— Как протече екскурзията, Пор?
— Без изненади, генерале.
— Къде си?
— Пред Варна.
— Сам?
— Да.
— Разплати ли се с момчетата?
— Предварително.
Козела изпсува наум.
— Плащай само за свършена работа, момче.
— Жест, колега. Купувах доверие.
Прав е! — помисли той, но се въздържа от коментар.
— Тангото продължава. Две напред, една назад. Това са правилата на танца.
— Значи предстои „фаза затишие“?
— Именно, Пор. Гледай си бизнеса. По това време догодина разпускам оркестъра. Дотогава ще бъдеш богат човек.
— От твоята уста в Божите уши, господин генерал. Това ли е всичко?
— Разпусни ескадрона… временно.
— Ясно — после добави. — Благодаря за всичко — и прекъсна връзката.
— Ас?
— Кажи, генерале?
— Познаваш ли генерал Бойко Борисов?
— О, да, шефе, от спорта. Тренирахме различни стилове, но сме стари авери.
Лошо, да му ебеш майката!, но отново глътна псувнята.
— Има ли някаква представа от нашия тим?
— Никаква! Заметохме следите веднага след катапулта на генерал Бонев.
— Не ние, ВИС и СИК свършиха нашата работа!
Козела знаеше поименно кои къртици на бандитите действат в МВР, но не беше негова работа да им хвърля клупове на вратовете. Той отдавна се беше върнал в техния отбор, макар че те не знаеха. Не беше негова грижа да ги отваря. По-важно беше до края на живота си да не среща ни тях, ни ченгетата.
— Каква пиеса играеш пред Борисов?
— Лазар Лазов — Аса мълча дълго, преди да отговори.
— Ти знаеш ли, че току-що ми подпали моторетката. Повика ме да се върна в системата?
— Е, и?
— Поисках време за размисъл.
— Отговорът е „да“ при определени условия — и изкрещя вътрешно: Бинго!
— Именно?
— В никакъв случай НСБОП при повторно предложение. Внимавай, Ас! Тоя не се ебе лесно.
— Знам, генерале. Има и слаби места. Обича прожектори, културни среди, медии.
— Толкова по-добре. Ако ти предложи пагон, приемаш само при „ромб отгоре“ и на завет. Никакви „уестърни“, Ас. Или „стопанин“, или „митничар“. Ясен ли съм?
След ново мълчание Лазов потвърди.
— Някой друг има ли анонс? — попита Козела.
— Засега не.
— Условие номер две. Ти си избираш екипа. Аса се разсмя весело.
— Много романтично звучи, д’еба мама му.
— Господ и на присмех помагал? Чувал ли си?
— Да.
— И още нещо. Къде е досието на Виктор Бут?
— „Армимекс“ го покри по времето на Жан Виденов.
— Познаваш ли го лично?
— Повече, приятели сме. Аз го разработвах. Козела засия вътрешно.
— Тогава сценарият е прост, Ас. Уговориш ли се с Борисов, вкарваш нашите хора в „лайната“ и аз те свързвам с канала. Вие петимата, но с равен дял с Македонеца. Ти командваш пътя на „желязото“, той — на „праха“. Панимаеш?
— Панимаю.
— Действай! — Козела затвори телефона и се усмихна приветливо. — Как се нарича манджата, Флора?
— Скумрия, варена във вода с лимон, чесън и дафинов лист, скъпи.
Във вторник Аса се обади. Беше постъпил в гранична полиция. В четвъртък, първи март, сформира мобилния си отряд и възстанови последните живи ескадронисти — Андрей Консулов — Плешивата глава, Орлин Гочев — Орлето, Иван Георгиев — Гофи и Георги Костурков — Коста. На официалната церемония по встъпване в длъжност и петимата получиха повишение в звание полковник.
Същата нощ Козела потърси Хауки Исламболи.
— Българската преса свързва Бут с Осама, фараон.
Исламболи отговори, без да се замисли.
— Вестникарски балони, Йон. Ако Осама падне в ръцете на Бут, ще бъде сварен на супа. Този религиозен идиот направи бизнеса смъртно опасен.
— Пресата го свързва, Хауки, не аз. Напротив, готвя се да работя с него.
— Знам.
— Знам, че знаеш. На него ли да благодаря за транспортирането на молдовката?
— На брат му Сергей. В нашия бизнес няма религии, Йон. Доларът е долар и в Мека, и в Йерусалим.
— Така е, фараон, и аз паля свещи на този олтар. В Тирана видя един от моите хора. Около трийсет и пет годишен… рус. Помниш ли го?
— Да.
— Запиши една банкова сметка в София. Половината от разкешването трябва да се представя като разплащане по фармакологичен обмен. Ще научиш подробностите от моя партньор. Казва се Константин Дарделев.
— Потъваш ли, Йон?
— Пускам завеса, но лостовете остават в мои ръце. Едни артисти ще пеят в твоята опера, други — в отбора на Бут. Нищо повече от двойна защита.
— Разбирам те, Йон. Нямам причини да не приема твоите правила.
— Благодаря, приятел. Длъжен бях да ти го кажа. Исламболи мълча миг-два, после каза тихо, излишно патетично:
— Ако вярвам в нещо, Йон, това е приятелството. Ти си мой приятел, генерале!
На трети март Козела гледаше по БНТ тържествата по случай Националния празник на България, когато Флора му донесе писмото от Габи. Не биваше да й дава да разбере съдържанието му, нито идеята, която се
