Потупа я леко по бузите.
— Хайде, скъпа, събуди се. Не искаш да пропуснеш венчавката ни, нали?
Тя отвори очи, чувствайки съзнанието си доста по-избистрено отпреди малко. С ясната мисъл, че ще може да понесе болката, отвърна:
— Няма да се омъжа за вас, Роланд Фолкс. Пуснете ме да си отида.
— Т-това про-про-просто н-няма да с-стане — обади се дребният старец.
— Ш-ш-т, Каролайн. Това е викарият, мистър Бароулд. Не бих искал той да остане с погрешно впечатление.
Преди младата жена да успее да извика и да обясни положението на свещеника, Фолкс леко сложи пръст на устните й.
— Погледни към онзи ъгъл, скъпа. Там седи лорд Чилтън и не изглежда особено щастлив, нали? Ето каква сделка ти предлагам. Ако се омъжиш за мен, няма да го убия. Ако обаче продължаваш да ми отказваш, ще кажа на Трефек да му пусне един куршум в гърлото. И той ще го направи, Каролайн. Той е най-големият негодник, когото познавам, а, повярвай ми, срещал съм немалко от тях в живота си. Само погледни черните му очи. Мъртви са, празни и студени, като зимата в шотландските планини. Да, готов е да стори всичко за пари.
Норт произнесе отчетливо:
— Каквото и да ти казва, Каролайн, то е без значение. Заплюй го в лицето.
Без колебание тя заплю настойника си.
Фолкс отстъпи крачка назад, вбесен и изненадан. От очите му лумнаха искри. Вдигна юмрук, но после бавно свали ръка.
— Няма да те оставя да ме предизвикаш. Не точно сега, когато почти постигнах целта си.
След това се усмихна и стана от тясното легло.
— Тримър, изведи мистър Бароулд за момент. Луната блести така романтично… Ще ви повикам, когато бъдем готови за церемонията.
— Мистър Ф-Фолкс, н-не с-съм сигурен…
— Вървете, мистър Бароулд. Моята годеница все още не е разбрала какъв късмет има. Съвсем скоро обаче ще го разбере.
Фолкс изчака, докато Тримър и свещеникът затвориха зад себе си прогнилата врата на къщата.
Докато бършеше бузата си с една носна кърпа, той премести погледа си от Норт към Каролайн.
— Слушай, скъпа, ако склониш ла се омъжиш за мен, лорд Чилтън ще се върне в Маунт Хок при своите занимания. Ако обаче не се съгласиш, Трефек ще го убие и ние ще го закопаем тук, така че никой никога няма да го намери. Нали някой вече уби леля ти? В случая с лорд Чилтън няма да открият дори трупа му. И за миг не се съмнявай в думите ми, Каролайн. Страшно се нуждая от парите ти. Готов съм на всичко, за да ги получа. Така, сега ще ме вземеш ли за съпруг, за да живее лорд Чилтън?
Младата жена погледна към Норт и очите й се напълниха със сълзи. След това произнесе ясно, без никакво колебание:
— Ще се омъжа за вас, но първо искам да видя лорд Чилтън свободен и далеч оттук.
— О, не, не ти вярвам чак дотолкова, скъпото ми момиче. Няма как, ще трябва просто да ми се довериш.
Тогава Каролайн се усмихна зловещо.
— Добре, мистър Фолкс. Ще се омъжа за вас. Но ако лорд Чилтън не бъде пуснат на свобода невредим, може да бъдете сигурен, че ще ви убия. Не ме интересува дали ще ме обесят заради това. Това няма да бъде от значение и за вас, защото ще бъдете мъртъв, а плътта — окапала от старите ви кости. Не си въобразявайте, че Оуен ще пролее сълзи над ненужната ви обвивка, защото не държи на вас.
На Фолкс му се прииска да я смачка с унищожителна ирония, да я увери, че не й вярва за миг, защото в крайна сметка тя беше само едно момиче. Но си спомни за ужасната болка, която му беше причинила със силната си ръка, за удара, който преди му бе нанесла в слабините, дали щеше да го убие, ако направи нещо на любовника й? Да. Бе разбрал, че щеше да го направи, както и, че Чилтън й беше любовник. Що се отнася до Оуен — беше сигурен, че синът му щеше да го оплаква, но не чак толкова дълго, не чак до далечното бъдеще.
— Успял сте да напреднете много бързо, лорд Чилтън — каза той. — Срещнахте годеницата ми само преди няколко седмици и тя вече ви е любовница. Не вярвам, че е станала ваша още в онази странноприемница в Дорчестър, въпреки че за известно време ме накарахте да се съмнявам в това. Но след пристигането й тук нещата са се развили и вие сте се наместил между краката й, нали? И очевидно сте го направил добре, защото предаността й към вас е направо затрогваща. За мен обаче, трябва да призная, това е истинска изненада. Тя е стопроцентова измамница, пълна с гордост, с отвратителна арогантност и независимост, които не са ни най-малко благоприлични. В същото време обаче е готова да ви даде всичко. Наистина трогателно…
Норт не можеше да повярва на ушите си. Той не отговори, прекалено смаян както от думите на Каролайн, така и от заключението на настойника й. Фолкс се обърна към пленницата си.
— Като че Негово височество не споделя нежните ти чувства, скъпа моя. Но по принцип само жените бръщолевят подобни романтични безсмислици. Те не засягат мъжете, слава на мъдрия Господ. Мъжете просто правят нужното, за да накарат една жена да разтвори краката си, но след като се облекчат, се връщат към онова, което е от значение за тях. А сега нека да извършим церемонията.
Тримър отново въведе мистър Бароулд, който този път беше със сведена глава и много спокоен.
— И вие се наричате „Божи човек“? — възкликна Каролайн. — Вие не сте нищо друго освен един сополив, патетичен, хленчещ червей! При това измамник!
Усмихнат, Фолкс я удари светкавично с опакото на ръката си.
— Достатъчно, скъпа. Достатъчно. Трефек, приближи се още малко към Негова светлост. Покажи на любимата ми годеница колко близо до своя Създател е лордът, в случай че тя не ни съдейства и не си държи устата затворена.
— Ще платиш скъпо за това, Фолкс — обади се Норт. Гласът му беше тих и дълбок.
Вледеняващ страх стисна Каролайн за гърлото Страх за живота му. Не, на Норт нищо нямаше да му се случи! Тя бе убедена, че Фолкс е повярвал на заплахата й. Ако посмееше да стори нещо на Норт, наистина щеше да го убие.
— Добре — каза младата жена, спусна краката си към пода и се изправи.
— Хей, началство! — провикна се иззад вратата Тримър. — Вижте кой е тук! Скъпото ви момче не съ чувстваши добре, но сега й пълно с…
Тримър се прекъсна насред думите си и се строполи на прага на къщата. Оуен се показа зад него с пистолет в ръка.
— Татко, не започвай пак да ми крещиш. Няма повече да насилваш Каролайн. Край на цялата тази гадост Няма да позволя това да продължи.
— Оуен? — Фолкс започна да се приближава към сина си.
Младежът обаче познаваше добре баща си. Той пъргаво отскочи зад гърба на викария.
— Не се и опитвай, татко, или ще го застрелям и тогава няма да има кой да насили Каролайн да се омъжи за теб.
— А-аз съм е-енорийски па-пастор — успя да изфъфли мистър Бароулд, — н-не викарий. Епископът ре- реши, че не мога да бъда ви-викарий за-заради ле-лекото ми за-заекване.
— Слушай, момче, ей сегинка шъ насоча туй пушкало срещу Негово височество и…
— Млъкни, проклет глупак такъв! — извика Каролайн.
Тя се изправи и леко се олюля, но след миг забързано се отправи към Норт, вперила поглед в Трефек.
— Да не си посмял да му сториш нещо, хапльо с хапльо! Всичко свърши. Ако имаш поне малко мозък в грозната си глава, ще вземеш Тримър и двамата изчезвате!
— Ама началството ми обеща пет гвинеи! Пет гвинеи са ми предостатъчни да пия всяка вечер по четири пинти бира в продължение на шест месена!
— Ще ти дам шест гвинеи, които ще свършат работа поне за осем месеца. Можеш да ме придружиш до Скрилейди Хол и ще ти ги дам още тази нощ, без да има нужда нито да чакаш, нито да убиваш който и да
