Отнесе заспалия момък много надалеч. Спусна се на една полянка и го сложи кротко на тревата. В дъното на полянката бълболяха чучурите на друга чешма, досущ като оная, край която замръкнаха. Само че нейните корита бяха четири на брой.
Като отнесе Най-малкия брат накрай света, странникът се върна и взе Най-големия. Хвана го за краката и то метна през рамо. Главата и ръцете на Най-големия увиснаха надолу, но той спеше толкова дълбоко, че не усети нищо. И него отнесе.
Трети път се върна за Средния.
На четвъртия път неуморимият носач пренесе магарето като го хвана за ушите, както децата носят зайците.
Сутринта братята се пробудиха, без да знаят какво се е случило с тях през нощта. Средният дълго търка очите си и се прозява.
— Ех, братя — рече той, — да знаете как сладко съм спал! Сякаш някой ме люлееше в позлатена: люлка над едно дълбоко езеро.
Един след друг отидоха към чешмата и се надвесиха над коритата. Наплискаха си очите с вода.
Тогава Най-големият се изправи, загледа с премрежени очи чучурите и рече на братята си:
— Хей, момчета, да можеше от чучурите на тая чешма да потече вино наместо вода, че да си отворя аз една кръчма, че да се разположа зад тезгяха. На богатите ще продавам с пари, а на бедните, то се знае — без пари.
Очите на Средния брат светнаха:
— Само че — продължи той — от левия чучур трябва да потече червено вино, а от десния — жълто. Най-напред ще се напием и да видите каква сила ще добием! Никаква Ламя не може да излезе насреща ни.
Странникът, като чу думите им, дигна десница и благослови чешмата:
— Тъй да бъде!
И стана чудо: от чучурите на чешмата бликна червено и жълто вино. Водата в коритата бързо почервеня. Най-големият и Средният брат се втурнаха, залепнаха на двата чучура. Засмукаха ненаситно. Само за миг се откъснаха — да си поемат дъх, и пак продължиха пиенето.
Странникът бутна е ръка Най-малкия по рамото:
— А ти?
Най малкият поклати глава:
— Аз не пия вино!
Когато четиримата отново потеглиха по следите на Ламята, Най-големият и Средният извърнаха очи е голямо съжаление. Мъчно им беше за винената чешма. И нали бяха направили главите, Най-големият скърцаше със зъби.
— Де е Ламята — да я насека на парчета! А Средният ломотеше:
— Ще я разчекна като варена кокошка! Странникът яхаше магарето и се усмихваше под мустак.
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Подир пладне приближиха до един кладенец, направен от дълбан дънер. Върху побито в земята, раздвоено най-отгоре дърво беше поставена дълга кобилица с провесено надолу ремъчно въже и дървено ведро, опасано с железни обръчи. Вятърът клатеше кофата, кобилицата, скърцаше, един гарван седеше кацнал върху гривната и се взираше с едното си око надолу. Когато пътниците затрополяха съвсем наблизо, гарванът изграка тревожно и хвръкна.
Ламските дири стигнаха до самия кладенец и там свършваха.
Странникът посочи с пръст кладенеца:
— Ей го Сухия кладенец, където влиза и откъдето излиза Ламята. Той е пресъхнал преди хилядо години. Слизайте долу и търсете Ламята!
Щом изрече тия думи, странникът изведнъж стана невидим, сякаш потъна в земята.
Магарето усети, че му олекна, озърна се, тропна с предния си крак и хукна към гората. Тримата братя се спогледаха озадачени.
— Дой ще слезе първи? — попита Най-малкият. Най-големият се изпъчи и направи две крачки напред. — Аз! — рече той.
Изкачи се върху гривната и нали беше пиян, олюля се, насам, натам—аха-ха — да падне в кладенеца. Криво-ляво успя да намести единия си крак във ведрото. С две ръце стисна ремъчното въже. Предното рамо на кобилицата се наклони надолу.
Най-малкият му поръча:
— Бате, ако се уплашиш от нещо — поклати силно въжето и ние ще те измъкнем.
И като хвана въжето с две ръце, Най-малкият налегна надолу и започна да спуска брата си в кладенеца. Кобилицата скрибучеще плачливо.
Колкото по-дълбоко потъваше оня, дето беше във ведрото, толкова по-страхливо се озърташе. В полумрака се виждаха само камъни, покрити с мъх. Но ето че когато ведрото наближи дъното, измежду камъните се източи една змийска глава. Нейната разтворена уста с жълто езиче засъска и се устреми към единия крак на Най-големия.
Той разтвори широко очи, изрева и разлюля силно въжето. Горните подхванаха ремъка на кобилицата и ведрото отскочи нагоре: Гдавата на Най-големия се показа над гривната. Устата му започна да пелтечи:
— Зззмия!
Във ведрото не стъпи, а седна Средният брат. Той се намести удобно, отпусна надолу краката си и захвана да се люлее.
— Най-малкият увисна на ремъка и ведрото потегли надолу. Додето кобилицата се наклоняваше, Средният брат се прозя сладко-сладко и затвори очи, защото ведрото му се стори като залюляна детска люлка. Къде дъното змията източи повторно главата си и захапа калпака на човека във ведрото.
Средният се стресна. Опули очи и опипа главата си. Щом разбра, че калпака му го няма, той се развика, почна да маха с ръце и разклати въжето.
Най-малкият бързо измъкна и него.
Като стъпи на земята Средният, заговори плачливо:
— Някой ми открадна калпака!
Тогава на мястото му във ведрото стъпи Най-малкият. Той стоеше прав. С лявата си ръка стисна ремъка, а с дясната измъкна меча си.
— Спускайте ме! — викна той.
Пияните братя го блъснаха надолу. Ведрото потъна. Втренчил очи в полумрака, Най-Малкият съзря отдалеч змията, която се беше източила нагоре и го чакаше. Ръката на смелия момък притръпна. Той стисна силно меча си и го дигна нагоре. Замахна и отсече змийската глава, която падна долу. Острието на меча закачи един от зидовите камъни и събори половината му. Откъртеният камък отиде на дъното с грохот.
Раздвиженото ведро се устреми още по-бързо и — туп! — удари се върху здрава земя.
Най-малкият излезе от ведрото и видя камен свод. Под свода — четвъртита ръждива желязна врата. Заключена.
В туй време двамата братя се надвесиха над гривната и надникнаха в кладенеца.
Най-големият заплеска с ръце и извика: — Бухна!
— На дъното! — добави Средният. — Сега какво ще правим? — Я хайде да го оставим в кладенеца, а пък ние да се върнем на чешмата, от която сега тече вино! Искаш ли? — предложи Големият. — Искам! — отговори Средният. — Там можем да си отворим кръчма и ще продаваме на пътниците червено вино!
— И бяло! — напомни му Големият. — Ех, че пари ще спечелиме, ех, че…
— Но — прекъсна го Средният — аз не съм съгласен да поим сиромасите с вино без пари. Само оня, който има пари той-ще пие вино!
— Тъй, амче как! — рече Най-големият и извади меча си от ножницата. Удари ремъчното въже с острието и го преряза.
Въжето се свлече в кладенеца и падна в краката на Най-малкия брат. Той разтвори широко очи, разбра
