Неделна почивка

И се разсмиваме… И като понечи пак да ме целуне, не зная как го направи, та ми бутна шапката и тя изхвръкна назад от файтона към Йордаке.

— Кчияш’апката на ба’Янку!

Спираме. Кочияшът ми донася шапката. Костика ми я слага на главата и ми я нахлупва, да не хвръкне пак… И пак го удряме на смях… И пак се целуваме с’атко.

Но къде се намираме? По булевард „Колцей“ близо до площад „Викторией“.

— ’дде’ тиваме, бре, г’ведо? Знаеш ли — пита Костика кочияша.

— На млекарницата1, господине. Как да не зная?

— Е, б’аво! — отговаря му Костика и се обръща към мене: — Виж ква убава идея има г’ведото!

Но другите два файтона не се виждат зад нас.

— И’нивириа ни, по’леците му с по’леци, ба’Янку! Въздухът на шосето ни ободрява. Стигаме в млекарницата. Пълна е!

Там ни чакат четиримата ни приятели, стигнали преди нас през Каля Викторией; те не можеха и да си помислят, че сме им изменили като някакви подлеци.

Пийваме на крак чаша шампанско и прочее, и прочее!!!

Съмва се… Лястовиците са отишли на лов… Влизаме пак в столицата и търсим къде да изпием по едно шварц кафе с хубав коняк… Намерихме… Много е светло… И голяма навалица… Произшествие?… Да се обадим в Бърза помощ!… Приближаваме се…

Един гражданин седи на бордюра на тротоара и не иска да стане въпреки настояванията на стражаря.

— Какво има? — питам стражаря.

— От неделната почивка е, господине: не може да върви. Трябва да го махна оттук, да не го сгази някой файтон… Хайде ставай!

И се опитва да го вдигне. Гражданинът не го държат краката, изплъзва се от ръцете на пазителя на реда и отново сяда на мястото си. Заглеждам го отблизо… Познавам го… Един много способен словослагател, възрастен и много свестен човек. Казвам му:

— Ставай, моншер, не бива да се излагаш така… Сериозен човек си, глава на семейство.

— Ами! Да ти… главата! — отвръща ми той.

— Съжалявам! — добавям аз, — не си разбрал добронамерения ми съвет.

— Разбрах, разбрах, ама искам да зная къде ще намерим сега шкембе чорба?

— На тебе сега ти трябва едно шварц кафе с хубав коняк! Не знаеш колко добре ще ти подейства!

— Глупости!… Пих шварц в „Капша“… Шкембе чорба! Чуваш ли?

И Костика, възхитен от думите му, казва:

— Ба’Янку, шкембе, значи!… Знаеш ли, идеята му е добра! Хайде на шкембе чорба!

Качихме гражданина на файтона и поехме към пазара. По пътя той спи дълбоко в ръцете на Костика.

— Виж на какъв хал е! — казва Костика. — Ето ти злополучните резултати от неделната почивка!

— Драги Костика, все пак нашите хора имат нужда от почивка — възразявам му аз, — неделна почивка, след толкова умора… Пък и всички, всички сме… порочни.

И следователно всички отидохме в халите да изтрезняваме.

Истина е, че добре подправена с лютива чушка шкембе чорбата в някои случаи превъзхожда кафето с хубав коняк… Кара те съвсем да изтрезнееш!

След шкембе чорбата, към седем часа, в разгара на пазара, забелязваме, че нашият словослагател е изчезнал.

— Изневери ни! — казва Костика. — Твоят приятел е един подлец!

Но неизрекъл още думите си, ето го моят приятел — измит и спретнат колкото е възможно… Бил в бръснарницата.

— Е, къде ще отидем сега? — пита Костика.

— Аз — отговаря нашият човек — отивам в печатницата… След неделната почивка почваме работа в седем… Аз съм началник на група, не мога да отсъствам.

Извини ни се, ако се бил държал непристойно, благодари ни за почерпката и отиде на работа.

Ние почнахме по-отрано обеда в млекарницата… та до вечерта.

,

Информация за текста

© Йон Лука Караджале

© 2004 Гергана Стратиева, превод от румънски

Сканиране, разпознаване и корекция: nknikolov, 2010

Издание:

Еволюция на смеха II. Сборник хумористични разкази

Съставител: Диляна Николова, Пламен Мавров

Дизайн на корицата: Борил Караиванов

Предпечатна подготовка: Петър Мавров

ИК „Кронос“, 2004

ISBN 954-8516-87-X

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17670)

Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00

,

1

Известни и много посещавани млекарници извън града, където може да се консумира всякаква храна и алкохол, бел.пр.