мислех за себе си и за другите.
Младият мъж я дръпна в обятията си. Не я целуна страстно. Вместо това я привлече към себе си така, както се утешава разплакано дете.
— Животът — промълви в косите й той, — животът те даде на мен, моя красива Шарлот. Не мога да си представя по-голяма благословия от това, да бъдеш винаги с мен. Може би ще помислиш върху това.
— Може би — отвърна баронесата и подаде лице за целувка.
Докато се целуваха, до слуха им долитаха подвикванията на гондолиерите под отворените прозорци, които гледаха към Канале Гранде. Венеция се събуждаше. Звукът на вълните, които се разбиваха в каменните сгради и тротоарите, приличаше на нежна музика. Целувките му й се струваха прекрасни. Все едно че най-после се прибираше у дома.
Информация за текста
© 1997 Катрин Каултър
Catherine Coulter
The Wild Baron, 1997
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина
Редакция и форматиране: maskara, 2008
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9448]
Последна редакция: 2009-01-27 18:25:46
