изглежда, някои високопоставени господа не желаят да стане известно, че през войната са се доверявали на предател. Затова предпочитат да се престорят, че тази история никога не се е случила.
— От високопоставени правителствени чиновници може да се очаква точно такова поведение, не мислите ли?
Лавиния неволно се усмихна.
— Права сте.
Джоан се покашля.
— Ами слуховете, че мъжът ми е бил водач на криминална организация?
Лавиния я погледна втренчено.
— Ако мога да вярвам на мистър Марч, тези слухове са умрели заедно с Невил.
Лицето на Джоан се разведри.
— Благодаря, Лавиния.
— О, няма нужда. Това е част от услугата.
Джоан посегна към каната с чай.
— Знаете ли, все още не мога да повярвам, че Невил сам е сложил край на живота си. Че е поднесъл пистолета към собственото си слепоочие. Според мен човек като него не би го направил. Дори за да запази честта на семейното име.
— Никога не се знае на какво е способен човек, когато е под силен натиск — обясни Лавиния.
— Много вярно. — Джоан наля чай с обичайните си грациозни движения. — Предполагам, че високопоставените господа, узнали за предателството на Невил, са упражнили много силен натиск върху жертвата си.
— Някой наистина го е направил. — Лавиния стана и изпъна ръкавиците си. — Е, това беше всичко. Извинете ме, но трябва да вървя. — Тя се обърна към вратата.
— Лавиния!
Тя спря и се обърна отново към домакинята.
— Да?
Джоан не бе станала от дивана.
— Много ви благодаря за всичко, което направихте за мен.
— Вие ми платихте хонорара, освен това ме препоръчахте на шивачката си. Това е пребогато обезщетение.
— Въпреки това — заяви решително Джоан. — Аз съм ви задължена. Ако има нещо, което мога да направя, за да се реванширам, моля ви без колебание да ме потърсите.
— Желая ви хубав ден, Джоан.
На следващия ден Лавиния тъкмо се беше зачела в Байрон, когато той дойде да я посети. Помоли я да се поразходи с него в парка и тя се съгласи. Затвори томчето със стихове, сложи си шапката, облече дълго палто и двамата излязоха заедно.
Не размениха нито дума, докато не стигнаха до скритата готическа руина. Той седна до нея на каменната пейка и се загледа в подивялата градина. Мъглата се бе вдигнала и слънцето правеше деня приятно топъл. Той се питаше откъде ли да започне. Но първа заговори Лавиния.
— Тази сутрин отидох при нея да поговорим за случая. Беше хладна и сдържана, както винаги. Разбира се, благодари ми, че съм спасила живота й. С обичайната си изисканост. И си плати.
Тобиас се настани по-удобно и сложи ръце на бедрата си.
— Крекбърн е наредил да преведат хонорара на банковата ми сметка.
— Винаги е хубаво е, когато ти плащат навреме.
Тобиас разглеждаше бъркотията от цветя и ярки зелени листа в подивялата градина.
— Така е.
— Всичко свърши. Наистина.
Тобиас не отговори и Лавиния му хвърли бърз поглед отстрани.
— Какво не е наред?
— Както каза, историята с Невил приключи. — Обърна се към нея и продължи: — Но аз мисля, че някои неща между нас все още са неизяснени.
— Какво искаш да кажеш? — Лавиния леко присви очи. — Виж, ако си недоволен от хонорара, който си получил от своя клиент, това си е твоя работа. Ти си човекът, сключил сделката с Крекбърн. Не можеш да очакваш от мен да споделя с теб хонорара от мисис Доув.
Това беше вече прекалено. Тобиас протегна ръце и я хвана за раменете.
— Проклятие, Лавиния, изобщо не става въпрос за пари!
Тя примигна няколко пъти, но не направи опит да се освободи от ръцете му.
— Сигурен ли си? — попита за всеки случай.
— Съвсем сигурен.
— Е, какви неизяснени неща има между нас?
Той помилва раменете й и се наслади на усещането за мека закръгленост, после се опита да намери правилните думи.
— Смятам, че работихме много добре като партньори. През цялото време.
— Наистина работихме добре, нали? Особено като се имат предвид извънредно трудните проблеми, с които трябваше да се справим. Началото беше ужасно, ако си спомняш.
— Имаш предвид срещата пред трупа на Холтън Феликс?
— Мислех по-скоро за начина, по който разруши магазина ми в Италия.
— Според мен събитията в Рим бяха едно малко недоразумение. Накрая го изяснихме, нали?
Очите й засвяткаха.
— Може да се каже. Заради това „малко недоразумение“ бях принудена да си търся нова работа. Но трябва да призная, че новата ми професия е с пъти по-интересна от предишната.
— Тъкмо за твоята нова професия искам да поговоря днес с теб — каза Тобиас. — Предполагам, ще продължиш да я упражняваш, въпреки че неколкократно изразих съмненията си?
— Със сигурност имам намерение да продължа с новото си занимание — увери го Лавиния. — Професията на частен детектив е безкрайно вълнуваща и възбуждаща, да не говорим, че понякога е и много доходна.
— Тогава ще ти кажа онова, което съм си наумил: не бих имал нищо против, ако и при други случаи работим заедно.
— Както стана ясно, това може да се окаже много полезно и за двама ни.
— Наистина ли мислиш така?
— Да, мисля, че можем да си бъдем много полезни.
— Като колеги?
— Да, като колеги. Бих предложил да обмислим много внимателно възможността да работим съвместно и за в бъдеще, разбира се, ако ни се удаде случай — заяви той, решен да й изтръгне съгласие.
— Партньори… — изрече Лавиния с напълно безизразен глас.
Жена като нея може да подлуди мъжа, помисли си Тобиас, но се постара да се овладее.
— Ще помислиш ли върху предложението ми?
— Да, обещавам да го обмисля сериозно.
Той я привлече по-близо до себе си.
— Добре, за момента ще се задоволя с това обещание — пошепна до устата й.
Лавиния обхвана лицето му с две ръце.
— Наистина ли ще се задоволиш?
— Да. Но те предупреждавам, че имам намерение да прибягна до крайни средства, ако се наложи, за да те убедя да ми дадеш положителен отговор.
Той развърза връзките на шапката й и я остави на пейката. Една по една свали ръкавиците от дивечова кожа. Поднесе ръцете й към устните си и целуна нежната кожа от вътрешната страна на китките.
Тя пошепна името му така тихо, че той едва го чу, и зарови пръсти в косата му. Целуна го по устата, той я притисна до себе си и се наслади на реакцията и, жива и безпокойна, изпълнена с пареща страст. Тя се
