Струваше му се, че повечето хора биха имали същата реакция към Алис. Но очевидно не и Джеси. Тя направо го сащиса, като изтърси:
— Слушай, Алис, до гуша ми дойде да те гледам такава. Или сама ще изядеш кифличката, или аз ще ти я натъпча в устата.
Това предизвика усмивка върху бледите устни на скърбящата. Крехките й рамене дори леко се понадигнаха. Тя стреснато вдигна глава, когато мисис Партридж се прокашля:
— О, мисис Уиндам! Джеймс. Моля, заповядайте. — Алис скочи на крака и Джеси знаеше защо. Всеки изпадаше в паника, когато мисис Уилхелмина Уиндам се появяваше на един размах разстояние. Тази жена я плашеше до смърт. В миналото тя успяваше да избегне срещите си с нея, но не и днес. Днес нямаше начин да се избяга от нея.
Уилхелмина погледна към Алис, върху чиито бледи бузи вече се бяха появили трескави червени петна, и каза:
— Вече три дни скърбиш, Алис. Алън Белмонд не заслужава повече от три дни да линееш тук за него, без да ядеш. Смазана си от шока, който си изпитала, когато си го намерила, а не от самата загуба. Слушай, аз също бих искала чаша чай и една от тези пресни кифлички, за които говореше Джеси.
— Да, госпожо — каза Алис и изтича вън от гостната.
Джеси се обади:
— Не знаех, че Алис можела да се движи така бързо. Възхищавам ви се, госпожо.
Уилхелмина погледна за миг Джеси, вдигна важно брадичката си и се обърна към Гленда, която сега седеше на ръба на канапето, цялата нащрек, готова да бъде огледана и оценена.
— Добре изглеждаш, Гленда, но тази твоя рокля е подкъсена твърде много. Освен това прекалено голяма част от бюста ти е изложена на показ. Ето, вземи. — Уилхелмина й подаде една бяла ленена кърпичка. Гленда я взе и се втренчи в нея безпомощно. — Разстели я върху бюста си, скъпа — обясни й с усмивка Уилхелмина.
— Ами ти, Джеси… Да, за да говоря с теб, първо трябва добре да се успокоя. Ти си си такава, каквато винаги си била. Е, поне не миришеш на кон днес. Нямам повече кърпички, иначе щях и на теб да ти дам една, за да си подпълниш нагръдника на тая рокля. Непременно ще говоря с майка ти. Необходимо е да има и рокли, които са шити само за теб.
Джеймс, който вече трябваше да е свикнал със своята майка, след като толкова години я беше наблюдавал в разгара на нейните акции, едва не се задави от раздразнение, когато каза:
— Мамо, мисля, че трябва да седнеш. А, ето я и мисис Партридж с чая и кифличките. Точно така, вземи си две. Слушай, Алис, престани да припкаш натам-насам. Искам да разговарям с теб. Ела с мен в кабинета на Алън, моля те.
Кабинетът на Белмонд беше тъмна стая с тежки кожени мебели, тъмнокафяв мъхест килим и стени, покрити с книги, за които Джеймс знаеше, че мъртвият никога не ги беше отварял приживе. Джеймс лекичко притисна с ръка Алис Белмонд, за да я сложи да седне на един стол, после приклекна пред нея и хвана нейните бели ръце със своите.
— Майка ми е грубиянка, Алис, но е права. Алън беше негодник. На твоите плещи остава едно голямо имение. Има и хора, които зависят от теб.
— Аз съм жена, Джеймс. Не разбирам нищо. Нито пък Алън някога ми е обяснявал каквото и да било. Той винаги казваше, че трябва да ме намира тук винаги, когато пожелае. Твърдеше, че това била единствената ми роля, а също и раждането на деца. Сега него вече го няма. Чувствам се някак смразена. И няма кой да ми каже какво трябва да правя.
— Ти обичаше ли го, Алис?
— Искаше ми се да го обичам, Джеймс. Ти знаеш това. Вярвах, че ще мога да го накарам да забрави Ърсюла, но той така и не успя. Все ми повтаряше, че Ърсюла никога не говори такива глупости като мен. Казваше, че тя никога нямало да хленчи, да се вайка и да се оплаква като мен. Не, от един момент аз престанах да го обичам. Предполагам, че сега Бог ще ме прати право в ада.
— Аз пък мисля, че ти по-скоро беше освободена от ада. Ще надживееш всичко това, Алис, повярвай ми.
— Родителите му вече идваха тук, за да ме осведомят, че бизнесът не бил доходен, че много съжаляват, но за мен нямало никакви пари. Аз и не се интересувам от това, защото баща ми ще се грижи за мен. Той даваше зестрата ми на Алън под формата на малки годишни вноски и Алън се вбесяваше от това. Баща ми вече ми каза, че ще ми продължи годишните вноски и че не било нужно да се омъжвам повторно, ако не го желая.
— Радвам се, Алис. Недей да се притесняваш и за проклетите му съдружници. Адвокатът на Алън, Даниел Реймонд, ще се погрижи за тези злодеи. Може и да не те интересуват парите, но трябва да има някаква справедливост. Чуй ме, Алис, фермата съществува. Мисля, че ще бъде добре за теб да понаучиш някои неща за поддръжката и управлението на една конеразвъдна ферма.
— Тъкмо това чух и от Джеси. Обеща ми, че тя самата ще ме научи.
Това го накара да замълчи за момент. Какво, по дяволите, целеше Джеси?
— Изобщо не съм знаел, че двете сте такива добри приятелки.
— О, да, вече от години. С Нелда и Гленда също. По-рано винаги съм била под непрекъснатото покровителство на мама и татко. После се запознах с Джеси, която беше толкова свободна, която си правеше точно онова, което си поиска, без да обръща внимание, когато майка й крещи по нея, без да се притеснява, че е изгоряла на слънцето или си е скъсала роклята, или пък че я е ритнал кон. Джеси винаги е била смела. А аз винаги съм била страхливка. Но тя твърди, че това може и да не бъде вечно. Че сега вече нямам съпруг, който да ми нарежда как да живея. Мога да правя, каквото си поискам, и да бъда такава, каквато поискам. Тя смята, че из ще успея да се отърва от това чувство на смразеност. И че парите ще ми помогнат да се размразя още по-бързо.
Джеси ли беше казала всичко това? Добре ли беше чул? Джеймс винаги бе смятал, че Алис Стодърт Белмонд беше от онзи тип жени, за които е абсолютно задължително да имат съпруг, за да се грижи за тях, или поне брат, чиято роля той, Джеймс, беше възприел. Затова сега само можеше да я зяпа с ококорени очи. Дали в този тих гласец не беше доловил някаква решителност, която никога преди не беше чувал?
Той каза:
— Джеси не е чак толкова свободна, Алис. Тя все още е момиче. Все още е дъщеря, която живее при баща си. Нейната майка все още я напътства какво да прави.
Сълзи проблеснаха в очите на Алис:
— Значи ти не смяташ, че тя може да ми помогне?
— Не съм казал това. Само ти обяснявам, че не всичко е винаги точно такова, каквото изглежда на пръв поглед. Чуй ме сега, Реймънд и аз ще се срещнем с някогашните съдружници на Алън. След това той ще мине оттук с едни документи, които трябва да подпишеш. Ти само гледай да се храниш повече и да се „размразяваш“, точно както ти е казала Джеси.
— Ами Мортимър Хаки? — попита Алис и лекичко потрепери.
Хаки беше собственик на малък развъдник за състезателни коне на запад от Балтимор. Той беше дребнав, нечестен и благодарение на такива като него конните надбягвания често си спечелваха лоша слава.
— Какво общо може да има този мошеник в случая?
— Иска да купи фермата. Мисля също, че иска да заеме и мястото на Алън. Откакто убиха мъжа ми, той идва тук поне по пет пъти на ден. И държи ръката ми прекалено дълго, Джеймс, а веднъж дори ме целуна по бузата. Искаше ми се да повърна. Ужасен и противен е този човек.
— Кажи на мисис Партридж повече да не го пуска вътре. Аз самият ще говоря с него, Алис.
Когато се върнаха в гостната, Джеймс чу майка си да крещи така гръмогласно, че можеше да я чуе дори и часовият на другия край на Сейнт Пол Стрийт.
— Няма нищо по-жалко от момиче, което не уважава по-възрастните. Ти, Джесика Уорфийлд, да не си посмяла друг път да ми говориш по този начин! Няма да ми се противопоставяш за неща, за които знам, че са абсолютната истина.
— Но, госпожо, Нелда се омъжи за съпруга си, защото тя сама го поиска. Грешите, като твърдите, че мама я е накарала да се омъжи за Бреймън. Що се отнася до татко, той казваше, че ще му се обърнат
