когото ще оставя да ми пречи. Няма да те бия, Уиндам, само ще пръсна жалкия ти мозък.
— Аз съм спал с Алис? Тъпо копеле!
Хаки рязко насочи пистолета си право към сърцето на противника си. В този миг Джеймс скочи върху него, сграбчи ръката му и я изви нагоре. Изтрещя остър изстрел. Цял водопад от листа се посипаха по земята. Двамата мъже се бяха вкопчили един в друг, въргаляха се разярено и размахваха безполезно юмруци — всеки се опитваше да вземе надмощие над другия. Джеси напрегнато наблюдаваше Джеймс. По- едър и по-млад от двамата, той успя да забие юмрук в корема на Хаки. Хаки изрева пронизително, отскочи назад и се освободи за миг. После вдигна пистолета и хруптейки от омрача, каза:
— Ти, малък отвратителен мърльо, ти ли…
— Джеймс! Къде си? — Това беше гласът на Гленда. Джеймс не помръдна, но Хаки трепна и отклони вниманието си само за миг. Джеймс изкрещя:
— Не се приближавай, Гленда!
Хаки отново насочи пистолета си към него и се изсмя:
— Ти, малко копеленце, тебе аз ще те…
Джеси се прицели и стреля. Чу се изненадано скимтене, последвано от стенание. Пистолетът я ритна и тя се преметна назад. Отчаяно се опита да се вкопчи в клона, но само ожули до кръв пръстите си. Джеси изпищя и се строполи на земята.
Джеймс едва успя да вдигне глава по посока на неочаквания изстрел, когато Джеси падна с трясък право върху него, поваляйки го по гръб на земята.
Мортимър Хаки се надвеси над тях, с пистолет, увиснал в ръката му:
— Боже мили, Джеси Уорфийлд! Ти се опита да ме очистиш, отвратително, гадно момиченце! Уцели ме в проклетото ми стъпало. Заслужаваш направо да те…
Джеймс почти беше загубил съзнание, но някак си се държеше. Той се уплаши, че Хаки ще застреля Джеси и се приготви да се преметне върху нея.
В същия миг отново се чу гласът на Гленда:
— Джеймс!
Тогава се обади и госпожа Уорфийлд, която взе да мъмри дъщеря си на висок глас:
— Слушай, миличката ми, не трябва да излизаш тук с Джеймс. Знаеш ли какво говорят вече всички? Разбираш какво ще означава това, нали? Я почакай за момент, Гленда. Нещо не е съвсем наред тук. Къде е скъпият Джеймс?
Те бяха само на няколко метра разстояние. Джеси тръскаше главата си, за да я проясни. Джеймс се опитваше да си поеме дъх под нея, но лежеше, без изобщо да помръдва. Тя се уплаши, че може да е в безсъзнание. Успя да си отвори устата и тихо изсъска:
— Господин Хаки, най-добре е да се махате оттук. Не можете да убиете и двама ни. А пък идват и други хора. Не исках да ви прострелям в стъпалото. Всъщност се бях прицелила в ръката ви.
Мортимър Хаки бясно изруга, срита Джеймс по крака, а Джеси в ребрата и се изнесе през задната част на градината.
Джеси се отдръпна леко назад и взе да потупва Джеймс по лицето:
— Джеймс, събуди се. Съжалявам, че паднах върху теб. Моля те, събуди се. Не ми се сърди, моля те…
Джеймс примигна и отвори очи. Джеси лежеше върху него, гърдите й се притискаха върху неговите, а лицето й беше толкова близо, че той усети топлия й дъх върху устата си. Ако не беше толкова тъмно, щеше да може да преброи луничките по носа й.
— Ти направо ме уби — каза той. — Добре ли си?
— Просто съм малко като разглобена, струва ми се. Само минутка, и се махам от теб.
— Няма защо да бързаш. — Той вдигна ръце и нежно я отмести малко по-назад. Болеше го десният крак, а голяма част от тежестта й беше точно върху него. — Чувствам те за първи път като жена, Джеси.
— Ами че аз съм си жена. О, разбирам какво имаш предвид, искаш да кажеш, Божичко…
— О, не, само не ми разигравай тия сцени на девическа свенливост. Поеми си дъх и просто се измъкни от мен.
— Чух Гленда и майка ми.
Джеймс така и не успя да я отмести и на сантиметър повече, още по-малко пък да я махне изцяло от себе си и от градината изобщо.
— О, небеса! — измуча потресена госпожа Уорфийлд. — Гленда, с него е твоята сестра, не ти. Мили Боже, та тя лежи върху него! Как е било възможно да се случи подобно нещо?
Върху тях се изсипа още един грачещ тембър:
— Джеймс, мило мое момче, какво правиш тук с Джеси върху теб? Целува ли те, гали ли те?
Джеймс не можеше да повярва на ушите си. Това беше майка му. Миг след това чу и други гласове зад тях. Гласовете на поне пет — шест човека. Тогава омаломощен, затвори очи. Не можеше да повярва, че всичко това е истина.
Изпаднала в изстъпление, Гленда се разкрещя:
— Джеси Уорфийлд, ти си една мръсна кучка! Махай се веднага от Джеймс! Той е мой! Никога няма да бъде твой. Не мога да повярвам, че му се оставяш да те има точно тук, в градината. Та ти дори не си облечена в рокля.
— Е, да… Поршия Уорфийлд замислено сложи ръка върху устните си. — Изглежда, че това безобразие обърква много сериозно нещата. Но ти не се тревожи, Гленда, мила, всичко пак ще се уреди.
— О, Боже — Джеймс събра сили само за тези две думи.
Джеси беше натъртена и ранена, но все пак, мислеше тя, не чак толкова, колкото Джеймс. Тя държеше чаша горещ чай между дланите си и бавно сърбаше, за да се стопли. Джеймс пиеше коняк и гледаше втренчено в някаква неопределена точка.
Бяха ги настанили в гостната на госпожа Уиндам — много хубава стая, мислеше Джеси, но я дразнеха единствено тези нюанси на прасковен цвят. По канапетата — брокат със светъл прасковен цвят, по столовете — коприна с тъмен прасковен цвят. Навсякъде — оттенъци на праскова. Градската къща на госпожа Уиндам се намираше точно до тази на Бланчард, затова беше съвсем естествено всички да се съберат тук. На Джеси й се искаше единствено да умре. Отново погледна към Джеймс. Той гледаше така втренчено към решетката на камината, сякаш искаше да я изяде, или може би просто да я сдъвче и да я изплюе върху някого — навярно върху нея.
Баща й, майка й и Гленда бяха тук, но за нейно огромно удоволствие в момента мълчаха.
Госпожа Уиндам беше седнала на канапенцето точно срещу Джеси. Изглеждаше дълбоко замислена.
Гленда грациозно притича през стаята и разпервайки полите си, коленичи до стола на Джеймс:
— Не трябва ли доктор Хулахан да те види, Джеймс?
— Не — отвърна Джеймс, без да я погледне. — Той сигурно оправя стъпалото на Хаки. Нали там го простреля, Джеси?
— Да, струва ми се. Той те изрита с лявото си стъпало.
— Той и теб те изрита. В ребрата ли беше?
— Да, но само малко ме боли, нищо повече.
— Оливър, готов ли си вече да слушаш?
Оливър Уорфийлд се потърка по челюстта:
— Не знам какво да кажа, Джеймс. Видях Джеси, просната отгоре върху теб. Видях я и да те целува.
— Не ме е целувала.
— Тя плъзгаше пръстите си по цялото ти лице. Всички видяха това. Е, добре. Кажи, каквото имаш да казваш.
— Имах спор с Мортимър Хаки. Заплашваше, че няма да остави на мира Алис Белмонд. Намерението му е да се ожени за нея и да вземе конеразвъдната ферма. Но иска аз да не си пъхам носа в тази работа. В един момент спорът ни стана доста разгорещен. Нямах никакво намерение да излизам с него в градината, но
