невинна и любеща…
— Не, аз не съм ангел. Ако се съмняваш в думите ми, просто попитай моята майка. А точно в момента ти наистина си мила и сладка. Бих казал, че ако си останеш същата като сега, ще бъдеш сладка, докато си жива. Това облекчава ли ти главоболието?
— Да — прошепна тя и пак затвори очи.
Джеймс беше достатъчно умен, за да не я оставя отново да задряма.
— Джеси, хайде, събуди се. Не искам да си размътваш мозъка. Събуди се.
Той започна с лъжичка да налива чай в устата й, за да я държи будна. След около половин чаша на нея й стана страшно лошо. Той държеше главата й, докато тя повръщаше.
— Изплакни си сега устата. Точно така. По-добре ли е вече?
Тя успя да кимне, но сега болката беше станала остра и нетърпима, сякаш някой блъскаше с чук в тила й.
— Аз нараних ли онзи ужасен барон?
— Да, успяла си, все пак. Но той все още не си беше взел урок, затова трябваше и аз да го прасна по муцуната. Проснах го като мъртъв върху френския килим, който ми е сватбен подарък от семейство Хоксбъри. Надявам се, че госпожа Катсдор се е погрижила Зигмунд да ги изпрати далеч извън границите на нашето имение…
— Той е много нещастен човек.
— Може и така да е. Това обаче не му дава правото да се опитва да те убива.
— Започна да ме души, но аз използвах един трик, на който ме е учил Ослоу още преди много години. Първо се отпуснах като мъртва, после го ударих с всички сили по ушите.
— Добре си го подредила, Джеси, браво на теб. Съжалявам, че не дойдох по-рано.
— Той има ли съпруга?
— Да. Тя не беше много близка с дъщеря си. Видях я миналата пролет в Тътли, докато си купуваше някакви панделки в един шапкарски магазин. Мисля, че се зарадва, като ме видя. Винаги съм смятал, че е възпитана и приятна жена. Сигурен съм, че тя не знае нищо за тия негови подвизи. — Джеймс дърдореше глупости, но знаеше, че трябва да я занимава, за да я държи будна. — Мисля, че накрая си избра една зелена панделка, която била „почти като цвета на очите ми“, както тя самата каза, когато я видя.
— Ти наистина имаш хубави очи, Джеймс. Дукесата ми разказа как с изключение на теб всички по- важни членове на фамилията Уиндам имали сини очи. Според нея твоите зелени очи внасяли нещо по- различно и забавно.
— Винаги съм мечтал да бъда по-различен и по-забавен. Ако ми позволиш, ще се опитам да те забавлявам до края на дните ни.
Чак пък такова постоянство й се стори подозрително, но Джеси не можеше да разсъждава над думите му точно сега, след като главата й беше толкова замаяна…
— Още когато госпожа Катсдор ги въведе в стаята, веднага разбрах, че не ми предстои среща с добре настроени посетители. Съжалявам, Джеймс.
— О, стига, Джеси, не си направила нищо лошо. Я ми кажи, мислиш ли, че ще можеш да останеш будна? Още не си много сигурна? Добре тогава, ще ти разкажа една история, която знам от Ослоу.
— Сигурно вече съм я чувала.
— Тогава ще я чуеш пак. Дръж очите си приковани в ангелското ми лице. Гледай ме как ще се рея пред очите ти. Та значи, по всяка вероятност първият чистокръвен кон, който тръгнал от Англия за Америка, бил Бул Рок. Знаеш ли това?
— За толкова невежа ли ме мислиш? Разбира се, че го знам.
— Аха, така значи, ами известно ли ти е кой е бил бащата на Бул Рок?
— О, Господи, главата ме боли ужасно, Джеймс, толкова ужасно, че ми е блокирана цялата памет.
Той я целуна по върха на носа:
— Знам, че те боли главата, но сега използваш това само като извинение. Не можеш да ме заблудиш. Бащата на Бул Рок не бил някой друг, ами самият Дарли Арабиан, роден през 1700, един от тримата родоначалници.
— Глупости. Измисляш си го.
— Не. Видя ли колко бързо те хванах? Не си затваряй очите, Джеси! Чакай да помисля. А, знаеш ли, че Чарлз I, преди да загуби главата си, е спечелил за Нюмаркет първата им златна купа през 1634? По дяволите, Джеси, събуди се!
— Златните купи са хубаво нещо. Аз имам повече златни купи, отколкото ти, Джеймс. Или поне баща ми ги има.
— Не са много повече, а освен това не мисля, че всичките са златни. Всъщност… поне нито една от моите не е.
— Преди няколко години, когато богатството ни доста понамаля, мама накара татко да претопи единствената от чисто злато.
— И кой му я претопи?
За съжаление паметта пак й изневери. Вместо това тя каза:
— Може би тъкмо по тази причина Нелда се омъжи за Бреймън Карлайл. Тя се страхуваше да не обеднеем пак, а той е твърде богат.
Когато доктор Рейвън пристигна, Джеси броеше пръстите върху двете ръце на Джеймс, които той беше вдигнал пред нея.
— Зрението й вече се избистри — обясни Джеймс. — Повърна, но стомахът й е по-добре сега. Съзнанието й все още се колебае, но вече не чак толкова.
— Отлично — каза Джордж Рейвън, направи знак с глава на Джеймс да се мръдне и зае неговото място. — Здравейте, госпожо Уиндам — каза той и повдигна нагоре клепачите й. После леко опипа задната част на главата й. — Доста добра подутина. Харлоу ми каза, че сте си ударила главата в полицата на камината?
Тя кимна.
— На този оток ще му трябва известно време, за да спадне, госпожо Уиндам.
— Моля, наричайте ме просто Джеси. Всички така ме наричат, дори и Антъни. Сигурно и конете биха го направили, ако можеха да говорят.
— Много добре — каза доктор Рейвън, като продължаваше леко да докосва с пръсти подутината. — Знаете ли, дребосъкът Антъни вчера съчини първата си песничка. Майка му просто не може да се нарадва. Всъщност доста остроумна песничка. Разказва за това как баща му изнасял реч в Камарата на лордовете и всички заспали.
— Предполагам, че Маркъс не я намира за толкова остроумна, колкото дукесата — подхвърли усмихнато Джеймс.
— Трудно ми беше да преценя — отвърна доктор Рейвън. — Той грабна Антъни под мишница и му каза, че ей сега ще го хвърли в езерото. Виж сега, Джеси, ето какво ще трябва да правиш през следващите три дни…
— Гадно е, Джеймс.
— Знам. Изпий го.
Тя изгълта кафеникавата течност, приготвена по една от прочутите рецепти на господин Баджър, която им беше казала госпожа Катсдор, и се отпусна върху възглавниците.
— О, Господи, това ще накара и най-пропадналия грешник да се поправи. Та то е по-отвратително дори от оная течност за махмурлука, която тогава ме накара да погълна.
— Господин Баджър твърди, че давал това на Негова светлост винаги когато се чувствал зле — обясни госпожа Катсдор. — Това превръщало Негова светлост в кротко агънце, поне за около час. Щом обаче Негова светлост ставал кротък като агънце, всички в къщата започвали да се притесняват, даже и миячката в кухнята. Ето, сега ще ви дам да хапнете една вкусна и лека супа, госпожо Джеймс.
Джеси изяде супата, прозя се широко и заспа доста рано. Около час след това Джеймс, който си четеше до нея в леглото, внезапно се смрази, усетил докосването на нейните пръсти по корема му. Втрещен, той погледна към нея. Изглеждаше дълбоко заспала. И все пак пръстите й мърдаха, вече се движеха надолу,
