егоист

слиза на нея.

Затова пък ако се спрем на полюцията, ще видим че тя не само е ненормална, а си е жива социална болест,

полюцията е нещастие!

Древните евреи са смятали полюцията за грях и са я наказвали с… полово въздържание. Но евреите не са виновни за това (поне за това) — те са усетили, че полюцията без да е страшна, е ненормална — половото въздържане във всичките му аспекти е причина за такива обществени събития като Кръстоносните походи, Светата Инквизиция, ВОСР, Втората Световна война, конференцията в Ялта, ислямския Джихад и др. Ако Хитлер и Торквемада се познаваха и се чувстваха приятно във житейската си позиция на обикновени педали, нямаше да им дойде полюционната идея да си създават врагове и да ги горят по модерни и недотам модерни способи. Забелязали ли, сте че в историята няма женски еквивалент на Хитлер — жените знаят как да избегнат полюцията. Полюцията не е прототип на полов живот.

Никой не може да излекува полюцията като явление, освен ако самият засегнат човек да се вземе в ръце и не си изгради собствена философия.

мастурбацията е най-лесната философия

но и тя както всички сексуални действия е многократно осъждана и забранявана. Историята помни опитите на доктор Вайнхолд (към 1820 г), който опломбирал препуциума на онанистите със сребърна тел. Вестник „Домашен лекар“ от началото на века пише: „Онанистът може в края на краищата да заболее от душевно страдание, вследствие на което да падне по ниско от животно…, немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство.“

В днешно време самозадоволяването е обществена тайна, не е обявено за порок, но се крие като срамотно и недостойно. Особено интересно се интерпретира самозадоволяването от балканско-мачистката гледна точка — „не мога да си призная че го правя сам, защото така ще се разбере истината. А тя е: «повечето жени не ми пускат…»“ Което идва да покаже, че мастурбацията е заместител и лош прототип на полов живот. Просто тя не е всичко.

Но да поговорим вече за колективните спортове — орално-гениталната любов или

(т.нар. „френска“ или „клинтънова“)

Чудесното френско отношение един към друг е добър повод за запознанства. Френската любов е прототип на социалното начало в секса, на подчинение, власт и дори принуда. Тя никога не се прави по равно. Предполага се, че жената е принуждавана по често от мъжа на такива действия. Най-любопитно е решението, което се взима преди въпросното свещенодействие. Да му направя или да не му направя? Как жените правят своя морален избор — на един свирка, другиму с ножа по глава? Жената си остава неразгадана тайна.

Идеологът на социалистическата сексология Зигфрид Шнабл пише нещо любопитно — „и най-любящата жена не би приела еякулацията да бъде извършена по този начин“. Шнабл не е прав — в балканския вариант на френската любов всичко се прави от-до и където му е мястото. Френската любов е чудесен прототип, но не е цялата истина.

фетишизмът е вълшебство

на португалски език. Обичта към Обувката дадена по горе за пример при рушенето на нормите не е всичко. Фетишистът е ултра авантюрист, той поема ужасяващи рискове с ясното съзнание за собствения си Необикновен Оргазъм. Ще ви бъде ли лесно да ставате като крадец в четири сутринта, да пълзите като Джеймс Бонд по ръба на балкона, да бъдете спец по обевреждането на СОТ уредби, само и само да се сдобиете с новия, малко носен слип на съседката (или, защо не — съседа). Фетишистите не крадат ново бельо и нямат желание да спят с новите модели обувки от рекламата. Те търсят посредникът-предмет, защото само и единствено той ще бъде добър към тях. Фетишистите са тихи и прикрити хора, не пречат никому, когато не прекаляват, за техните действия обикновено е виновен вятърът. В едно съвършено общество съседката сама ще донася бикините си на нашия човек, спестявайки му неудобството и риска при неговите желания.

Вътре във фетиша, предполагам, кипи живот и страст. Но отвън — това е тихият прототип.

ексхибиционизмът е обидна работа

как е възможно зрял човек да изскача от храстите по шлифер и отдолоу — гол?! Да зъзне и мръзне в кал и студ, жега и пот, само и само да си покаже атрибутите и после бързо да бяга, да бяга! Ами ако никой не мине?! Това е голямата трагедия на ексхибициониста — можеш да чакаш много дълго и накрая да се откажеш. Ексхибиционистът не иска полов контакт, той иска да го видите, да му се възхитите и… да не ви пусне. Удоволствие единствено му доставя пищенето и присторените ужасени погледи. Направето го заради него. На него му стига тая награда някой да се притесни. Ексхи-кибиченето гол в парка дава своите плодове след трудна и продължителна мъка. В Съвършеното Общество ексх–кибикът ще бъде гледан внимателно какво показва и ще му се казва направо — „не е достатъчно пич, не е достатъчно“. Този прототип на полов живот винаги се свързва със страшния чичко и Големия Изнасилвач — той обаче си остава обидния прототип защото е твърде егоистичен — ексибиционистът никога няма да ти предложи секс.

воаьорството е обратна работа!

Обратна на ексибиционизма. То е единственото узаконено средство на полово извращение. Днес вече не говорим за хотелиерката, която реди леглата на клиентите си така, че да може да вижда през специалния отвор в стената. Днес воаьорите са милионите и милиони тв зрители, които независимо дали гледат TV1000 след полунощ или „Войната на таралежите“ те очакват своята доза пикантност, искат да гледат секс („ама не хард, а така нещо, еротика, нали…“) и най-вече искат да знаят от какво са петната върху чаршафите на Алисия Гуардиола (Вдовицата в бяло). Това е перфектното обществено споразумение — за да гледаш секс не е нужно да притесняваш някого — просто си пусни телевизора — там се чукат що годе винаги на първата трета на филма и винаги се правят, че не те забелязват. Обратното щеше да бъде страшно — представяте ли си от порно филма по Канал + да изскочи една лелка и да ви размаха пръст, крещейки че знае какво правите в този момент!? Ще бъде нещо като „порно-филм на ужасите“ — един нов жанр.

Това беше узаконения прототип. Следват прототипите извадени от Наказателния Кодекс.

садизмът е въпрос на договорка

Нито един садист няма да бъде опандизен, ако партньорите му го разбират и го приемат насериозно. За незнаещите садист означава изнасилвач или просто лош характер. Да си садист обаче извън криминалния контекст в модерните времена е въпрос на игра и „колко ще си платиш, за да бъдем лоши към тебе“. Значи — не може едно извращение да бъде подсъдно, щом в реномираните публични домове (в София, после и в други градове) се предлага скъпият специалитет наречен „Строга господарка“. От него най-често се възползват властимащи, примерно прокурори и съдии. Това е лесно обяснимо, щото върху властимащите рефлектира липсата на власт върху самите тях — те търсят някой да ги подчини. Строгата господарка ги подчинява, побийва ги, казва им как не са слушкали и какво ще им направи с тази ръкавица от кламери, кабърчета и телбод… Така садизмът си остава скритият и забранен обществен прототип… На следващия ден същите прокурори отиват в съда и искат десет годишна присъда за един садист — той, представете си, набил жена си щото не му пуснала. Изверг.

мазохизмът е въпрос на приятелско отношение

Приятел в нужда се познава — и въпреки това браковете между садисти и мазохисти не се задържат дълго — феномен почти като груповите самоубийства на китовете. Ако някой на улицата ви помоли да го набиете, вие едва ли ще се съгласите. Неприятно е, някак. Първо човек не може да е сигурен, че ще попадне точно на мазохист, а не на хитър садист търсещ повод да ви пребие. Интересно е, че мазохистът не може да бъде съден за полово престъпление — все едно самоубиецът да бъде наказван за убийство. Тази форма на полов живот си остава най-търсения и неясен прототип. Просто в човека дълбоко е закрепено желанието да бъдат лоши към него — това го кара да си мисли, че е прав за повечето неща от живота.

педофилията е забранена. честно.

В Тайланд нараства търсенето на 12–13 годишни момичета. Причината е, че секс-туристите се грижат за своето здраве — страх ги е от СПИН, търсят недокоснати и девствени деца и се ръсят здраво. В Белгия има