— Това значи ли, че мога да вържа китките ти с шалчетата и да правя каквото си искам с теб?
— Звучи интригуващо. Би ли могъл да бъдеш малко по-конкретен, Норт?
Той вдигна косите й, за да я целуне по врата, и отново ги пусна. Обхвана с длани гърдите й и нежно ги замасажира, докато шепнеше в ухото й:
— Коледната нощ е. Нощ на вълшебства, нощ, когато неочакваното може да скочи в скута ти. Няма да ти кажа нищо. Бъди си пийнала и ме остави да те накарам да стенеш от удоволствие.
— Добре — отвърна тя, обърна се, все така в обятията му, вдигна се на пръсти и го целуна, като прокара език по долната му устна. — Може да правиш каквото ти харесва, но после е мой ред. О, Норт, толкова те обичам…
Дъхът й се сля с неговия.
— Мисля, че аз също те обичам — прошепна той и Каролайн замръзна като статуя. — Не припадай, любима, истина е. Вярваш ли ми?
Широко отворените й очи го гледаха въпросително Не каза нищо, просто стоеше притисната в него, обгърнала с ръце врата му.
— Не съм ти дал коледния подарък. Почакай за момент.
Остави я и влезе в своята стая. Когато й подаде кутийката, облицована в яркочервено кадифе, тя отново замря. Бавно я извади от опаковката и я отвори. Не можеше да откъсне погледа си от това, което виждаше.
— Боже мой!
С треперещи пръсти тя извади отвътре една гривна. Беше толкова стара, сякаш всеки миг щеше да се разпадне. На нея беше гравирано „REX“.
— Боже мой… — промълви отново тя. — Къде я намери? Не е честно, Норт. Двете с Херцогинята огледахме сто пъти край могилите, без да открием дори парченце от счупено гърне или оръжие. Къде я откри?
— Ами, не е за вярване. Маркъс минаваше край проклетия часовник във вестибюла и в този момент той започна да бие. Графът запуши ушите си с ръце и когато настана тишина, помоли да го отвори, за да го смаже Тогава се оказа, че причината да скърца така отвратително през всичките тези години била скритата в него гривна. Тя се е отърквала в механизма на часовника и продължение на кой знае колко десетилетия. Помислих, че ще ти хареса, Каролайн. Естествено ти знаеш, че „REX“ означава „крал“, нали?
— Не мога да повярвам — промърмори тя. Възхитена, тя прокара леко върховете на пръстите си по буквите, гравирани дълбоко от умела ръка.
— Това означава, че в крайна сметка баща ти не е лъгал, когато е писал за гривната. Но кой, по дяволите, е скрил в часовника? Защо никой не е казал нищо, когато е изчезнала?
— Въпросите ти са точни, но не мога да им отговоря. С Маркъс и Херцогинята единодушно решихме, че това би бил чудесен подарък за теб, след като загуби толкова време в търсене на доказателства за погребението на крал Марк тук.
— Но никога не съм вярвала на това. Също като теб си мислех, че твоите предци до такава степен са свързали изневярата от мита с изневярата на съпругите си, че в крайна сметка вече не можели да отделят едното от другото.
— Сега обаче може би всички ще трябва да повярваме.
Норт разбра сериозността на подаръка от Каролайн едва когато я погледна в очите и видя святкащата в тях крайна възбуда. Пое си дълбоко въздух и каза:
— Забрави какво казах преди малко за шалчетата. Сега ти ще бъдеш първа. Как се затварят тези неща?
Малко по-късно Норт лежеше по гръб на леглото, с ръце, вдигнати над главата и обхванати през китките с обрамчени с атлаз кожени белезници. Каролайн му беше казала, че са творение на Па-Ду. Старецът не беше отворил и дума по този въпрос, нито пък беше дал да се разбере, че може би подозира за какво щяха да служат те.
Норт лежеше по гръб и се усмихваше като глупак. Когато нежните устни на Каролайн се спуснаха надолу по корема му, той опъна белезниците, усети, че кръвта му завира и миг преди да свърши, чу горещ шепот, чийто дъх премина по кожата му:
— Честита Коледа, Норт.
Тридесет и шеста глава
На следващата сутрин всички, в това число и Триджийгъл и Полгрейн, просто лентяйстваха. Норт пресече вестибюла и се отправи към библиотеката. Усмихна се при вида на Триджийгъл, който, отпуснат на един много стар стол с висока облегалка, масажираше левия си крак. В този момент някой потропа на външната врата и старият слуга погледна към нея с омраза. Младият мъж се засмя, махна с ръка и каза:
— Стой си, Триджийгъл, аз ще отворя и ще видя кой е дошъл. Може да е Принцът регент, дошъл да види дали няма някакви остатъци от прекрасната коледна вечеря на Полгрейн.
И той отиде да отвори огромната врата.
На стъпалото пред него стоеше висока жена, толкова светлокоса, колкото той беше тъмнокос. Тя стоеше безмълвно и го гледаше така, като че не можеше да повярва на очите си, че мъжът пред нея е от плът и кръв. Най после непознатата промълви:
— Фредерик?
Лорд Чилтън поклати глава в недоумение и се намръщи, но, колкото и странно да беше, не можеше да от дели поглед от лицето срещу себе си. После каза бавно:
— Казвам се Норт.
— Аз те нарекох Фредерик, кръстих те на Фредерик Велики от Прусия. Възхищавах му се, както му се възхищаваше и баща ти. Навярно той е сменил името ти, след като те върна тук, в тази къща. Не, по- вероятно е дядо ти да е сторил това.
Норт усети, че сърцето му се разтупа лудо. Жената, която стоеше на студения утринен въздух навън, имаше по лицето си бръчки, но очите й бяха изпълнени с невероятна нежност. Забеляза шеговитата гънка на устните й и челюстта, издаваща силната й воля.
— Знам, че това ще бъде истински шок за теб — продължи непознатата, — но аз съм Сесилия Найтингейл, твоята майка.
Младият мъж рече:
— Тук няма твой портрет.
— Дядо ти не позволи да ме нарисуват — отвърна тя, все така без да се помръдне. Зимният вятър клатеше зеленото перо на шапката й.
Норт чу нещо като хлъцване зад гърба си.
— Мадам! Вие тук?!
— Здравей, Триджийгъл. Продължаваш да бъдеш все така красив и в старостта си. Предполагам, че ще бъде така дори когато умреш.
В този момент се появи и Каролайн, наклонила любопитно глава на една страна.
— Норт?
— Това съпругата ти ли е, Фредерик?
— Това е жена ми, Каролайн. Чакаме бебе.
Сесилия Найтингейл се усмихна.
— Прекрасна сте, мила. Моите поздравления.
— Благодаря ви, мадам.
Каролайн погледна въпросително към Норт. Той каза простичко, посочвайки с жест към новодошлата:
— Това е майка ми. Сесилия Найтингейл.
— Божичко! Норт мислеше, че сте мъртва. Боже мой. Това е най-хубавият коледен подарък, за който можеше да мечтае съпругът ми. Влезте, мадам. Заповядайте, влезте.
И тя дръпна за ръкава мъжа си да отстъпи крачка назад. Едва тогава забеляза жената, която стоеше зад
