глас, изпълнен с типичната английска арогантност, защото знаеше, че това ще я предизвика да се нахвърли върху него:
— Наистина, Джеси, кажи най-после нещо. Аз и баща ти искаме да се върнем при нашето бордо. Твоето прекъсване беше съвсем ненавременно, знаеш ли? Ако не се вдигнеш, просто ще ми се наложи да излея върху тебе това ведро с вода. То би трябвало да те направи малко по-пъргава. Слушай, Оливър, не виждаш ли нещо зеленикаво и лъскаво в тая вода? Дали пък това на повърхността не е тиня?
Джеси Уорфийлд отвори очи, колкото и да не й се щеше. Успя да удържи на изкушението да лисне ведро с вода в лицето на Джеймс Уиндам. Искаше й се да може да изчезне, но не й оставаше нищо друго, освен да си понесе последствията.
— Добре съм, папа. Беше лошо падане, но просто само се замаях за кратко време. — Тя трогателно се усмихна на баща си.
— Ти си си замаяна още по рождение — уточни Джеймс и протегна ръка към нея.
Тя се вкопчи в дланта му и го остави да я измъкне от хранилката със сено. После започна да изтупва дрехите си.
— Подслушваше ли ни? — попита Оливър. — Вярно ли е това, което твърди Джеймс?
Тя взе да се изтупва още по-усилено.
— Хайде, Джеси, разбира се, че ухото ти е било залепено върху тавана на канцеларията. Навярно си искала да чуеш дали няма да издам някоя състезателна тайна.
— Всъщност — каза Джеси и се изправи, за да гледа Джеймс право в очите — ти нямаш и пукната състезателна тайна, която би могла да ме заинтересува. Аз знам повече за надбягванията, отколкото ти, Джеймс.
— Джеси, Джеймс се съгласи, че може и да е късоглед, но той е млад.
— За какво говориш, папа?
— Нима не помниш? Нали ми каза, че не искаш да се омъжваш, защото всички мъже били егоистични, късогледи свини.
— Ти ме чу да се съгласявам, че съм късоглед, Джеси. Чула си всичко. Я сега да поосвежиш паметта ми. Говорихме ли за теб и за множеството твои недостатъци?
Тя сведе поглед и той се вторачи в нея. Не му се наложи да навежда много главата си, защото тя беше висока, тия нейни крака бяха дълги почти колкото неговите.
— Какво, по дяволите, имаш върху лицето си?
Оливър се вгледа в нея отблизо:
— Да, наистина, Джеси, какво е това нещо но целите ти бузи и по носа?
Тя рязко закри лицето си с длани и отстъпи крачка назад, при което се блъсна в хранилката със сено и отново падна в сламата, размахвайки ръце.
Джеймс се разсмя, кръстоса ръце на гърдите си и каза:
— Струва ми се, Оливър, че твоята дъщеря тук се опитва да прикрие луничките си с някаква маска, дето я знаят само жените. Но пък това ме кара да се чудя, дявол да го вземе, как тогава тя е научила рецептата.
— Слушай, Джеймс, Джеси е жена. Ето, сега си спомням, че само преди месец тя не можа да участва в едно надбягване, защото…
Гласът на Оливър Уорфийлд изведнъж рязко секна. Неговата дъщеря с мъка се измъкна от хранилката със сено и без да каже и дума повече, избяга от конюшнята, оставяйки зад себе объркания си и смълчан баща и притихналия Джеймс Уиндам.
— Е — обади се след малко Оливър, — я ми кажи за граф и графиня Чейс. Как мислиш, дали някога ще дойдат в Мериланд?
Джеймс не само изглеждаше объркан, но и вътрешно се чувстваше така. Неочакваното падане на Джеси през покрива го беше развеселило и го бе накарало да усети някакво много мъничко, но искрено съжаление към нея. Когато баща й се опита да й се притече на помощ, той я накара да се почувства още по-смутена. На всичкото отгоре я бяха хванали с оная гадост по лицето. Беше му замирисала на краставици.
— Какво, Оливър? А, моите английски братовчеди. Точно сега са се натоварили с твърде много задължения. Дукесата роди второ дете, още едно момченце, само преди три месеца. Кръстиха го Чарлз Джеймс. Аз съм му кръстник. Тъмнокос е като баща си, но пък има тъмносините очи на майка си. Сега всъщност,
— „Дукеса“. Винаги съм си мислел, че това е доста странно име.
— Нейният съпруг й залепи това име още когато тя беше на девет, а той на цели… четиринадесет години. Тя беше много сдържана още тогава, разбираш ли — изключително хладнокръвна и спокойна във всякакъв критичен момент. И все още е такава, освен по отношение на Маркъс. Той изпитва страхотно удоволствие да се държи невъзпитано и нахално и обича да постъпва така най-вече, когато е при нея. Това буквално я влудява. Понякога дори я кара да повиши тон с една октава, което, съвсем не е в стила й.
— Тя пише песнички, нали така ми беше казал? Въпреки че е богата и че е графиня?
— Да, и е доста добра в това отношение.
— Но това е мъжка работа.
Джеймс го погледна изненадан.
— Сигурно. Всъщност никога преди не съм се замислял за това. То си е част от нея, дарба, която тя притежава и която всички считат за съвсем естествена — или поне сега вече я приемат за такава.
— Точно както моята Джеси има дарба за конете — каза Оливър. — Мнозина приемат нейната дарба като нещо съвсем естествено. — Той побутна Джеймс обратно към канцеларията си. — Имаме да си допием още малко от твоето бордо.
— Ами, в моята чаша е останала само глътчица — каза Джеймс натъжено. — Какво добро изобщо могат да ти направят едни краставици?
Два дни по-късно Соубър Джон оплоди Суийт Сузи. Ослоу наглеждаше помощниците в конюшнята как се оправят и с жребеца, и с кобилата, които вече цяла седмица бяха разгонени.
— Време е — беше казал Ослоу. — Нея вече я проверих и видях, че й е време. Соубър Джон също е готов.
Прилепена към конюшнята, бараката за оплождане беше широка и чиста. Всеки от петимата помощници знаеше какво точно трябва да прави. Копитата на Соубър Джон бяха увити с мек памук, за да предпазят Суийт Сузи от нараняване. Самата тя беше внимателно придържана, докато Ослоу направляваше Соубър Джон как да се справи със своята задача. Възбуден от миризмата на кобилката, конят настървено се метна върху задницата й. За миг настъпи объркване. Едно от момчетата не беше чак толкова опитно и Суийт Сузи му се изплъзна. Тогава останалите момчета накараха Соубър Джон добре да се съсредоточи върху своето задължение, което той продължи да изпълнява с огромен ентусиазъм.
Ослоу отведе разтреперания Соубър Джон обратно в неговото отделение, като му обясняваше, че е страхотен и че ще получи допълнителна порция овес заедно със сеното. Поддържането на добро тегло при жребците беше много важно по време на размножителния период. Соубър Джон щеше да получи и допълнителна кофа с люцерна.
Що се отнася до Суийт Сузи, Джеймс ласкаво я потупваше по потния врат и бавно я водеше към заградената ливада пред конюшнята, за да я остави да се разхлади под сянката на три масивни дъбови дървета. Тя дишаше тежко и все още не се държеше стабилно на копитата си. Той й даде три ведра с прясна вода, заглади козината й с четка и тя доволно изпръхтя в дланта му.
Накрая Алън Белмонд я беше довел и доста неохотно беше платил на Джеймс таксата за жребеца. Алън си беше купил малка конюшня със състезателни коне на юг от Балтимор, след като се бе оженил за Алис. Имаше един период, когато искаше да сключи брак с Ърсюла, но тя не прояви никакъв интерес към него. Пък и нейната зестра не беше достатъчно голяма за Алън. Тяхната майка обаче имаше желание Алън Белмонд да й стане зет и това бе довело до пререкания, които пък станаха причина през следващите дни съседите им безочливо да се подхилкват пред Джеймс.
Той се надяваше, че Суийт Сузи ще роди едно първокласно жребче на Белмонд. Това щеше да издигне репутацията на Соубър Джон и на конефермата му. Джеймс даде морков на Суийт Сузи, потупа я по
