— Ще дойда с вас! — Кларъндън се приближи и пое свещта от ръката й. — Ако искате, можете да ми разкажете този кошмар.
Беше пиян. Защо ли е ходил да пие навън? И къде ли е бил? Какво ли го тормозеше толкова много? Дали е само смъртта на приятеля му?
Последва го в библиотеката. Кларъндън рязко съблече палтото си, издърпа ръкавиците и се тръшна на фотьойла пред камината. От огъня бе останала само тлееща жарава. Еванджелин се приближи.
Херцогът мълчеше. Направи още една крачка и нежно докосна рамото му.
Топлината на ръката й го прониза. Обърна се бавно и я сграбчи в своята.
— Защо ме докосваш?
— Защото сте тъжен и сте много далече оттук. Не искам да сте нещастен.
— Аха…
Стисна още по-силно ръката й.
— Моля ви, не я чупете, ваше благородие. Как ще контролирам Едмънд само с една?
Сведе поглед, а после рязко я пусна.
— Простете ми, Еванджелин. — Облегна глава на фотьойла и притвори очи. — Виждате, че съм пиян.
— Да. И се питам защо. Какво ви тревожи?
Тъмните му очи се втренчиха изпитателно в нея.
— Често ли имате кошмари?
— Не. Просто последните седмици бяха доста трудни за мен. Къде сте ходили толкова късно? И защо изобщо е трябвало да излизате, за да пиете?
— Мадам, не съм длъжен да давам отчет на никого, още по-малко на една млада вдовица, която е сама с мен в библиотеката след полунощ само по нощница. И на всичко отгоре ме докосва.
Еванджелин клекна и вдигна очи към потъналото му в сянка лице.
— Нощницата и халатът ми са по-скромни и от монашески. Не се опитвайте повече да ме поставяте в неудобно положение. Досега се справяте доста успешно. Просто ми е мъчно, че сте нещастен. Притеснявам се за вас.
— Нямам нужда от втора майка!
Кларъндън присви очи — не само че бе по нощница и халат, а и косата й бе разпусната и се стелеше на вълни по раменете й.
Протегна ръка и започна да я навива около пръстите си.
— Не мисля, че бе много разумно от ваша страна да идвате тук с мен, Еванджелин. Били сте омъжена — не сте невинна. Знаете отлично какво искат мъжете от жените.
— Вие ми взехте свещта…
Продължи много бавно и нежно да навива косата й.
— Ще ви позволя да се придържате към тази малка лъжа — поне засега. Значи удоволствието от моята компания за вас е без никакво значение?
Никога не бе предполагала, че е възможно да съществува мъж като него. Усещаше как пръстите му си играят с косата й и я придърпват все по-близо и по-близо. После се приведе към нея. Обходи нежно линията на челюстта й.
Еванджелин остана абсолютно неподвижна, макар че всяко негово движение възпламеняваше цялото й същество. Не би помръднала, дори в този момент да избухнеше пожар. Просто притвори очи и зачака.
— Казах ли ви, че косата ви е разкошна?
Отвори очи и го видя да потърква нежно един дебел кичур в бузата си. В погледа му премина облак от гняв или може би болка — не бе сигурна кое от двете.
— Ваше благородие? — Сключи пръсти около огромната му ръка. — Аз не съм ваша майка. И нямам никакво желание да бъда. Просто искам да бъдете щастлив. Заради онази жена ли е, дето се е омъжила за другия, за Филип Мерсьоро?
Много бавно Кларъндън се отдръпна.
Видя го как отправя поглед към камината. Косата й все още бе увита около пръстите му.
— Сабрина? Не, тя не ми разби сърцето, Еванджелин. Други неща ме карат да се побърквам от безпомощност. — Въздъхна. — Вие сте романтичка, като повечето жени. Не, аз не я обичах и тя не ми разби сърцето, каквото и да означава това. Понякога си мисля, че подобно чувство е над моите възможности. Но я желаех. Желаех я в леглото си, а това, Еванджелин, е нещото, което мъжете обикновено искат от жените. Бракът е нещо, което обществото ни налага, за да сме сигурни, че сме създали наследник.
— Не мога да повярвам, че го казвате! Има любов! Слушала съм за нея. Чела съм за нея. Не може да е измислица. Това, че аз никога не съм я изпитвала, не означава, че я няма.
Осъзна какво е казала. Млъкна и застина.
— Аха, отново се връщаме към достопочтения Андре, този невероятен мъж, който е бил ваш съпруг. Значи не сте го обичали. Брак по сметка? Все пак ме разбирате — един мъж се жени за една жена, за да може да спи с нея когато и където си поиска.
— Андре не беше такъв. И бракът ни не беше по сметка.
— Но вие не сте го обичали!
— Обичах го. Просто разсъждавах абстрактно.
В тъмните му очи се появи някаква напрегнатост, която едновременно я плашеше и възбуждаше.
— Лъжете много по-умело, отколкото несъмнено говорите френски. Ще се наложи да ви покажа, не, да ви припомня, как в действителност стоят нещата между мъжете и жените.
Сведе глава. Топлият му дъх опари слепоочията й. Усети как пръстите му се плъзгат нежно по врата й, а когато устните му докоснаха нейните, почувства нещо, неизпитвано досега. Беше като гореща мощна вълна в корема й, която се разля и обхвана цялото й тяло. Искаше й се това да продължи вечно. Езикът му леко натисна устните й. Тя ги отвори и го пое. Без да осъзнава какво прави, се надигна, обгърна раменете му и го привлече към себе си. Кларъндън обсипа с нежни милувки очите, бузите, връхчето на носа й. После се отдръпна за момент. Очите му се сведоха към гърдите й. Пръстите му сякаш сами се плъзнаха надолу и жадно замачкаха плътта й през памучната нощница и вълнения халат.
— М-м-м. — Тялото й се отпусна в ръцете му.
— Прекалено много дрехи…
Еванджелин не помръдна. Съвсем престана да диша, когато разтвори халата й. Не откъсна поглед от него, докато развързваше връзките на нощницата й. Какво правеше? Не познаваше изобщо този мъж, а всеки миг той щеше да зърне гърдите й. Знаеше, че трябва да го спре, но не направи нищо. Единственото, което искаше, бе да усети ръцете му върху кожата си.
Потрепера, когато те се вмъкнаха в отворената й нощница и повдигнаха гърдите й. Пое си дълбоко въздух. Гърбът й се изви в дъга. Никога не си бе представяла, че съществува подобно чувство. Беше прекалено разтърсващо и в същото време — като че ли недостатъчно.
— Отдай ми се цялата! Бях сигурен, че си красива. Кожата ти е много бяла, Еванджелин, а гърдите ти изпълват ръцете ми. Приятно ти е да те докосвам, нали? Приятно ти е ръцете ми да изгарят плътта ти.
Приведе се напред. Отново започна да я обсипва с целувки. В същото време ръцете му не преставаха да я галят.
В този момент тя го предаваше! Осъзнаването на жестоката истина се стовари безмилостно върху раменете й. Еванджелин се отдръпна бавно. Ръцете му застинаха на гърдите й. Почувства се натежала и, странно защо, много гладна. Взря се в устните му, после в тъмните му очи.
— Съжалявам, ваше благородие, не трябваше да идвам. Много съжалявам.
— Не, аз съм този, който трябва да съжалява… — Сякаш въздъхна, но не отдръпна ръце от гърдите й. — Много си красива! Никога не съм си представял, че ще ми бъде толкова трудно. — Пак сведе поглед към ръцете си, които продължаваха да галят гърдите й. — Трябва да те пусна. Сега! — Челото му се сбърчи от болка, когато се откъсна от нея. Прибра ръце в скута си и ги стисна. Отпусна глава на облегалката на фотьойла и притвори очи. — Няма да ви опозоря. Вие сте под мое покровителство. Трябва да ви осигуря пълна безопасност. Моля ви, загърнете се, Еванджелин. Моля ви! Не трябва повече да ви докосвам. И без това ми е достатъчно трудно да спра.
