бели зъби, а в извивката на челюстта й личеше повече непреклонност дори от тази на Джеймс. Беше висока и стройна, с хубава стремителна походка. Кожата и беше млечнобяла, а пръснатите тук-там лунички но носа й бяха просто очарователни. Какво тогава му ставаше на Джеймс? Едва ли още скърбеше по Алис, която беше мъртва вече от три години.
Джеси отвори клепачи и точно пред себе си видя чифт тъмносини очи, които бяха само на два-три сантиметра от лицето й.
Тя изпищя.
— Ш-ш-т — каза й съвсем млад и тънък глас. — Ако не мълчиш, Спиърс ще дойде, ще ме вземе под мишница и ще ме изнесе. Не исках да те уплаша.
Беше просто едно дете и то говореше с онова смешно сковано произношение, с което говореха всички в тази чудновата страна.
— Добре — каза тя. — Ще си мълча. Не мога да разбера от какво толкова се уплаших. Ти не си допираше носа до моя, нито пък нещо такова. Не мога да понасям хора, които пищят.
— Аз също.
— Знаеш ли, че си доста тежичък? Би ли могъл все пак да се отместиш малко встрани?
— О, да, разбира се. Е, така по-добре ли е?
Джеси можеше отново да диша спокойно. Тя си помисли, че сигурно беше посиняла от липса на въздух и най-вече заради това се беше събудила.
— Много по-добре. Виж сега…
— Ти говориш много смешно, точно като чичо Джеймс в началото, когато се връщаше тук, докато отново се научи да говори правилно. Татко казва, че това е, защото идвал от дивашки земи и ние всеки път трябвало отново и отново да го цивилизоваме. Аз винаги съм около чичо Джеймс, за да му помагам пак да научи английски.
— Ти си Антъни.
— Да, кръстен съм на Антъни Уелиз, граф Клер, който е бил много добър приятел на дядо ми. Аз никога не съм виждал нито един от двамата, но казват, че граф Клер бил страхотен джентълмен, който през едната половина от годината живеел в Италия, а през другата половина — тук, в Англия.
Джеси вече съвсем се беше разсънила, очарована от този изблик на доверие от едно малко момченце, което един ден сигурно щеше да стане поне толкова красиво, колкото баща си.
— Твоята майка ми каза, че яздиш като кентавър.
— Наистина ли ти каза това? Като кентавър? Сигурна ли си, че не си разбрала грешно, защото си американка?
— Честна дума, не съм. Слушай, Антъни, аз съм Джеси. Ще бъда бавачка на Чарлз, а теб ще те науча всичко за конете. Знаеш ли, аз също яздя като кентавър и участвам в надбягвания.
— Ама наистина? Мама казваше, че леля Франсис е единствената жена, която е виждала да участва от време на време в надбягвания.
— Ти непрекъснато ме засипваш с имена, които никога преди не съм чувала. Дай ми малко време да се ориентирам в обстановката, Антъни, а после добавяй само по едно име на ден, става ли?
— Трябваше да се сетя, че си дошъл да тормозиш горката Джеси.
— Татко? — Антъни се претърколи и скочи от леглото. С развята около глезените му пижама той се втурна към вратата, където стоеше неговият баща, облечен в костюм за езда и с красиви черни ботуши, които светеха като лъскаво огледало. Графът вдигна своя син високо над главата си, после го спусна по- ниско, за да го прегърне и да го целуне.
— Майка ти си помисли, че може да си се изплъзнал от зоркото око на Спиърс. Ти си толкова шавлив и хитър, момчето ми. — Той погледна към Джеси, която се опитваше да издърпа одеялото до брадичката си. — Бяхме решили да го заключваме в мазето долу, но той умее така хитричко да трака със зъби, сякаш е измръзнал от студ, че слугите всеки път се хващат на въдицата. Никога не са го оставяли там повече от пет минути. Какво ли трябва да направим? Ето че сега го открих точно където майка му се досещаше, че ще бъде. Слушай, Антъни, нали не си събудил Джеси?
— О, не — побърза да отговори Джеси. — Аз се събудих съвсем сама и тогава видях Антъни да стои до вратата, тих като мишка. Той просто ме чакаше да направя нещо.
Антъни я погледна одобрително и се обърна към баща си:
— Тя говори смешно, точно като чичо Джеймс. Можем ли да я вземем с нас на езда, татко? Тя твърди, че е добра в язденето. Аз й обясних за леля Франсис, но тя пък ми каза, че вече й се били събрали прекалено много имена в главата, затова не трябвало да й сервирам по толкова имена наведнъж.
— Точно така, чудесно ти го е казала. Хайде, сега отивай при Спиърс да те облече. След закуска всички отиваме да пояздим.
Антъни стисна още веднъж баща си за врата и се смъкна надолу в краката му.
— Ще те видя след закуска, Джеси — извика той възторжено, шмугна се зад баща си и офейка през вратата.
— Той е изцяло ваше копие, милорд — каза Джеси. — Жените ще се тълпят след него, когато порасне.
— Ще се опитам да не се смущавам от факта, че ви намирам в женска спалня, милорд. — Това беше дукесата. Тя носеше прекрасен тъмносин костюм за езда, с кокетна синя кадифена шапчица, върху която се извиваше щраусово перо. Джеси никога не беше виждала толкова красива жена през живота си. Всъщност, докато ги гледаше двамата един до друг, си даваше сметка, че те изглеждаха забележително еднакви. В края на краищата бяха братовчеди. Красиви братовчеди.
— Добро утро, Джеси. Как спа?
— Като заклана — отвърна Джеси и се прозина, просто не можеше да се сдържи.
— Аз ще отведа съпруга си от твоята спалня, за да можеш да се измиеш и да се облечеш. Ето че и Нед ти носи леген и вода. Ще се видим долу.
— Ами Чарлз?
— За разлика от брат си — отбеляза графът — Чарлз все още не разбира, че ти си тук, за да се грижиш за него. Затова и в този момент е съвсем равнодушен към теб, а пък и другата бавачка му помага да се оригне, след като дукесата го оставя да се храни почти цял час.
Двадесет минути по-късно в стаята й влезе Маги. Джеси тъкмо си беше сплела косата и се надяваше, че го е направила точно както Маги предната вечер. Маги беше преметнала през ръката си тъмнозелен дамски костюм за езда.
Огледа я за няколко секунди, после каза:
— Я седни за момент, Джеси. Мисля, че си схванала как се прави, но само наполовина.
Джеси седна.
— Е, милото ми, нали не е нужно да изглеждаш ужасно красива през цялото време, като мен? Аз съм длъжна заради къщата и заради съпруга си да бъда като истинска перла през деня, а вечер и нощем — като диамант. Ама то на тебе още не ти трябва да ги знаеш тия неща. Не е нужно да сплиташ и разплиташ плитки през цялото време. Трябва просто да ти е удобно. Нека да оставим за вечерта сплитането на всички ония плитчини. Какво ще кажеш да направим само една единствена за сутринта? Ето, виж сега как се сплита, за да стои изправена. Готово. Значи после я извиваме нагоре, ето така, и я прихващаме. Нищо сложно. Накрая трябва само да поразпуснеш малко цялата си коса. — Маги огледа пристегнатата назад коса, взе дръжката на гребена и малко я поотпусна отгоре и отстрани. После издърпа надолу няколко „палавничета“, които се накъдриха безразборно около лицето й. Онова, което падаше над ухото й, я гъделичкаше, но Джеси реши, че ще може да свикне с него. Тя само се гледаше втренчено в огледалото. Ефектът беше просто поразителен.
— Ето, виждаш ли, това е всичко. Утре аз ще гледам, а ти ще се опиташ сама да го направиш.
— Благодаря ти, Маги. Просто не мога да повярвам колко по-различна може да ме направи една прическа. О, ти пак ще мажеш с крем лицето ми.
— Да, и този път ще ти оставя крема на теб. Използвай го сутрин и вечер преди лягане. Е, ако си омъжена, ще трябва да го използваш и когато мъжът ти те спохожда в леглото. Моят Сампсън казва, че ако Баджър прибави само малко ванилия към крема, тогава ще му се прииска да оближе… е, всъщност това
