Това, че вие не знаете за него, не е причина сексът със животни да не съществува.
Това че вие не искате да знаете за него, е още една причина той да съществува.
В момента , в който изразът
„да си лягаш с кокошките“
престане да носи преносния си смисъл, а абсолютно точно назовава сексуалните предпочтания на индивида — тогава идва времето на голямото премълчаване. Голямото премълчаване, в което мълчат и човека, и кокошката. В момента в Белгия се водят три дела във всяко едно от които има по две обвинения: за педофилия и содомия (секс със животни). По обвиненията в содомия няма да бъдат изтърпявани наказания защото кравите, овцете и козите не са субект на гражданското право и не могат да се явят в съда, за да свидетелстват, че са били изнасилени. Или обратното — да докажат доброволността на сексуалното начинание.
Така поставен, проблемът с правата на животните добива много по голямо значение, отколкото проблемите, които се опитват да разрешат природозащитници и вегетарианци. Те казват: „Обичайте животните — не ги яжте!“
А би трябвало първата фаза на тяхното послание да бъде „Обичайте животните — не ги чукайте!“
любовта към животните.
Тя е нещо особено и непонятно. Малките животни винаги предизвикват умиление и радост. Независимо колко са красиви, обаче — след като пораснат, единственото атавистично желание на нормалния индивид е да ги изрита силно, за да не се пречкат наоколо. Пък и да се разбере все пак кой командва. Градският човек например радко изпитва привличане към домашни животни, защото отношението му към тях е смесено със страх и любопитство — как е възможно да съществува такова творение като овцата например. Затова пък градският човек изпитва привъзаност към опитомените нефункционални любимци като кучето, котката и някой видове птици и риби.
Затова условно предпочитанията към животните се делят на два типа — рустикални и урбанистични, селски и градски.
внимание:
Селският начин на живот е лишен от развлечения, пълен е с трудности и скука. Може би заради това във всяко село се разказва почти една и съща история —
Историята за любимата овца.
Млад човек от пограничните села се жени щастливо за момиче, което не познава добре. През първата брачна нощ нещата не потръгнали, но булката не се притеснила — поради неосведоменост и липса на полова култура. Историята разказва, че на разсъмване тя се разбудила. Видяла, че мъжа й го няма в кревата, и излязла „повънка“ да го търси. Заварила го да лежи отмалял и с топъл блясък в очите при любимата му овца, за която се разбрало, че той има връзка с нея от много отдавна.
В тази история нездравото любопитство на нормалния хомо- и хетеросексуален човек задава няколко въпроса.
1. Дали овцата е прост заместител на неудовлетворените с жена мъжки желания или е предпочитание от личен характер?
2. Какво ли чувства овцата? (в смисъла на защитата правата на животното: как може да се докаже, че акта е доброволен от нейна страна или това си е чисто изнасилване, в което жертвата няма човешки права, защото е животно)
3. Какво ли е казала законната съпруга — свидетел на тази сцена? (фактически става дума за изневяра, докато юридически тя е недоказуема, поради факта, че третият участник в любовния триъгълник е абсолютно безсловесен свидетел)
Истината за селскостопанския секс е ужасна — наистина много хора на село по цял свят в ясно съзнание употребяват домашните животни със сексуална цел. Този секс не може да бъде дискутиран, поради една елементрна причина — той е толкова срамен, ненормален, върши се в адска самота , че дори хората, които го практикуват го отричат (докато другите сексуални отклонения се имат за очарователни изключения). И когато този вид секс стане достояние на общественото внимание — зоофилът е завинаги изолиран и отхвърлен като индивид от обществото. А единственото, което му остава е да завърши земния си път в малка ферма за мляко, месо и субпродукти.
Ако се съди за предпочитанията на зоофилите те обръщат най-голямо внимание на дребния рогат добитък — кози и овце. Това е и класическия литературен образ на любителя на животните — сещате ли се за великия радичков образ Анани, който общувал с добитъка и хванал травиняци (кърлежи)?
Предполага се, че дребният рогат добитък е по лесен за убеждаване, по лесно се управлява и манипулира. Морфологично малките животни явно са за предпочитане и поради причината, че кравите и кобилите не са ергономични и удобни за човешките параметри.
Проблемът при селкостопанските птици е неразрешим — физиологията на птиците и човека не може да съвпадне по никакъв начин. Затова и лягането с кокошките си остава една неприятна шега и непостижима мечта на птицелюбите.
Последният въпрос, който се налага да си зададем в отношението си към зоофилите е изключително труден. Предполага се, че обикновено животните, „който стават“ са от най-добрата порода, в разцвета на силите си и оттам — те са и най-подходящи и за добив на месо. Погледнато от тази гледна точка зоофилите са и хладнокръвни убийци на любимите си същества — с един замах те се лишават от единствения свидетел на техните ненормални предпочитания. А след това го изяждат, с което унищожават всякакви улики и спомени за сексуалния акт.
Ето какво са зоофилите — те са и убийци, и смразяващи кръвта квази-канибали. Защото ако е разбираемо да обичаш една овца, вече на върха на цинизма тип безотпадъчна технология е другото: да я изядеш или да я затвориш в буркани.
Женски истории с коне
В онази част на мъжката сексуална фантастика, където вирее и нервно обикаля Вечно Незадоволената Жена се разказва историята за жребеца и блондинката.
В дома на изключително богат мъж живее русата му жена, която като всички богати и зависими жени са нервни, капризни, незадоволими и леко оглупели поради липсата на финансови ограничения. Разбира се, такава жена страда от две неща — лека форма на нимфомания и тежка на любов към конете. Грижейки се за тях, като всяка жена тя започнала да предявява предпочитания към скъпия арабски жребец (името му се пази в тайна). Нежните докосвания при разресване и мирисът на парфюм и феромони по ненормален за конете начин са стимулирали мъжкото начало у него. И русокосата буржоазка забелязала, че жребецът й често се възбужда от нея. Един ден бясна на мъжа си, любовника си и мъжкото скудоумие на този свят, тя се осмелила да експериментира и започнала да докосва конските гениталии, които имали върху нея само едно отражение : страх, примесен с уважение. А страхът, примесен с уважение е около 77% от всяка любов — което и довело до сложен в самото си протичане квазисексуален акт. В него конят, изтръпнал, не смеел да мръдне. А русокосата жена по жалък и недостоен за мъжете начин се опитала да свърши търкайки се в мащабното оръдие на сексуалния конски труд. По думите на нейния градинар (винаги има свидетел градинар в такива истории) тя направо се наебала с арабския жребец на мъжа си. Което фактически е невъзможно отново поради несъвпадението в ергономията на първичните полови белези у човешката жена и мъжкия кон.
Легендите за коне и жени реално се подхранват най-вече от мъжете и самите жени. Досега не е известен случай, в който арабски жребец да се е хвалил за каквото и да е.
Несправедливостта в случая е, че когато жената употреби за своите съмнителни сексуални цели животно, това изключва акта на насилие върху самото животно. Просто се приема, че конят, щом е бил възбуден — значи е бил съгласен. Докато в релацията „мъж-овца“, всички радетели за правата на животните скачат и веднага твърдят че това е насилие над двукопитното. А би трябвало тези отношения да се разграничат и оценят умно и обективно от природозащитниците и вегетарианците. Но какво да се прави — така е винаги — докато вегетарианците се наумуват — зоофилите се налудуват.
Градският анимален сексуален живот
В града, ако човек търси да изчука що годе сносно куче, винаги може да го намери по градинките и
