Доктор Форд беше от шизоиден тип, сам си го бе признал. И ето сега умря от насилствена смърт, както и Бронсън. Трийсетте бели колони стърчаха насред Черепа и Крокет изпитваше парализиращ ужас от тях. Трийсетте мозъка — свръхчувствителни, готови да запишат всеки нов ритъм върху чистите си дискове. Но този път не маниакално-депресивен ритъм. Този път ще бъде излизащото от всякакви рамки безумие на един шизофреник.
Ето го доктор Форд — мъртъв, с лудост, кодирана в мозъка му в момента на смъртта. Лудост, която би могла да придобие всякаква форма.
Крокет гледаше трийсетте интегратора и изтръпваше при мисълта, какво ли става вътре в тези бели блестящи обвивки. Ще се наложи да го разбере още преди края на бурята.
И тогава пробяга някаква безплътна бяла сянка.
Информация за текста
© 1943 Хенри Катнър
© Милен Атанасов, превод от английски
Henry Kuttner
Ghost, 1943
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1049]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
