръката на Невил, после отново устреми поглед в лицето му. — Като се приберете вкъщи, ще ви кажат, че докато ви е нямало, някой е проникнал в къщата ви.
Невил се намръщи неразбиращо. После очите му се разшириха от гняв.
— Вие!
— Намерих писмо, което съдържа важни доказателства срещу вас.
Невил се олюля.
— Писмо ли?
— Адресирано до вас и подписано от Карлайл. Описани са подробно всички задължения, които поемате, ако Ракланд бъде убит.
— Не. Невъзможно. Абсолютно невъзможно. — Невил повиши глас, за да повика кочияша. — Ей вие, на капрата! Извадете пистолета си. И дръжте този човек под око. Той ме заплашва.
— Тъй вярно, сър. — Кочияшът разтвори палтото си и в ръцете му блесна дуло на оръжие.
Пистолетът в ръката на Невил се успокои. Като знаеше, че кочияшът е готов да го защитава, се чувстваше по-сигурен.
— Искам да видя писмото, което уж сте намерили — заповяда лордът.
— Любопитен съм да разбера някои неща — каза Тобиас, като се направи, че не е чул искането. — Колко спечелихте от търговията с французите по време на войната? Колко мъже загинаха заради информацията, която сте продавали на Наполеон? Какво направихте с ценните накити, които откраднахте от испанския манастир?
— Нищо не можете да докажете. Нищо. Само се опитвате да ме сплашите. Няма документи за сделките ми с французите. Унищожих ги — заедно с писмото, което твърдите, че сте намерили. Писмото не съществува, казвам ви.
Тобиас се усмихна иронично.
— Писмото вече е в ръцете на един много високопоставен джентълмен, който показа голям интерес към него.
— Не!
— Кажете ми, Невил, наистина ли повярвахте, че имате необходимите качества да заемете мястото на Азур като водач на Блу Чеймбър?
Нещо в изражението на Невил се промени. Очите му засвяткаха от гняв.
— Дяволите да ви вземат, Марч! Аз съм главата на Блу Чеймбър.
— Вие сте убили Филдинг Доув, нали? Внезапното му заболяване, докато е обикалял именията си…
