през окосмяването по слабините му, и още по-надолу, докато не започна леко да го докосва с върха на пръстите си. Той изпусна шумна струя въздух и се усети, че за миг беше спрял да диша, след което се отпусна върху възглавницата. Сега тя го галеше, обвиваше го с ръка и на него му се стори, че ще издъхне от такова неописуемо удоволствие. И тя правеше всичко това в съня си? Докато беше ранена? Ами да, нали беше ударена по главата, ето я причината, тя не знаеше какво прави, тя изобщо не можеше да си даде сметка какво… Той изстена, когато пръстите й го притиснаха малко повече и пак започнаха да се движат, да го докосват, да го галят. Не можеше повече.
— Джеси, трябва да спреш, защото няма да издържа много. О, Господи, това е прекрасно… Не, не спирай, никога не спирай.
— Добре, няма.
Той насмалко не изскочи от кожата си. Просто невероятният шок от гласа й рязко го изтръгна от неистовия напор, който вече го тласкаше към оргазъм.
— Джеси, ах, ти, проклета гадино!
— Да, може и да съм. От много време ми се искаше да ти направя това, Джеймс. Харесва ли ти?
— Ти си болна. Господи, толкова ми харесва… Ти трябва да почиваш. Не бива да ме подлудяваш по такъв начин. Не спирай, Джеси, не спирай… — Той стенеше.
— Не, няма да спирам. Харесва ми да те гледам в този момент, Джеймс. Главата все още ме боли мъничко, но не достатъчно, за да ме накара само да лежа. Искам да те докосвам. Нали нямаш нищо против?
— Но ти си болна. Много ми харесва, Джеси, ако обаче сега не спреш, само ще свърша напразно. Не ми се иска да спираш, но пък от друга страна, ако спреш, тогава ще бъда отчаян само за една-две минути, докато вляза в теб. Тогава всичко отново ще бъде прекрасно и аз няма защо да се спирам.
— Добре, Джеймс.
Той я издърпа върху себе си, отметна нощницата назад през главата й и каза:
— Сложи ме в себе си, Джеси. Точно така, бавно, бавничко.
Жена му преди броени часове си бе ударила главата, а ето че сега го яхваше — бавно, разбира се — и започваше да се движи, което явно й доставяше удоволствие. Той погали гърдите й, пристегна ръце около кръста й, после продължи надолу, докато я напипа, и взе да я гали, а тя започна да диша тежко, да го придърпва още по-навътре в себе си, да се движи върху него, и той каза с ясен глас:
— Джеси, сега ти е време да стигнеш връхната точка, разбра ли ме?
— Сега?
— Да, сега.
— Добре.
Тя изглеждаше поразена, когато отметна назад глава, с тази нейна буйна червена коса, пищно разпиляна по раменете и гърба й. Това отмятане на главата сигурно й беше причинило болка, но той виждаше единствено удоволствието, което трептеше в нея, караше я да вика, да го язди все по-бурно и по-бурно и точно когато тя достигна своя връх, той се потопи във вихъра на собствения си оргазъм.
Тя лежеше върху него, топлият й дъх галеше врата му, а той все още беше в нея.
— Ти беше болна — успя да произнесе той, когато накрая беше в състояние да върже две думи на кръст.
— Но сега съм много по-добре.
— Бих казал, че никога не си била по-добра. Това беше просто невероятно, Джеси.
— Да — каза тя, близна го по врата и се сгуши пак в него. Само след миг вече бе заспала, а той все още беше в нея.
Дълго време остана да лежи така, като галеше гърба й, притискаше я към себе си, масажираше бедрата й.
Старата Джеси, новата Джеси, имаше ли това вече някакво значение? Тя беше просто неговата Джеси.
Не знаеше кога точно заспа, но му се стори, че не бяха минали и три секунди, когато подскочи от пронизителен писък.
Мили Боже, да не би Лора да се беше върнала?
Беше Джеси — тя се мяташе на всички страни, удряше с ръце и крака, пищеше, без да спира, а между писъците се чуваха хрипливи ридания — дрезгави, отвратителни звуци, които направо му изкараха акъла.
Беше се свлякла от него. Той я сграбчи за раменете и започна да я разтърсва, докато тя се поуспокои.
— Джеси — каза той, целуна я и я разтърси още веднъж.
Тя отвори очи, втренчи се в него и пак изпищя.
— Това съм просто аз, Джеймс. Всичко е наред.
— Джеймс?
Божичко, тя пак говореше с онзи детски писклив глас. Той усети как космите по врата му настръхнаха. Същият този детски глас каза:
— Не познавам никакъв Джеймс. Кой си ти? Защо си тук?
— Аз се грижа за теб. Ти падна лошо и си нарани главата.
— О, ти си доктор?
— Да, в момента съм точно това. — Не можеше ли да го разпознае? Нима у нея се беше върнало детето и възнамеряваше да се задържи там?
— Доктор Джеймс… Това ми звучи странно.
— Можеш ли да ми кажеш какво сънуваше? — Той се опитваше да й говори с успокоителния глас на баща, който утешава своето уплашено и объркано дете.
Внезапно Джеси рязко се дръпна от него. Блъсна го в гърдите и одра бузата му преди той да беше успял да прикове ръцете й от двете й страни. В очите й се четеше див ужас, от който, изглежда, не можеше да се освободи.
— Не, не — повтаряше тя отново и отново. — Пуснете ме! Не правете това, то е ужасно, спрете, спрете! — Той чуваше прочувствен детски глас и това го потрисаше, защото излизаше от устата на жена.
Очите му вече бяха привикнали към тъмнината и той още по-ясно видя и ужаса в очите й.
— Нещо ти се е случило, Джеси. Може би нещо, свързано с онзи господин Том?
Тя се дърпаше от него и го гледаше така, сякаш очакваше, че той ще й причини болка или дори че ще я убие.
Джеймс пусна ръцете й. Тя закри с тях лицето си, като че за да се защити, отметна се до самия ръб на леглото, сви крака към гърдите си и се сгуши на кълбо.
— Няма нищо, няма нищо — каза той тихо със същия онзи успокоителен глас, знаейки, че има работа с детето, не с жената. — Ще се оправиш. Лягай сега да спиш. Аз ще бъда до теб. Спи.
Тя заспа, докато ридаеше, напъхала юмрук в устата си. Той се боеше да я докосне, за да не я събуди. Чудеше се, ако все пак я събуди, дали пред него ще бъде истинската Джеси или пак онова ужасено дете.
Той я изчака да заспи дълбоко, след което я придърпа към себе си и я прегърна. Тази нощ тя нямаше повече кошмари. Мислейки върху преживяното чак до сутринта, Джеймс стигна до извода, че тя сънуваше този проклет сън всеки път, след като се бяха любили. Не, не след първите два пъти, когато тя не беше изпитала удоволствие, но след всеки следващ път оттогава насам. Те се любеха и после тя сънуваше този ужасен сън. Удоволствието ли го предизвикваше? Точно тази идея обаче никак не му допадна.
Когато Джеси се събуди на другата сутрин — мрачна утрин с дъжд, който плющеше по первазите на прозорците, и вятър, който блъскаше дъбовите клони в стените на къщата, — тя видя Джеймс да седи до нея. Но вече изобщо не приличаше на ангела, а имаше вид на много угрижен човек.
За първи път кошмарите бяха проникнали и до съзнанието на Джеси. Тя седна изправена в леглото, обърна се към съпруга си и разтревожено каза:
— Джеймс, Том беше много лош човек. Но не става дума само за него. Всъщност всичко е заради пирата Черната брада.
