— Маги, би ли проверила, ако обичаш, дали Джеймс е готов да тръгва?
Маги, която не беше глупачка, само смигна на Джеси и се измъкна от стаята, подхвърляйки през рамо:
— Изглеждаш като истински бонбон, Джеси. Искам да погледнеш към всеки мъж, като слезеш долу. Ще видиш, че всичките ще откачат от страст, само като минеш покрай тях.
— Вярно е — каза дукесата веднага щом Маги излезе от спалнята и затвори вратата. — Е, Джеси, искаш ли да ме питаш нещо?
— Да ви питам нещо? О, искате да кажете нещо за секса?
— Ами, всъщност да. Просто ме приеми като твоя по-голяма сестра.
— Мисля, че знам всичко, дукесо. В края на краищата съм израснала сред конете. Джеймс ще ми се качи на гърба и ще си го намушка в мен. Това е цялата работа.
Дукесата мило й се усмихна:
— Е, не е изключено да ти предстои малка изненада. Но можеш да се довериш на Джеймс, че ще направи всичко, както трябва.
— Да. — Джеси се обърна и отиде до широката остъклена тераса, вторачвайки се към западната ливада. Къде ли бяха Фред и Клоринда днес, на сватбения й ден? После тихо каза: — Той е бил женен. Знае всичко за една съпруга.
— Джеси? Това притеснява ли те?
Тя махна с ръка, сякаш за да пропъди неприятните мисли, и отново се обърна с лице към дукесата.
— Не, би било глупаво. Просто сега се замислих. Джеймс е имал жена и затова знае всичко за всички неща. Тя красива ли е била, дукесо?
— Алиша ли? Красива беше, наистина. Много мъничка, с толкова руса коса, като на ангелите, дето си ги виждала по картините, и с най-сините очи, които можеш да си представиш. Но стига толкова за Алиша. Горкото момиче отдавна умря. Истинска трагедия наистина, но тя няма нищо общо с теб, Джеси.
— Тя помагала ли му е с „Кандълторп“?
— Ако имаш предвид дали му е помагала да обучава конете или дали е чистила тор от оборите, не. Тя изобщо не би се захванала с подобно нещо.
— Седяла си е в гостната и е сервирала чай? Не е яздила, нито е участвала в надбягвания?
Дукесата се усмихна на жлъчната нотка в гласа на Джеси.
— Забрави за нея. Хайде, ела сега да видим дали съпругът ти е готов да тръгва.
В своя пищен златист костюм за езда Джеси бе изгледана от епископа на Йорк така, сякаш беше екзотична птица от друг свят. Тя се почуди дали след цялото количество шампанско, което беше погълнал, все още можеше да разпознае в нейно лице булката.
— Предполагам — каза той с надебелял глас, — че един такъв златист тоалет за езда е типично американски. Но нима Нейно височество е одобрила това неочаквано зрелище?
— Да, одобрих го — отвърна сухо дукесата, след което бързо хвана Джеси за ръка и я отведе нататък.
Тя се сбогува с всичките гости, после се обърна към дукесата и я погледна в очите:
— Аз не го заслужавам, но въпреки това вие бяхте така добра с мен. Мога ли от време на време да идвам да виждам Чарлз и Антъни?
— Добре дошла си винаги, когато пожелаеш — отвърна графът и се приближи, за да притисне Джеси в обятията си. — Онези ужасни педанти стоят строени всички заедно, за да ви пожелаят, на теб и на Джеймс, всичко най-добро.
— Ела, Джеси. — Джеймс хвана ръката й, обвита в ръкавица, и я преведе през големите, масивни врати на „Чейс парк“ надолу по изтърканите стълби, където четиримата педанти стояха с широки усмивки върху лицата си.
Баджър подаде на Джеймс една огромна покрита кошница:
— Сложил съм ви малко агнешки котлети и краставици, парченце ябълков пудинг и едно от любимите неща на Джеймс — варен телешки джолан. Сигурно ще ожаднеете, докато яздите натам, затова съм сложил и малко от шампанското на графа. Много е студено, за това побързайте да го изпиете.
— Ето и едно бурканче крем за тебе, Джеси — каза Маги. — Не забравяй обаче, че вече не можеш да си го слагаш на лицето преди лягане. Това само ще разсмива или разплаква съпруга ти, в зависимост от настроението му в момента.
— Аз пък бих искал да ти подаря чифт обици, Джеси — приближи се към нея Сампсън. — Моята Маги ме уверява, че те ще изглеждат превъзходно на малките ти ушички.
— Боже мой, Сампсън, та това са сапфири!
— Да, моята Маги ги пробва, за да се увери, че ще ти отиват. Я ги вдигни до ушите си, за да преценим още сега. Какво ще кажете, господин Баджър?
— Мисля — бавно каза Баджър, като внимателно ги оглеждаше, — че не се връзват със златистия цвят. Имат прекалено подчертан цвят, който не върви точно на този оттенък. Да, както аз никога не бих сервирал сладки картофи с боровинки, така и ти никога не би трябвало да носиш тези обици с това златисто.
— Аз пък мисля, че цветовете се допълват много добре — изкоментира Спиърс и лекичко отмести Баджър встрани, за да погледне сам. — Но съм съгласен, че сладките картофи никак няма да подчертаят вкуса си, ако бъдат сервирани заедно с боровинки.
— Е, аз така или иначе няма да ги нося, щом като скъпият ми Сампсън вече ти ги даде — успокои атмосферата Маги. — Какво ще кажеш за тях, Джеси?
— Аз пък харесвам ушите й голи — изтърси Джеймс.
Баджър доби вид на готвач, чийто кейк току-що, беше хлътнал точно в средата. Спиърс заприлича на недоволен съдия. Сампсън погледна към ушите на жена си и се ухили безсрамно. А Маги само потупа Джеси по ръката и й каза да прави с тях, каквото пожелае:
— Можеш да имаш доверие на Джеймс да подбере тоалетите, на които ще ти отиват най-добре.
Изражението върху лицето на Спиърс беше сурово и Джеси забеляза, че той гледаше към Джеймс. Целият беше облечен в черно.
— Благодаря ти, Спиърс — каза тя.
— Да се грижиш добре за Джеймс — каза той, а тя едва не се разсмя при тази мисъл.
— Ще се постарая.
— Да не му позволяваш да се отклонява от пътя си.
— От кой път, Спиърс? — попита Джеймс и премести кошницата с храната от лявата си ръка в дясната. — Тези проклети котлети тежат колкото новото седло, което купих за Джеси.
— Какво ново седло?
— Това е тайна. Обещаваш ли, че ще се направиш на изненадана, когато ти го подаря?
— Обещавам. От кой път, Спиърс?
Този път той се усмихна:
— Ще разбереш от кой път, когато му дойде времето, Джеси. Ако ти потрябваме за нещо, само ни изпрати съобщение. Ще дойдем при теб по възможно най-бързия начин. Обещаваш ли?
— Обещавам — каза тя, надигна се на пръсти и сърдечно го целуна по бузата. — Миришеш хубаво, Спиърс. Да не използваш някой от кремовете на Маги?
Баджър избухна в смях. Маги се изкиска. Сампсън се изкикоти. Спиърс не реагира. Булката и младоженецът се разсмяха и им помахаха с ръце, докато редом един до друг се отдалечаваха надолу по красивата алея на „Чейс парк“, оградена с дървета — Джеймс, яхнал Бертрам, сив жребец с бял нос от расовите коне на Крофт, а Джеси, възседнала Есмералда, червеникавокафява кобила от расовите коне на Родърмир.
Следобедът беше топъл, слънцето грееше ярко над главите им, а небето беше осеяно с бели облаци. След около петнадесет минути Джеси каза:
— Джеймс, може ли да отворим шампанското сега?
Той я погледна. Тя не беше казала и дума, откакто бяха напуснали „Чейс парк“. Яздеше Есмералда с някаква целенасочена напрегнатост — той знаеше това, защото я беше виждал такава по време на състезание, но защо тази напрегнатост сега? Бузите й бяха зачервени от язденето, косата й се вееше на дълги свободни кичури изпод тази толкова провокираща шапка за езда на главата й, с това перо, което се
