обущата им от боя лъщеха. И чудна бе таз суета голяма, че мидите крака изобщо нямат. Последваха ги други осем миди и после още — множество голямо. Те идват, скачат, Моржа да ги види, прииждат все, а краят им го няма. Подскачат по вълните морски, буйни и пясъците оживяват шумни. Зидаря, всички миди с Моржа благ вървяха повече от две-три мили и уморени те подвиха крак — приседнаха да съберат пак сили. А всички малки миди — върволица, стояха, наредени във редица. Тук Моржа каза бавно: — Време дойде да поговорим за неща, като: обуща, червен восък, параходи, за зеле и царе, защо морето е горещо-вряло и имат ли прасетата криле. — Почакай малко — мидите казаха, — преди да почнем дружен разговор. Защото някои от нас без дъх са и пияни сме от морския простор. — Без бързане — Зидаря се намеси и те му поблагодариха в хор. — Един хляб топъл — Моржа тихо рече — добре ще е да беше подръка. Пипери вино и глава лук печен да можеше да имаме сега. И тъй, готови ли сте, миди, вече? Е, хайде да започваме пира. — Но не със нас! — извикаха тревожно и леко посиняха те от страх. — След милите слова това ще бъде най-страшно неприличие и грях! — Нощта е чудна! — каза Моржа тихо. — Погледайте на дивни божи свят. Бе толкова любезно, че дойдохте не, вий сте много мили и добри! — А пък Зидаря само каза сухо: — Я давайте филии без кори! Не се правете всичките на глухи, че да повтарям ще се уморя: — Изглежда срамно — каза Моржа тихо, — че им играеме такваз игра. Доведохме ги ние тъй далече и тичаха те с нас не на шега. — Зидаря само тихичко изрече: — Ти мажеш маслото като с тесла! — Скърбя за вас — подхвана тъжно Моржа, съчувствам ви от все сърце. Със хълцане и плач той взе в ръце най-едрите от мидите тогаз, закри със кърпа своето лице, и своите разплакани очи. — О, мили миди — каза пък Зидаря, — направихте добра разходка с нас. Не ще ли се завърнете обратно? Но никакъв ответ! Не дойде глас. И туй едва ли чудно бе, защото изядоха ги всичките завчас. — Повече ми харесва Моржа — каза Алиса, — защото поне малко му е било мъчно за горките миди.
— Но той е изял повече от Зидаря — каза Туидълди. — Виждаш ли, той си държал кърпичката пред лицето, за да не може Зидаря да брои колко миди изяжда, напротив!
— Това е подло! — възмути се Алиса. — Тогава предпочитам Зидаря, щом е изял по-малко миди от Моржа.
— Но той е ял, колкото е могъл! — отвърна Туидълдум.
Въпросът беше труден. След малко мълчание Алиса започна:
— Е, добре, тогава и двамата са отвратителни…
Тук тя спря разтревожена, понеже чу наблизо в гората шум, който й се стори като пухтене на голям локомотив. Но тя се уплаши не на шега, когато шумът започна да прилича повече на рева на див звяр.
— Има ли по тия места лъвове и тигри? — запита тя смутено.
— Това ли? Няма нищо. Черният Цар хърка — каза Туидълди.
— Ела да го видиш! — извикаха братята, всеки хвана Алиса за едната ръка и я доведоха до мястото, където спеше Царя.
