ограничите движението на великия дух на Генея.
— Не духа — прекъсна го човекът. Той тихо се засмя. — Съвсем не духа!
Капитан Горсид пренебрегна думите му.
— Ето защо — продължаваше той — ние нямаме избор. Ние предполагаме, че с течение на времето, като събереш необходимите материали и инструменти, ще успееш да построиш възкресител. По наши разчети за това ще бъдат необходими най-малко две години, даже ако ти знаеш всичко. Това е необикновено сложен апарат и да се построи от единствения представител на расата, която хилядолетия преди да бъде унищожена се е отказала от машини, не е никак просто. Ти няма да успееш да построиш звездолет. А и ние няма да ти дадем време да построиш възкресителя. След няколко минути нашият кораб ще започне бомбардировка. Възможно е ти да съумееш да предотвратиш взривовете на каквото и да е разстояние около теб. Тогава ние ще отлетим над друг материк. Ако ни попречиш и там, значи ще ни е необходима помощ. След 6 месеца полет с най-голямо ускорение ние ще достигнем точката откъдето най- близките колонизирани от генейците планети ще чуят нашия призив. Те ще изпратят огромен флот: на него няма да могат да се противопоставят всичките твои сили. Хвърляйки по 100 или по 1000 бомби в минута ние ще унищожим всички градове, така че от скелетите на твоя народ няма да остане даже прах.
Такъв е нашият план. И така и ще бъде. А сега прави с нас каквото искаш — ние сме в твоя власт.
Човекът поклати глава.
— Засега аз нищо няма да правя — каза той и подчерта: — Засега нищо.
И като помълча, добави замислено.
— Вие разсъждавате логично. Много. Разбира се, аз не съм всемогъщ, но ми се струва, че вие забравихте една малка подробност. Каква е тя — няма да ви кажа. А сега прощавайте. Връщайте се на своя кораб и летете където искате. Аз имам още много работа.
Инеш стоеше неподвижно, чувствайки как яростта отново се разгаря в него. След това, като засъска, той подскочи, разтваряйки щипките си. Те вече се допираха до нежното тяло, когато изведнъж нещо го отхвърли…
Когато се свести Инеш беше на звездолета.
Той не помнеше как се е озовал тук, не беше ранен, не усещаше никакви болки. Той се безпокоеше само за капитан Горсид, Виид и Йоал, но и тримата стояха редом с него също така изумени.
Инеш лежеше неподвижно и мислеше за това което каза човекът: „…вие забравихте една малка подробност“. Забравили? Значи те я знаят. Какво ли ще е това? Той все още размишляваше, когато Йоал каза:
— Глупаво е да се надяваме, че нашите бомби ще направят нещо!
Той се оказа прав.
Когато звездолетът се отдалечи от Земята на 40 светлинни години, извикаха Инеш в залата на Съвета. Вместо приветствие Йоал унило му каза:
— Чудовището е на кораба.
Неговите думи като гръм поразиха Инеш, но заедно с това внезапна мисъл го озари:
— Така, ето за какво забравихме ние! — удивено и гръмко проговори той накрая. — Ние забравихме, че той при желание може да се придвижва в космическото пространство в границите…- как каза той? — в границите на 900 светлинни години.
Инеш чак сега разбра. Генейците, на които се налагаше да използват звездолети, дори не си помислиха за такава възможност. И да се чуди тука нямаше за какво. Сега, когато всичко предстоеше да свърши, той отново се почувства измъчен и стар, той отново беше отчаяно сам.
За да разбере всичко, бяха необходими само няколко минути. Един от физиците-асистенти по пътя към склада забелязал човека в коридора. Странно беше само това, че никой от многочислената команда на звездолета не е забелязал чудовището по рано.
„Но ние в края на краищата не смятаме да се спускаме или да се приближаваме към нашите планети — помисли Инеш — По какъв начин той ще може да се възползва от нас, ако включим само видеоканала?“
Инеш спря. Но, разбира се, в това е цялата работа! На тях ще им се наложи да включат насочения видеолъч и едва установили контакт, човекът ще може да определи необходимото направление.
Решението Инеш прочете в очите на своите съплеменници — единствено възможното в дадените условия решение. И все пак му се струваше, че са изпуснали нещо, нещо много, много важно. Той бавно се приближи до големия видеоекран в края на залата. Картината, изобразена на него, беше така ярка, така величествена и прекрасна, че непривикналият разум трепваше пред нея като от избухване на мълния. Даже него самия, макар че той беше виждал това нееднократно, го обхващаше вълнение пред немислимата, невъобразима бездна на космоса. Това беше образ на част от Млечния път. Четиристотин милиона звезди сияеха, като че ли в окуляра на гигантски телескоп, способен да улавя даже блещукането на червените джуджета, отдалечени на разстояние 30000 светлинни години. Видеоекранът имаше диаметър 25 ярда — такива телескопи просто не съществуваха никъде, а освен това в другите галактики нямаше толкова звезди. И само на една от 2000 сияещи звезди имаше пригодни за заселване планети.
Именно този факт от колосално значение ги застави да вземат фаталното решение. Инеш огледа уморено всички с очи. Когато заговори, гласът му беше спокоен:
— Чудовището е пресметнало прекрасно. Ако продължим полета, то ще лети заедно с нас, ще овладее възкресителя и ще се върне по достъпен само за него начин на своята планета. Ако използваме насочен лъч, то ще се плъзне по него, ще завладее възкресителя и също ще се върне по-рано от нас. Във всеки случай, преди нашите кораби да долетят до планетата, двуногият ще успее да съживи достатъчно количество свои съплеменници и тогава ние ще бъдем безсилни.
Той трепна с цяло тяло. Разсъждаваше правилно и все пак му се струваше, че някъде нещо пропуска. Инеш бавно продължи:
— Сега ние имаме само едно предимство. Каквото и решение да вземем, без преводач той не ще го узнае. Ние можем да изработим план, който ще остане тайна за него. Той знае, че нито ние, нито той можем да взривим кораба. На нас ни остава единствен изход. Единствен.
Капитан Горсид прекъсна настъпилата тишина:
— И така, аз виждам, че вече знаете всичко. Ние ще включим двигателите, ще унищожим приборите за управление и ще загинем заедно с чудовището.
Те се погледнаха взаимно и в очите на всеки блестеше гордостта за своята раса. Инеш по ред се допря с щипалката на всеки.
След един час, когато температурата в звездолета се покачи доловимо на Инеш му дойде в главата мисъл, която го застави да се устреми към микрофона и да извика Шюри.
— Шюри! — възкликна той — Спомни си Шюри, когато чудовището се събуди и изчезна…Помниш ли? — Капитан Горсид не можа да застави твоите помощници да унищожат локаторите. Ние така и не ги попитахме защо закъсняха. Питай ги! Питай ги веднага!
Последва мълчание, след това гласът на Шюри се чу слабо през грохота на нарастващите шумове.
— Те … не могли … да проникнат … отсек … Вратата … била заключена. Инеш като чувал се свлече на пода. Ето ти тебе! Значи са изтървали не само една подробност! Човекът се е свестил, разбрал е всичко, изчезнал е и веднага се насочил към звездолета. Той е открил тайната на локатора и тайната на възкресителя, освен ако не го е разгледал още докато е бил в него. Когато той се появи отново, вече е бил научил от тях всичко, което е искал. А останалото е потрябвало на чудовището само за да ги подтикне към този отчаян акт, към самоубийство.
Само след няколко мига той ще напусне кораба твърдо уверен, че скоро нито едно чуждо същество не ще узнае за неговата планета и също така, че неговата раса ще се възроди, ще живее отново и от сега нататък никога няма да загине.
Потресеният Инеш се заклати, улавяйки се за ръмжащия приемник, и започна да крещи в микрофона последното което беше разбрал. Отговор не последва. Всичко заглушаваше невероятният рев на вече неуправляемата енергия. Топлината започна да размеква неговата бронирана коруба, когато Инеш, препъвайки се, опита да се добере до силовия регулатор. Насреща му се втурна пурпурен пламък. Виейки и хлипайки, той се хвърли обратно към предавателя.
След няколко минути той все още нещо пищеше в микрофона, когато могъщият звездолет се гмурна в чудовищното огнище на бяло-синьото слънце.
