беше достъпно за нас. Спасение нямаше. Ние не се нуждаехме дотогава от звездолети и нищо не успяхме да построим. В същото време Кастор — единствената известна нам звезда с планети също беше обзета от бурята.
Той млъкна. След това се върна към прекъснатата си мисъл:
— И така, секретът на локатора… В какво се състои той?
Съветниците около Инеш въздъхнаха с облекчение. Сега те не се бояха, че тяхната раса ще бъде унищожена. Инеш с гордост забеляза, че когато най-страшното отмина, никой от генейците не помисли за себе си.
— Значи вие не знаете тайната? — крадешком запита Йоал. — Вие сте достигнали много високо развитие, обаче да завоюваме галактики можем само ние.
Със заговорническа усмивка той обгърна с очи всички останали и добави:
— Господа, ние можем с право да се гордеем с великото откритие на генейците. Предлагам да се върнем на звездолета. На тази планета ние няма какво повече да правим.
През няколкото минути, докато те се скриваха в своите сферични гондоли, Инеш с тревога мислеше, че двуногото същество ще се опита да ги задържи. Но като се огледа той видя, че човекът, обърнал се с гръб към тях, бавно се отдалечава по улицата.
Този образ остана в паметта на Инеш, когато звездолетът започна да набира височина. И още нещо запомни той: атомните бомби, хвърлени една след друга над града, не избухнаха.
— Така лесно ние няма да се откажем от тази планета — каза капитан Горсид. — Аз предлагам още един път да преговаряме с чудовището.
Те решиха отново да се спуснат в града — Инеш, Йоал, Виид и командирът на кораба. Гласът на капитан Горсид прозвуча в техните приемници:
— Според мен — погледът на Инеш улавяше през утринната мъгла блясъка на прозрачните гондоли, които се спускаха около него. — Според мен ние приемаме това създание съвсем не за това, което той представлява в действителност. Спомнете си например — то се пробуди и веднага изчезна. А защо? Защото се изплаши. То не беше господар на положението. То само не се смята за всесилно.
Това звучеше убедително. Доводите на капитана допаднаха на Инеш. И на него изведнъж му се стори непонятно, че така лесно се паникьоса. Сега опасността му изглеждаше в друга светлина. На цялата планета има само един човек. Ако те решат могат да започнат преселването, като че ли него го няма. Той си спомни, че така правеха в миналото не един път. На много планети малки групи от истинските им обитатели бяха успели да се укрият от действието на смъртоносната радиация в отдалечени местности. Почти навсякъде, колонизаторите постепенно ги бяха улавяли и унищожавали. Обаче в два случая, доколкото той си спомняше, туземците още владееха малки части от своите планети. И в двата случая беше решено да не ги изтребват с радиация — това можеше да навреди на самите генейци. Там колонизаторите се бяха примирили с оцелелите аборигени. А тука — ще има всичко на всичко един обитател, той няма да заеме много място.
Когато го намериха, човекът делово почистваше долния етаж на неголяма сграда. Той остави метлата и излезе при тях на терасата. Сега той беше със сандали и свободно развяваща се туника от някаква ослепително блестяща материя. Той лениво погледна към тях и не каза нито дума.
Преговорите започна капитан Горсид. Инеш само се чудеше слушайки, какво говори той на автоматичния преводач. Командирът на звездолета беше пределно откровен, така бяха решили предварително. Той подчерта, че генейците не смятат да съживяват и другите мъртъвци на тази планета. Подобен алтруизъм би бил противоестествен, защото все по нарастващите орди от генейци постоянно се нуждаят от нови светове. И всяко ново значително увеличаване на населението предизвиква един и същ проблем, който може да се разреши само по един път. Но в дадения случай колонизаторите доброволно ще се задължат да не посягат на правата на единствения жив обитател на планетата.
На това място човекът прекъсна капитан Горсид:
— Каква е целта на тази безкрайна експанзия? — като че ли той започна да проявява някакъв интерес.
— Да предположим, че заселите всички планети на нашата галактика. А по нататък?
Капитан Горсид обмени недоумяващ поглед с Йоал, а след това с Инеш и Виид. Инеш отрицателно поклати туловището си напред-назад. Той изпита съжаление към това създание. Човекът не е разбрал и навярно никога няма да разбере. Стара история! Две раси, жизнеспособна и угасваща, се придържаха към противоположни гледни точки; едната се стремеше към звездите, а другата се прекланяше пред непредотвратимостта на съдбата.
— Защо не установите контрол над вашите инкубатори? — настояваше човекът.
— И да предизвикаме падане на правителството? — иронизира Йоал.
Той каза това снизходително и Инеш видя как всички останали също се усмихват на наивността на човека. Той почувства, как интелектуалната пропаст между тях става все по-широка. Това същество не разбираше природата на жизнените сили управляващи света.
— Добре — отново заговори човекът — Ако вие не сте способни да ограничите своето размножаване, това ще направим за вас ние.
Настъпи мълчание.
Генейците почнаха да се вкаменяват от ярост. Инеш почувства това сам и видя същите признаци и у другите. Неговият поглед преминаваше от лице на лице и се връщаше към двуногото същество, което както и преди стоеше до вратата. Не за първи път Инеш помисли, че техният противник изглежда съвършено беззащитен.
„Сега — помисли той — аз мога да го хвана със щипалките си и да го разкъсам!“
Умственият контрол над вътрешноядрените процеси и гравитационни полета дали се съчетаваше със способност да отрази чисто механическо, макрокосмическо нападение? Инеш мислеше, че се съчетава. Силата, чието проявление те бяха видели преди два часа сигурно имаше някакви граници. Но тези граници те не ги знаеха. И въпреки всичко — това сега нямаше значение. По силни ли са или по слаби — не е важно. Обидните думи бяха произнесени: „Ако не сте способни да се ограничите, ние ще направим това за вас!“
— Слушай, двуноги! — прогърмя Инеш — Ако ти се надяваш да съживиш своето мъртво племе — остави тази надежда!
Човекът погледна към него, но замълча.
— Ако ти можеше да ни унищожиш нас всички — продължаваше Инеш — то отдавна би ни унищожил. Но цялата работа е там, че силите ти са недостатъчни. Нашият кораб е построен така, че на него е невъзможна никаква верижна реакция. На всяка частица потенциално активна материя противостои пасивна античастица недопускаща образуване на критически маси. Ти може да произведеш взрив в нашите двигатели, но този взрив ще остане също изолиран и неговата енергия ще се обърне на това, за което двигателите са предназначени — ще се превърне в движение.
Инеш почувства допирането на Йоал.
— Внимавай! — прошепна историкът — В афектацията си може да издадеш някой от нашите секрети.
Инеш стисна неговата щипалка и сърдито отряза.
— Стига наивности! На това чудовище му беше достатъчно да види нашите тела и да разбере почти всички тайни на нашата раса. Трябва да сме глупаци за да си въобразяваме, че то не е преценило още своите и наши възможности в дадената ситуация.
— Инеш! — ревна капитан Горсид.
Долавяйки металически нотки в неговия глас, Инеш отстъпи и отвърна:
— Слушам.
Неговата ярост стихна така бързо, както и избухна.
— Струва ми се — продължи капитан Горсид, — че разбрах какво смятахте да кажете. Аз изцяло съм съгласен с вас, но в качеството си на по-висш представител на властта на Генея смятам за свой дълг да обявя ултиматум.
Той се обърна. Рогатото му тяло надвисна над човека.
— Ти се осмели да произнесеш това, за което няма прошка. Ти каза, че вие ще се опитате да
