Инеш забеляза, че всички чакат някой да зададе въпрос. Чувствайки, че ако той сам не заговори, кръгът на мълчанието ще се затвори, Инеш каза:
— Помолете го да опише колата. Как действа тя?
— Ето това е друго нещо! — зарадва се човекът. — Кажете ми накъде биете и аз ще ви отговоря на всеки въпрос. Мога да се напия така, че да виждам всичко двойно, но колата си ще запаля. Как действа ли? Много просто. Включваш стартера и с крак даваш газ…
— Газ — намеси се техникът — лейтенант Вид. — Мотор с вътрешно горене. Всичко е ясно.
Капитан Горсид даде знак на стража с лъчевото оръжие.
Третият човек седна и известно време внимателно ги оглеждаше.
— От звездите? — накрая попита той. — Вие имате система или попаднахте при нас случайно?
Генейските съветници, събрали се под купола на залата, неловко се размърдаха в своите извити кресла. Инеш погледна към Йоал. Историкът беше потресен и това разтревожи метеоролога. Той си помисли: „Двуногото чудовище притежава ненормално бърза приспособяемост към новите условия и много остро чувство за реалност. Нито един генеец не може да се сравни с него по бързина на реакциите.“
— Бързината на мислене не винаги е признак за превъзходство — каза главният биолог Хамар. — Съществата с бавно обстоятелствено мислене заемат в реда на мислещите особено почетно място.
„Работата не е в скоростта — неволно си помисли Инеш, — а в правилността, в точността на мислене“. Той се помъчи да си представи, че е на мястото на съживения. Би ли могъл той ето така, почти веднага, да разбере, че около него стоят чужди същества от далечни звезди? Едва ли. Всичко това мигновено излетя от главата му, когато човекът стана. Инеш и останалите съветници не го изпускаха от очи. Човекът бързо се приближи до прозореца и погледна навън. Един кратък поглед и той се обърна към тях:
— Навсякъде все същото ли е?
Отново бързината, с която той разбра всичко, порази генейците. Накрая Йоал реши да отвърне:
— Да. Опустошение. Смърт. Развалини. Вие знаете ли какво се е случило тук?
Човекът се приближи и спря пред силовия екран, зад който стояха генейците.
— Може ли да разгледам музея. Трябва да преценя в коя епоха съм. Когато бях жив, ние притежавахме някои средства за разрушение. Кое от тях е било приложено — зависи от изминалото време.
Съветниците погледнаха към капитан Горсид. Той се поколеба и заповяда на стража с лъчевото оръжие:
— Върви след него!
След това погледна човека в очите:
— На нас ни са ясни вашите намерения. Вие искате да се възползвате от положението и да осигурите безопасността си. Искам да ви предупредя: нито едно излишно движение и тогава всичко ще завърши добре.
Повярва ли човекът в тази лъжа или не, не можеше да се разбере. С нито един поглед, с нито един жест не показа той, че е забелязал разтопения под там, където лъчевото оръжие изгори и направи на нищо двамата му предшественици. Той с любопитство се приближи до близката врата, внимателно погледна следващия го втори страж и бързо се отправи нататък. След него премина стражът, зад тях се движеше силовият екран и накрая всички съветници един след друг.
Инеш престъпи прага трети. В тази зала бяха изложени модели на животни. Следващата представяше епохата, която Инеш нарече за себе си „цивилизована“. Тука се пазеха множество апарати от този период. Всички те говореха за твърде високо равнище на развитие. Когато генейците пристъпиха тука за първи път, Инеш си помисли: „атомна енергия“. Това разбраха и другите. Капитан Горсид се обърна към човека:
— Нищо не пипай! Една лъжлива крачка — и стражата ще те изгори.
Човекът спокойно се спря сред залата. Въпреки чувството на тревожно любопитство, Инеш се очуди на неговото самообладание. Той сигурно е разбрал каква съдба го очаква и въпреки всичко стои пред тях дълбоко замислен за нещо. Накрая човекът уверено заговори:
— По нататък няма смисъл да вървим. Може би вие ще можете да определите по-точно колко време има между деня на моето раждане и ето тези машини. Това е апарат, който, ако се съди по табелката му, брои делящите се атоми. Когато техният брой достигне границата, автоматически се отделя определено количество енергия. Периодите са пресметнати така, че да се предотврати верижната реакция. По мое време съществуваха хиляди груби приспособления за забавяне на атомната реакция, но за създаването на такъв апарат са били необходими 2000 г. от началото на атомната ера. Вие можете ли да направите приблизителен разчет?
Съветниците очакващо погледнаха към Вид. Инженерът беше смутен. Накрая той се реши и заговори:
— Преди 9000 г. ние сме знаели много начини за предотвратяване на атомни взривове. Но — прибави той вече по-бавно — аз никога не съм чувал за прибор, който да брои за това атомите.
— И всички са загинали — промълви едва чуто астрономът Шюри.
Възцари се мълчание. То беше прекъснато от капитан Горсид:
— Убий чудовището! — заповяда той на най-близко стоящия страж.
В същия миг, обзет в пламъци, стражът рухна на пода. И не стражът, а стражите! Всички едновременно бяха пометени и погълнати от огнения вихър. Пламъкът лизна силовия екран, отскочи, втурна се още по- яростен и отново се отдръпна, разгаряйки се все по-ярко. През огнената завеса Инеш видя как човекът отстъпи към далечната врата. Апаратът, броящ атоми, светеше от напрежение, обгърнат от сини мълнии.
— Затворете всички изходи! — излая в микрофона капитан Горсид. — Поставете охрана с лъчево оръжие. Докарайте бойните ракети по-близо и разстреляйте чудовището с тежките оръдия!
Някой каза:
— Ментален контрол. Каква ли ще е тая система за мислено управление от разстояние. Защо само в това се объркахме?
Те отстъпиха. Сините пламъци лизнаха тавана, опитвайки се да пробият силовия екран. Инеш за последен път погледна апарата. Сигурно той още продължаваше да брои атомите, понеже около него се кълбяха адски сини вихри.
Заедно с останалите съветници Инеш се добра до залата, където беше възкресителят. Тука те се укриха зад втори силов екран. С облекчение се скриха в индивидуалните си гондоли, излетяха нагоре и бързо се прибраха в звездолета. Когато огромният кораб излетя от него се отдели атомна бомба. Огнена бездна се разгърна долу над музея и над целия град.
— И все пак ние не разбрахме защо е загинала расата на тези същества — прошепна Йоал на ухото на Инеш, когато тътнежът на взрива замря в далечината.
Бледо-жълто слънцето се издигна над хоризонта на третото утро след взрива на бомбата. Беше вече осмият ден от тяхното пребиваване на тази планета. Инеш заедно с останалите се спусна в нов град. Той реши да се възпротиви на всеки нов опит за съживяване.
— Като метеоролог — каза той — аз обявявам, че тази планета е напълно безопасна и годна за генейска колонизация. Не виждам никаква необходимост още един път да рискуваме. Тези същества са проникнали в тайните на своята нервна система и ние не можем да допуснем…
Прекъснаха го. Биологът Хамар насмешливо каза:
— Ако са знаели толкова много, защо не са се преселили на друга звездна система и не са се спасили?
— Предполагам — отговори Инеш, че те не са открили нашия метод за определяне на звездите с планети годни за обитаване.
Той обгърна с намръщен поглед другарите си.
— Ние всички знаем, че това беше уникално, случайно откритие.
По изразите на лицата им той разбра: те мислено отхвърлят неговия довод. Инеш чувстваше, че е безсилен да предотврати катастрофата. Той си представи как тази велика раса е посрещнала смъртта. Сигурно тя е настъпила бързо, но не чак толкова, че те да не успеят да разберат. Твърде много скелети лежаха на открито в градините на великолепни домове. Като че ли мъжете са излезли навън с жените, за да посрещнат гибелта на своя народ под открито небе. Инеш се опита да опише на съветниците техния
