Господинът й се усмихна:
— Дошъл съм, за да ви придружа до долу, госпожице Уорфийлд. Дукесата предположи, че може би ще се чувствате по-удобно, ако хванете под ръка, вместо сама да крачите покрай всичките тези портрети на Уиндам, които й лазят по нервите, както тя самата често се изразява.
— Благодаря ви, сър. — Тя внимателно пъхна длан под неговата ръка. — Аз се казвам Джеси.
— Вие от Колониите не държите на никакви официалности, но това е просто прелестно. Изправете си главата. Така е по-добре. Предполагам, че господин Джеймс много се притеснява за вас.
— О, не, хич и не го е грижа, той…
— Да, слушам ви?
— Съжалявам. Едва ли ще ви е приятно да чуете, че Джеймс дори не знае дали съм жива. Предполагам, че е възможно да е малко притеснен, защото и той беше част от моето падение.
— Интересни неща са това паденията. Вашето падение по-необикновено ли беше, или просто някое съвсем обичайно, от онези, които се случват всеки ден?
Тя избухна в смях. И продължи да се смее така, почти до сълзи, а важната особа до нея просто се усмихваше любезно, докато тя най-накрая се успокои.
— Знаете ли, струва ми се, че не съм се смяла почти от два месеца насам? Божичко, това ми се отрази доста добре.
— Бих казал, че утре ще се смеете още повече, когато отидете да яздите.
— Да яздя? Както съм правила у дома? О, не, сър, графът и графинята едва ли държат толкова отпуснато своите слуги, а аз съм точно това. В Америка щях да бъда чиновничка, но тук, естествено, съм с ранг само на прислужница.
— Вие вечеряте с графа и графинята.
— Това е нещо съвсем друго. Те просто искат да научат всичко за Джеймс. Той им липсва.
— Да, той е интересен човек. Преживя толкова много неща, но не се предаде и дори стана по-силен и по-мъдър след всичко това.
— О, знам, че съпругата и детето му са умрели.
— Всъщност това е само едно от многото неща. Сега си внимавайте в краката. Тези стъпала могат да бъдат опасни за всички жени, както и за мъже, ако са попрекалили с пиенето.
Джеси не каза нищо повече, докато интелигентният възрастен мъж не я доведе до най-долното от внушителните дъбови стъпала. Най-после тя стъпи стабилно върху черно-белия италиански мрамор на преддверието, което беше по-голямо от целия първи етаж на бащината й къща.
Чувстваше се точно като човек от дълбоката провинция. Смехът й беше изчезнал. Тя се огледа и усети същия ужас, който беше изпитала, когато влезе през онези двойни, почти катедрални врати, с техните огромни месингови чукала във формата на лъвски глави.
— Никога не съм си представяла, че може да съществува такава разкошна къща, сър.
— Ще свикнете с нея. Като дете дукесата я мразеше, намираше я за студена и смазваща, но сега вече страшно се гордее с нея. Хайде сега да ви заведа при графа и дукесата. Тази вечер те са в малката Златна стая. Господин Сампсън смяташе, че през първата ви вечер тук, там ще се чувствате най-добре.
— Според Джеймс графът е нарекъл жена си „дукесата“ още когато била на девет години.
— Да, точно така.
— Вие гост ли сте тук, сър? Или също сте граф? А може би дук?
— Доколкото знам, не съм такъв. А сега искам да вдигнете главата си високо, да изправите раменете си и да се усмихвате. Дръжте се така, сякаш сте кралицата на Америка, която е благоволила да ни посети. Ще се опитате ли да го направите?
Джеси преглътна притеснено.
— Ще се опитам. Вие няма ли да дойдете с мен?
— Не тази вечер. Ще се видим утре.
— Благодаря ви, сър.
— Винаги на вашите услуги.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джеси още не можеше да се опомни. Тя седеше тук, в безкрайно скъп стол, който беше поне на сто години, държеше сребърна вилица, тежка почти колкото ръката й, и си взимаше пресен градински грах от чиния, по която имаше повече злато, отколкото във всички венчални пръстени от Балтимор, взети заедно.
Тя разбираше, че това не беше официална банкетна зала, а по-скоро просто малка уютна трапезария, която не беше много по-голяма от огромната гостна на майка й. Стените бяха боядисани в бледожълто. Фасадната стена цялата беше остъклена, а ефирните копринени пердета бяха повдигнати встрани, за да се открива поляната отпред с добре окосената трева, която се сливаше по-нататък с гъста дъбова гора. Тя чу някакъв странен звук, който толкова я стресна, че изпусна вилицата си.
— Няма нищо — поясни дукесата. — Това беше Фред.
— Фред?
— Фазанът. Той непрекъснато се пали и се влюбва в Клоринда, но тя се прави, че изобщо не го забелязва. Всъщност тя е само една малка капризна кафява паунка. Той постоянно развява около нея великолепната си опашка, но уви, без успех. Сега ни се оплаква за това. Просто не му обръщай внимание.
— Добре. — Да не обръща внимание на влюбен фазан? Е, щом това беше Англия, ще трябва да свикне да приема неограничен брой чудатости.
— Хареса ли ти това, което Маги направи с косата ти? — попита графът.
Ръката й смутено се вдигна към дебелите плитки, завити на върха на главата й във формата на кръг. „А сега да пуснем няколко малки «палавничета», както ги наричам аз — беше казала Маги, — за да се омекоти ефектът около сладкото ти личице. Ето така. Просто ги издърпай надолу и ги остави свободно да се къдрят, накъдето си пожелаят.“
— Чувствам се така, сякаш не съм аз — отвърна Джеси.
— От мъжка гледна точка изглеждаш прекрасно — каза графът и набоде с вилицата си парченце от варената агнешка плешка, залята с бял сос. След това се ухили. — Извини ме, но тази вечер главен готвач е Баджър. Той искаше да приготви нещо по-особено специално за теб.
Джеси покорно си отряза парченце от телешките котлети, гарнирани с пресни моркови и ориз. Беше превъзходно. Тя си взе още веднъж, после се престраши още веднъж.
— Джеймс ми е казвал, че Баджър може да сложи в малкия си джоб дори личния готвач на краля в Карлтън Хаус.
— Опитай непременно рагуто от патица и зеления грах — обади се дукесата. — Да, Джеймс винаги казва, че когато му готви Баджър, всеки път има опасност да се пръсне от лакомия и преяждане.
— Ах! — Джеси притвори блажено очи. — Как вие двамата успявате да останете толкова слаби?
Ако Джеси не грешеше, в този момент графът се ухили на дукесата като мъж, който току-що е откраднал една целувка от жената на проповедника.
Неговата съпруга го погледна намръщено, а после каза:
— На нас Баджър не ни готви така всеки път.
— Точно така — бързо се съгласи графът. — Е, кажи ни сега, какво все пак е мнението ти за Маги и нейните способности?
— Маги каза, че вече изглеждам великолепно. — В гласа на Джеси звънна такова неверие, такова огромно притеснение, че и графът, и дукесата заедно се разсмяха.
— И действително е така — съгласи се графът. — Опитай и пъстървата по женевски. Освен това изглеждаш великолепно в роклята на дукесата. Когато тя я обличаше, винаги придобиваше някак нездраво блед вид с тази нейна черна коса и толкова бяла кожа. Да, наистина, смарагдовозеленият цвят ти отива. Изненадан съм само, че не е била в гардероба на Маги.
— Маги реши, че ще разреши и на Джеси да я пробва — обясни дукесата. — И че ако Джеси не може да я оцени по достойнство, тогава тя ще си я измъкне, докато Джеси спи, и сама ще си я носи, защото била
