— Вярно, Йон, нямам визуална представа, но и аз знам биографията ти.
— Предполагам, Виктор.
— Наричай ме Булат Варо. Вече съм арменец. Комично, нали?
— Не бих казал, Булат. Разбираемо. Зададох ти два въпроса. Чакам два отговора.
— Разбира се, Йон. Булат е в началото на „[???]“16, Йон държи „egide“17. Дъждът вали върху Хауки.
Козела разбра необходимото. Наркотикът тръгваше от таджикския руснак Виктор Бут, минаваше по „Пътя на коприната“ с негова помощ и стигаше до египтянина Хауки Исламболи. Без да знае и без да се интересува, Козела беше техен съдружник.
— Ясно, партньор. Не ми дължиш благодарности. Ние пеем в един църковен хор. Бут се засмя весело.
— И така може да се каже, Йон — млъкна, премисли думите си. — Щом сме хористи, защо да не разучим нов псалм? Всъщност, стар с нов аранжимент.
— По-ясно, Булат.
— Чувам, че твоите сънародници се натискат да влязат в НАТО.
— Да. Така чувам.
— В НАТО се влиза с натовски играчки? Ясен ли съм?
— Напълно, Булат.
„Играчки“ на трафикантски сленг означаваше „оръжия“.
— Това значи, че продукцията на военните ви заводи отива за скраб.
— Разбрах всичко, момче. Дай ми номера си. След три дни, по същото време, аз ще аранжирам псалма.
Завари Флора да търси кабелни и сателитни програми на телевизора в хола. Козела се загледа. Освен традиционните световни компании в обхвата попаднаха и четири български. Националната телевизия, BTV, TV-България и гръцко-българската Нова телевизия. Остави Флора да търси музикални телевизии, качи се в „кабинета си“, който беше превърнал в „банка, бункер и наблюдателен пункт“ — единствената стая с изглед към входа на къщата — и подреди четирите български, две руски програми и новинарските ВВС, IВС, NВС и СNN. Други не му трябваха. Щеше да знае какво става и в България, и по света — допълнително помощно средство на всеки „дълбоко потопен“. „Предупреденият е въоръжен!“ — беше казал някой, а тази фраза не беше за подценяване.
Козела беше започнал да свиква в Крит. Ядеше три пъти на ден, играеше си с Осип и кутретата, четеше вестници, спеше след обяд и цял ден слушаше музика. Първата работа на Флора сутрин беше да включи стереоуредбата и тогава влизаше в банята, после идваше при него на терасата, където прислужничката вече беше сервирала кафе и закуски, а Козела повече от час четеше вестници. Все още навиците на ченге и гангстер го будеха с първите лъчи на слънцето. Беше краят на февруари, но през нощта температурите не падаха под десет градуса, а изгрееше ли слънцето, се качваха над двайсет. Блажен климат, но кой знае какъв ад щеше да настане през летните месеци.
Фирмата от Дрезден… Точно така, единствено климатични инсталации бяха спасението от май до октомври. Или Швеция, Норвегия, Дания. Благословени от Бога страни. Зимата те идват тук, лятото — ние там!
И попадна на новините. Двайсетина българи бяха арестувани в Брюксел по подозрение, че работят за Виктор Бут и транспортират нелегално оръжие за радикалните формации на ислямския свят.
— Сега си еба путката майна! — произнесе на глас и се хвърли по гръб на леглото. Ченгетата по цял свят търсят Бут и хората му, а аз хвърлих Перо Пора и есадронистите в прегръдките му.
— Морис?
— Кажи, молдован! — през смях или насмешка, все тая, чу московския сабри.
— Разполагаш ли с „арсенал“?
— Лично не.
— Да разбирам ли, че имаш достъп?
— Посока?
— Африка.
Алкалай смени тона.
— Той има смъртна присъда от Съветския съюз, потвърдена от Руската федерация.
— Кой? — невинно попита Козела.
— Йон Ьис1с1у18, арсенал плюс Африка е равно на Виктор Бут.
Колко е малък светът, да му го начукам! Козела знаеше, че Морис Алкалай е изключително умен мъж, но сега се уверяваше, че е конспиративен гений.
— Знам кой е таджикът, но купувачът съм аз.
— Козел — провлечено, отегчено звучеше сабри. — Това е новина за други уши. Моят слух е изтънчен, приятел.
Козела обмисли чутото. Беше безсмислено да лъже.
— Изповед ли очакваш, Морис?
— Облекчава съвестта.
— Тогава слушай. Официално Румъния иска да анексира Молдова, Русия — не. Алкалай на чия страна е?
— Естествено на страната на добрите. А ти?
— Аз съм молдовец. Сабри мълча дълго.
— Какво, колко, кога?
— Винаги съм знаел, че си делови мъж, Морис.
После му продиктува подробностите и се обади на Бут. В алчността си удвои поръчката, но през нощта се събуди вир вода от пот. Беше сънувал, че се дави в Средиземно море.
Дванайсета глава
Най-популярният човек в България беше станал някакъв младок, пожарникар и каратист, който вместо в силовите групировки се беше озовал в МВР и сдобил се с генералски пагони, се изживяваше като месия. Мачо? Козела беше виждал какви ли не ченгета. Истински пичове, фукльовци, страхливи зайчета, кариеристи, но този беше странна комбинация от актьор и профи. Хареса му от пръв поглед — здрав кокал, волева мутра и честни очи. Можеха да му пробутат всякакво лайно за торта гараш, Козела беше разсеян човек за подробностите, но се беше научил да разчита погледи като Светото писание. Никой не можеше да му вдъхне доверие, кураж или почтеност, ако го погледне фалшиво, плахо или алчно. Бойко Борисов? Беше ли чувал някога за този самурай? Ако съдеше по биографията му, той беше завоювал и черния пояс, и титлите по негово време.
Флора го извади от мислите му. Ласкавият й глас го приканваше за обяд.
След като „слезе“ от Пътя на коприната, Косьо Македонеца тръгна да обиколи аптеките си, преди да се прибере в София. Беше обходил Видин, Плевен, Русе и влизаше във Варна, когато менюто на джиесема изписа „Йон“.
Беше неделя, двайсет и трети февруари, валеше проливен дъжд, затова Перо Пора спря крайслера, преди да включи апарата.
